Решение № 14194 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1530/2013 г.

Решение № 14194 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1530/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 56 от 27.12.2012 г. по адм. дело № 294/2012 г. по описа на Административен съд - Русе (АС - Русе), с което е отменена негова заповед № з-3539/14.08.2012 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4; чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Искрен Живков Шаханов, в качеството му на младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД на сектор "Пътна полиция" към отдел ОП при ОДМВР - Русе, категория "Е" - II степен, считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че установяването на дисциплинарните нарушения не може да става единствено и само въз основа на материалите от висящото досъдебно производство, въз основа на които на наказания служител са му повдигнати обвинения за престъпления от общ характер. Иска се отмяна на процесното решение. Ответникът - Искрен Живков Шаханов, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АС - Русе фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу Шаханов е започнало със заповед № з-689/23.02.2012 г. на директора на ОД на МВР - Русе, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган. В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство се образува във връзка с постъпили данни - писмо № ЕП-4881/23.02.2012 г., че на полицай Шаханов е повдигнато обвинение по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). В справка с рег. № ПП-18165/30.07.2012 г. и становище с рег. № ПП-18407/01.08.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) е изложил резултатите от извършената проверка и е предложил на Шаханов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да му бъде прекратено служебното правоотношение. В мотивите си ДРО е посочил, че служителят е приел дар - пари от водач на МПС, които не му се следват, за да не извърши действия по служба, заради което наказаният е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по НК. Посочено е, че с действията си Шаханов е нарушил правилата за етично поведение на държавния служител. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № з-3539/14.08.2012 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Шаханов. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон, поради което я е отменил като незаконосъобразна. АС - Русе правилно е приел, че приетата за установена фактическа обстановка от ДРО, а в последствие и от дисциплинарно наказващият орган е въз основа на изисканите от разследващия орган материали от досъдебното производство по описа на СО при СГП. Посочено е, че доказателствената тежест в административното производство и в съдебната фаза пада изцяло върху административния орган, съгласно чл. 229, ал. 4 от ЗМВР. Представените по преписката доказателства са изготвени и са събрани за нуждите на наказателното производство, а не по дисциплинарното такова, поради което не могат да бъдат подлагани на анализ и оценка от други органи, включително и от съд, извън рамките на наказателното производство. Върховният административен съд - Пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на АС - Русе, залегнали в мотивите на съдебното решение. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че неправилно АС - Русе е приел, че установяването на дисциплинарните нарушения не може да става единствено въз основа на материалите от досъдебното производство. Дисциплинарно-наказващият орган е бил длъжен да проведе самостоятелно дисциплинарно производство, а не да се ползва само от доказателствата събрани по досъдебното. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (арг. от чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което без значение за реализирането й е обстоятелството дали деянието на служителя съставлява и престъпление. Освен това законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този момент (чл. 142, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от АПК). Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Приобщените по дисциплинарната преписка доказателствени материали от следственото дело (протоколи за разпит на защитен свидетел и непълни протоколи за разпознаване на лица) са ползвани в дисциплинарното производство като основен и единствен източник на сведения за извършените от наказания дисциплинарни нарушения. Предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, събирането на други доказателства извън тези по преписката не е задължение на решаващия съд. Последният не може да изземва чужди правомощия, а следва да упражни контрол за законосъобразност върху дейността на дисциплинарно-разследващия орган и върху административния акт на дисциплинарно наказващия орган, който финализира процедурата. При презумпция за невиновност до доказване на противното, е прието за установено, че Искрен Шаханов на 03 срещу 04.07.2011 г. като длъжностно лице е поискал и получил от защитен свидетел сумата от 100 румънски леи, при изпълнение на служебните си задължения, свързани с извършване на контрол по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като по този начин се е възползвал от служебното си положение за лично облагодетелстване и е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР само на база събраните в досъдебното производство доказателства. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, реализирането на дисциплинарната отговорност настъпва независимо от наказателната и наличието на образувано наказателно производство и резултатът от същото е без значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител. Дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си да установи на самостоятелно основание, посредством всички допустими доказателствени средства, конкретно поведение на държавния служител, което да бъде квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на приложената в случая разпоредба. Законосъобразна е преценката на решаващия съд, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК за разпределението на тежестта на доказване в административния процес, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Както правилно е приел първоинстанционният съд, допуснати са нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила, които са довели и до неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят е наказан за нарушения на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, без да са установени предвидените в нормите материалноправни предпоставки за това. Предвид липсата на отменителни основания решението на АС - Русе следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените в касационното производство разноски и ОД на МВР - Русе следва да се осъди да заплати на Шаханов сумата 1000 лева, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Българинов. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение