Решение № 25 от 8.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 840/2018 г.

Решение № 25 от 8.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 840/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 511 от 15.11.2018 г. по касационна жалба на М. В. М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 433 от 31.10.2017 г. по гр. д. № 546/2017 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 712/27.04.2017 г. по гр.. № 8383/2016 г. на Плевенски районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 108 от ЗС против Г. М. Г., Л. М. Г. и М. Г. Г. Г. за признаване, че касаторът е собственик на 1/2 ид. част от таван, находящ с в сграда с адрес [населено място], [улица], с идентификатор...., в ПИ идендификатор...., парцел...., пл. №...., стр. кв.... по плана на [населено място] и за осъждане на ответниците да предадат владението на М. В. М.. върху 1/2 ид. част в северозападната част от същия таван. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, поради това, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, а е коментирал в мотивите единствено частта от тавана, заета от стая и кабинет за творческа дейност, а предмет на иска е 1/2 ид. ч. от целия таван, предверието в двора и стълбището до него. При условията на евентуалност се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и за необоснованост. Ответниците по касация оспорват касационната жалба. Считат, че решението е допустимо, защото е постановено по формулираното искане към съда и съдържа установителна и осъдителна част, както изисква задължителната съдебна практика. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 пр. 2 ГПК за проверка допустимостта на обжалваното решение. В исковата молба, ищецът М. В. М. твърди, че е собственик на основание покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от тавана в северозападната част на къщата с идентификатор...., който е купил с н. а. №...., т.... г. от баща си В. Г. М.. Формулирал е искане към съда по чл. 108 ЗС за 1/2 ид. ч. от целия таван, ведно с частта му от общите части от стълбището и предверието, водещи към втория етаж и тавана. По делото е установено следното: На Г. К. М. е учредено на 18.08.1958 г. право на строеж върху държавно дворно место, съставляващо сега ПИ с идентификатор.... През 1976 г. той отстъпва на дъщеря си М. Г. Г. и зет си М. Г. на основание чл. 15 в / отм/ от ЗС във формата на чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм/ право на строеж за втори етаж. С разрешение за строеж от 17.02.1978 г. по одобрен архитектурен проект от същата година те изграждат втори етаж. За всеки от двата етажа се влиза от отделен вход и стълбище към него, като до тавана се стига през входа и стълбището за втория етаж, което продължава към тавана. Сградата има и избен етаж, в който се влиза от входа за първия етаж. С одобреният през 1978 г. проект е предвидено в тавана да се изгради кабинет – стая, тоалетна и складови помещения. На 23.06.1993 г. е издадено разрешение за преустройство на тавана по одобрен проект от 04.06.1993 г. с присъединяване на таванска стая към съществуваща кубатура. Отразена е забележка, балконът се затваря само от южната страна, а в северната - остава покрив. / л. 36 от делото на РС/. Със съгласие на собственика на първия етаж е изградена капандура за осветяване на санитарния възел. На 29.06.1993 г. Г. М. и съпругата му И. М. даряват на сина си В. М. първия етаж, мазе, състоящо се от предверие и едно помещение и 1/2 ид. ч. от тавана в северозападната част на къщата. С н. а. №.... г. той продава същия недвижим имот на сина си М. М. – ищецът по делото. На 05.07.2006 г. почива Г. К. М. и оставя за свои наследници преживяла съпруга И. М., син В. М. и дъщеря М. Г. / ответницата по делото/. С н. а. №...., т.... от.... г. М. и съпругът и М. Г. даряват синовете си Г. и Л. с втори етаж и таван-полуетаж, като дарителите си запазват правото на ползване върху целия даряван имот. Преди това, с н. а. №...., т.... /.... г. М. и М. Г. са признати за собственици по документи на таванския етаж със застроена площ 84 кв. м. на основание чл. 483, ал. 1 ГПК. М. Г. умира на 13.05.2009 г. Според СТЕ, от единият вход се влиза за първия етаж и сутерена, а от другия – за втория етаж и тавана. Таванът сега е обитаем, една от стаите е с височина 2, 20 м. Според проекта от 1978 г. до тавана се стига от стълбището за втория етаж, а той се състои от пет помещения: две с равен таван и три със скосен таван, като е имало капандура от югоизток. Проектът за преустройство от 1993 г. е предвиждал направа на още една капандура /табакера/ от северозапад, чиято цел е да има отвор за санитарния възел и присъединяване на едно складово помещение от скосената част на покрива към друго и оформянето му като кухненско. Така има частично преустройство на тавана. В архитектурния проект за преустройството има корекции и допълнения, касаещи обособяване на стая-кабинет. Сега таванът съответства на одобрените проекти от 1978 г. и от 1993 г. и се състои от общо пет помещения, от които две са складови, едно е санитарен възел и две са обитаеми и съставляват кабинет и за домашни нужди. Към СТЕ няма чертеж с отразяване на фактическото положение сега, но е представен проекта от 1993 г. От показанията на св. В. М., И. М. и И. Е. се установява, че до таванския етаж В. М. имал достъп до преди една-две години и отглеждане на куче от ответницата предизвикало скандал и заключване на входа за втория етаж и тавана. До този момент праводателят на ищеца ползвал помещение в тавана в ляво, където имало работилница, ползвана общо, а там си държал и зимнината, защото в мазето имало парно. Св. М. не е чувала някаква част от тавана да се е ползвала от бащата на ищеца. Показанията на св. Б. са в същия смисъл. В противен смисъл са показанията на св. В. М. – праводател на ищеца, св. И. М. – майка на В. и М. и баба на страните по спора и св. Я.. РС е уважил иска в установителната част за 1/2 ид. ч. от таван, находящ се в сградата с посочен адрес, а в осъдителната му част – за 1/2 от северозападната част на тавана в сградата. Въззивната инстанция е приела, че е основателно възражението на ответниците за придобивна давност на целия таван и след като е отменила решението на РС, е отхвърлил иска за признаване за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. от тавана и за предаване на владението върху 1/2 ид. ч. от северозападната част от тавана. Касационно обжалване е допуснато за проверка на допустимостта на решенията. Съдът констатира, че е налице противоречие и неяснота в исковата молба в следния смисъл. Позовавайки се на нотариалният акт, с който му е прехвърлен първия етаж, ищецът твърди, че е собственик на 1/2 ид. ч. от тавана в северозападната част на къщата. В нотариалният акт са описани съседите на целия имот. Формулиран е обаче петитум на 1/2 ид. ч. от целия таван. Страните не са си разпределяли ползването на таванския етаж на реални части, но е установено, че таванският етаж се състои от общо пет помещения, от които две са складови, едно е санитарен възел и две са обитаеми и съставляват кабинет и за домашни нужди. За преустройството през 1993 г., при което е обособено жилище в таванския етаж, праводателят на ищеца е дал съгласие. Останали са две помещения, които не са приобщени към оформеното жилище. От исковата молба не е ясно дали на 1/2 ид. ч. от останалите извън жилищната част тавански помещения се иска ревандикация, или на 1/2 ид. ч. от едното от тях и на кое. Те не са индивидуализирани. Същевременно по делото има доказателства, че едното от помещенията е ползвано за работилница от първоначалния суперфициар и праводателя на ищеца и че таванско помещение е ползвано и като складово до влошаване отношенията между брата В. М. и сестрата М. Г. /свидетелските показания на майката И. М. /. В исковата молба е формулиран петитум за ревандикация на 1/2 от целия таван, макар твърденията да са за притежавана 1/2 ид. ч. само от тавана в северозападната част на къщата. Индивидуализацията на частта от тавана, от която ищецът твърди, че е собственик чрез посоката "в северозападната част" не е достатъчна, за да определи кои помещения са предмет на иска. Противоречието между обстоятелствена част на исковата молба и формулираният петитум я прави нередовна. Това е довело и до противоречие и неяснота в диспозитива на решението. Той не съответства на формулирания петитум – отхвърлен е в установителната част за 1/2 ид. ч. от тавана, но в осъдителната част – за 1/2 ид. ч. от северозападната част от тавана. Това налага обезсилването на постановеното въззивно решение и връщане на делото на въззивната инстанция. Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като нередовността на исковата молба се изразява само в противоречие между обстоятелствената част и петитума, въззивната инстанция следва да приложи нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като даде указания на ищеца да отстрани противоречието и да индивидуализира помещението, на което твърди, че е съсобственик и от което иска ответниците да му предадат 1/2 ид. ч. При новото разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да се произнесе и по разноските, съгласно чл. 194, ал. 2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение