Решение № 11217 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4073/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрисконсулт, срещу Решение 1071/12.03.2024 г., постановено по адм. дело 913/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16002621002818-091-001/16.06.2022 г., потвърден с Решение 381/26.08.2022 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, с който на Д. Н. М. в качеството му на управител на "АЙ ПИ ГРУП ЕВРОПА" ЕООД Харманли за отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на същото дружество, са определени задължения за ДДС за периода 01.12.2015 г. 20.09.2019 г. в размер 293 723.62 лв. главница и прилежащи лихви в размер 127 902.67 лв., корпоративен данък за периода 01.01.2015 г.- 31.12.2018 г. в размер 139 060.64 лв. и прилежащи лихви в размер 48 570.27 лв., а данъчната администрация е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради незаконосъобразност и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение твърди наличието на законово установените предпоставки, които да обусловят ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, противно на приетото от административния съд. Счита, че с деклариране на некоректни данни в подадените СД по ЗДДС е възпрепятствано събирането на вземанията. Твърди, че в хода на ПУФО са предприети действия за промяна собствеността на дружеството и управителя на дружеството. Счита, че липсата на активи в достатъчен размер за погасяване на установените на дружеството публични задължения е безспорно установена от представените доказателства от дирекция Събиране. Моли за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 55 855,44 лв. за двете инстанции и за държавна такса в размер на 1 700 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът Д. Н. М., притежаващ [ЕГН], чрез пълномощника адв. Лазарова, в подадени писмен отговор и бележки, както и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Хасково е бил РА Р-16002621002818-091-001/16.06.2022 г., потвърден с Решение 381/26.08.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП" гр. Пловдив, с който на Д. Н. М. в качеството му на управител на "АЙ ПИ ГРУП ЕВРОПА" ЕООД Харманли за отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на същото дружество, са определени задължения за ДДС за периода 01.12.2015 г. 20.09.2019 г. в размер 293 723.62 лв. главница и прилежащи лихви в размер 127 902.67 лв., и корпоративен данък за периода 01.01.2015 г.- 31.12.2018 г. в размер 139 060.64 лв. и прилежащи лихви в размер 48 570.27 лева. В хода на ревизионното производство е установено, че през ревизирания период Д. Н. М. е бил управител на АЙ ПИ ГРУП ЕВРОПА ЕООД. Отговорността на физическото лице е ангажирана за това, че с подадени справки-декларации по ЗДДС за всички отчетни периоди от м.12.2015 г. до м.09.2019 г. са декларирани занижени стойности на ДДС за внасяне, както и е укрит корпоративен данък за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. финансови години. В тази връзка е издаден РА Р-16002620000277-091-001/12.10.2020 г., поправен с Акт за поправка на РА П-16002620190591-003-001/23.12.2020 г., на АЙ ПИ ГРУП ЕВРОПА ЕООД, с които са установени задължения по ЗДДС в размер на 356 724.51 лв. главница и 112 178,95 лв. лихва и по ЗКПО 143 976.44 лв. главница и 34 515.80 лв. лихва. Ревизионният акт не е обжалван. При извършената ревизия на АЙ ПИ ГРУП ЕВРОПА ЕООД е констатирано, че дружеството не е отчетело приходи от продажба на услуги във връзка с договори за посредничество при сключването на застраховки с ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ, извършване на парични преводи; комисионерство при предоставянето на телефонни СИМ-карти от името на мобилни оператори А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД и Теленор България АД. Обжалваният РА е мотивиран с това, че в качеството му на управител физическото лице е знаело за подаването на некоректни данни в СД по ЗДДС за всички ревизирани отчетни периоди и за декларираните задължения за корпоративен данък в по-малък размер, като липсата на деклариране или разликата между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията съставлявало укриване по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК. В следствие това поведение на лицето по укриване на фактите и обстоятелствата, е реализирана невъзможност за събиране на задължения за данъц/ задължителни осигурителни вноски. Налице е умисъл в действията на М., като е установена връзка между това знание и възпрепятстването на публичния изпълнител за реализиране на способи, а така също на мерки за погасяване на задълженията за данъци и осигуровки. Констатирано е и, че в хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства, са предприети действия за промяна собствеността на дружеството, правната му форма, управителя, адреса за кореспонденция, както и седалището и адреса на управление, на дата 20.09.2019 г., като действията са извършени след издаването на 01.08.2019 г. на искане за представяне на документи и писмени обяснения и предприетите действия по връчването му. Посочено е, че органите по приходите не са разполагали с надеждни доказателства за наличните ДМА и парични средства в дружеството към датата на продажбата на дяловете и освобождаването на ревизираното лице от отговорност спрямо АЙ ПИ ГРУП ЕВРОПА ЕООД. Описани са извършените от органите по приходите действия във връзка с несъбираемостта на задълженията от главния длъжник, като било прието, че АЙ ПИ ГРУП ЕВРОПА ЕООД не притежава имущество. Публичният изпълнител е определил дълга като несъбираем. Поради гореизложеното е ангажирана отговорността на Д. Н. М. за определените с процесния ревизионен акт задължения на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК. По делото са изслушани заключения по съдебно-компютърна експертиза, съдебно-счетоводна експертиза и са снети показания на свидетели. При тази фактическа обстановка административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорвания ревизионен акт. Приел е, че по време на процеса безспорно e доказанo, че Д. М. е притежавал качеството на управител на дружеството длъжник за процесния период и, че съществува невъзможност за събиране на дължимите от дружеството АЙ ПИ ГРУП ЕВРОПА ЕООД данъчни задължения, установени с влязъл в сила РА. За да отмени процесния РА решаващата съдебна инстанция е посочила в решението си въпреки установявеното невярно деклариране на дължим ДДС за посочения период, че липсва укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Според съда също така не е доказана причинно-следствена връзка между действията на Д. М. и обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци на дружеството. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. По спорния правен въпрос налице ли са предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, съответно правомерно ли е ангажирана отговорността на лицето в качеството му на управител на АЙ ПИ ГРУП ЕВРОПА ЕООД за задълженията на дружеството, е необходимо да се посочи следното: В конкретния случай с ревизионния акт, в частта потвърдена от директора на дирекция ОДОП Пловдив, за да бъде ангажирана отговорността на управителя Д. М. са констатирани материалноправните предпоставки на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Няма спор по делото, че Д. М. е притежавал качеството "управител на дружеството" за ревизирания период, както и че е невъзможно събирането на дължимите от дружеството данъчни задължения, установени с влязъл в сила РА. Съдът е описал кои са материалноправните предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на третото лице за предвидената в чл. 19, ал.1 ДОПК хипотеза. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Необосновано обаче съдът е приел в обсъждания казус, че поведението на Д. М. не съставлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ДОПК. Това е така, защото приходните органи са констатирали, че за ревизираните периоди, за дружеството не са отчетени приходи от продажба на услуги във връзка с договори за посредничество при сключване на застраховки, извършване на парични преводи и комисионерство, като в подадените СД са декларирани занижени стойности за ДДС за внасяне, както и е укрит корпоративен данък, което е установено с влязъл в сила РА. В качеството си на управител Д. М. е укрил факти и обстоятелства, които по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, съответно съгласно чл. 92 от ЗКПО, е бил длъжен да обяви пред органите по приходите. По този начин е установявено по делото и наличието на причинно-следствена връзка между декларирането на неточни факти и обстоятелства и несъбираемостта на задълженията, която е обективирана в умишлено подаване на справки-декларации по ЗДДС и ГДД със занижени данъчни задължени. Вследствие на това е избегнато внасянето на реално дължими данъци от дружеството. В потвърждение на тези изводи е безспорният факт, че в хода на ПУФО - на 20.09.2019 г., са били предприети действия за промяна на собствеността на дружеството и неговия управител. Цитираните действия са осъществени след обективирането на 01.08.2019 г. на искане за представяне на документи и писмени обяснения, съответно на предприетите действия по неговото връчване. Доказателствата за реалната несъбираемост задълженията на главния длъжник, са посочени в РД от приходните органи като действия на Дирекция Събиране на ТД на НАП. В тази връзка е справката за проучено имуществено състояние на АЙ ПИ ГРУП ЕВРОПА ЕООД, и определената въз основа на събраните доказателства, категоризация на дълга - несъбираем. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита за доказано по делото, че Д. М. в качеството си на управител на АЙ ПИ ГРУП ЕВРОПА ЕООД през ревизираните периоди, е укрил факти, подлежащи на деклариране пред приходните органи, в резултат на което задълженията на дружеството не могат да бъдат събрани. Това обуславя съставомерност по текста на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. По изложените съображения касационната инстанция приема за установени всички предпоставки, изискуеми за реализиране отговорността на Д. Н. М. по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Приемайки друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, вследствие неговата материална незаконосъобразност и необоснованост, същото трябва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на Д. М. срещу РА Р-16002621002818-091-001/16.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение 381/26.08.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, бъде отхвърлена като неоснователна. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този резултат по спора,касаторът има право на поисканите и доказани по делото разноски в размер на 55 855,44 лева - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса от 1 700 лева. Д. Н. М. следва да заплати на НАП общо 57 555,44 лева разноски. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение