Решение № 13807 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8534/2013 г.

Решение № 13807 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8534/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи срещу решение № 6053 от 30.04.2013 г. по адм. дело № 2823/2013 г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение. Алтернативно са релевирани оплаквания за недопустимост на съдебния акт, респ. нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Людмил Митков Кехайов от гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 6053 от 30.04.2013 г. по адм. дело № 2823/2013 г. Върховният административен съд - пето отделение, е отменил заповед рег. № К-931 от 30.01.2013 г. на министъра на вътрешните работи в частта й, с която на основание чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР Людмил Митков Кехайов от гр. София временно е бил отстранен от длъжност. Съдът е приел, че административнонаказващият орган не е мотивирал заключението си с какво служебното положение на дисциплинарноотговорното лице би затруднило разкриването на обективната истина в дисциплинарното производство. Жалбоподателят работи като разследващ полицай в РУ - СДВР, а лицата, с чиито имена се свързва дисциплинарното му нарушение, представляващо и престъпление по НК, са извън системата на МВР, т. е. отношения на субординация или други служебни отношения между тях и Кехайов липсват. Органът - издател на административния акт, не е обосновал с изрични мотиви причините за отстраняването от длъжност, поради което съдът не може да осъществи правомощията си по контрол за законосъобразността на административния акт. Направен е окончателният извод, че са налице предпоставките на чл. 146, т. 3 и 4 АПК за отмяна на обжалваната заповед. Решението - предмет на контрол от касационната инстанция, не страда от визираното в разпоредбата на чл. 209, т. 2 АПК отменително основание. Тричленният състав на Върховния административен съд е бил сезиран с жалба на Людмил Митков Кехайов срещу заповед рег. № К-931 от 30.01.2013 г. на министъра на вътрешните работи в частта й, с която на основание чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР той временно е бил отстранен от длъжност. Заповедта за отстраняване от длъжност на държавен служител при условията на цитирания законов текст е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Тя представлява едностранно властническо волеизявление на орган с изпълнително-разпоредителни функции и непосредствено засяга законни права на лицето, което е неин адресат. Тя го лишава от възможността да упражнява конституционно гарантираното му право на труд и възнаграждение, поради което подлежи на контрол за законосъобразност, независимо от крайния акт в дисциплинарното производство. Въпреки че се съдържат в един документ - заповед рег. № К-931 от 30.01.2013 г. на министъра на вътрешните работи, волеизявлението на цитирания административен орган за образуване на дисциплинарно производство и това за отстраняване на държавния служител от длъжност представляват отделни административни актове, издадени на различни правни основания, които следва да се преценяват поотделно. По изложените съображения не се споделя тезата на касатора, която е в смисъл, че постановеният съдебен акт е недопустим. Що се касае до останалите оплаквания - за незаконосъобразност и необоснованост на решението, то те са основателни по следните съображения: Несъмнено Людмил Митков Кехайов е бил лице, заемащо отговорна служебна длъжност - разследващ полицай в група "Разследване на криминални престъпления" към сектор "Досъдебно производство" при III Районно управление "Полиция" при СДВР. В обжалваната заповед е посочено, че срещу Кехайов са постъпили предварителни данни, съдържащи се в предложение вх. № 2503 от 24.01.2013 г. (рег. № 4404 от 23.01.2013 г. по описа на СДВР). Цитираното предложение е за образуване на дисциплинарно производство, като в него са посочени тежкото дисциплинарно нарушение на Кехайов, кои текстове от ЗМВР и ППЗМВР са нарушени, както и привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, предложение последно във връзка с чл. 301, ал. 1 и ал. 3, предложение последно НК във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2 и 1 НК и чл. 18, ал. 1 НК. Независимо от изложеното, в заповед рег. № К-931 от 30.01.2013 г. министърът на вътрешните работи изрично е посочил фактически и правни основания за издаване на административния акт. Посочено е, че през периода от неустановена дата през м. декември 2012 до 18.01.2013 г. в гр. София инспектор Людмил Митков Кехайов в качеството си на длъжностно лице, злоупотребявайки с дадената му власт и гласуваното доверие, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с адвокат от САК, е поискал от Емил Христов Колев имотна облага, която не му се следва - сумата 5000 лв., за да извърши действия по служба във връзка с разследването по ДП № 2918/2012 г. по описа на III РУП - СДВР, а на 18.01.2013 г. е задържан след опит да приеме половината от исканата сума, за което е образувано ДП № 1-П/2013 г. по описа на Следствения отдел при СГП (пр. пр. № 4-81/2013 г. по описа на СГП) и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, предложение последно във връзка с чл. 301, ал. 1 и ал. 3, предложение последно НК. Посочено е, че лицето виновно е нарушило чл. 58 ЗМВР, като не е изпълнило задълженията си за предотвратяване, пресичане, разследване и разкриване на престъпления, както и т. 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, което деяние съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина. За това нарушение на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Прието е, че служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. От така изложените мотиви става ясно, че против Кехайов е образувано дисциплинарно производство за тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в злоупотреба с власт и доверие. Разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР предвижда, че държавният служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 230 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Нормата е диспозитивна и предоставя на органа по назначаването да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай, при осъществяване на предвидените в закона предпоставки. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, става дума за образувано дисциплинарно производство за тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в злоупотреба с власт и доверие. Несъмнено, когато дисциплинарното производство е за цитираните нарушения, логично се налага изводът, че вече е налице съмнение относно начина, по който държавният служител упражнява предоставената му от закона власт, и доколко той оправдава доверието, което му се гласува във връзка с изпълнение на служебните му задължения. Административният орган изрично е изложил мотиви и във връзка с пр. пр. № 4-81/2013 г. по описа на СГП, по която на Кехайов е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, предложение последно във връзка с чл. 301, ал. 1 и ал. 3, предложение последно НК. Цитираното престъпление попада в раздел II, глава осма НК. Последната се отнася до престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, а раздел II регламентира престъпленията по служба. При така цитираните съображения на административния орган, разгледани по-горе, не може да се възприеме тезата на решаващия състав на Върховния административен съд, че по отношение на отстраняването на Кехайов от длъжност административният орган не е изложил мотиви. Действително, тези мотиви обуславят и образуването на дисциплинарно производство, но същите имат отношение и към временното отстраняване на лицето от длъжност. Тричленният състав на Върховния административен съд не е съобразил също така, че в процесната заповед като дисциплинарно разследващ орган е определена комисия, в която участват и трима служители (включително и председателят на комисията), които работят на различни позиции в III Районно управление "Полиция" при СДВР. Употребеният в чл. 234, т. 2 ЗМВР израз е "... служебното му положение, би затруднило...", а не затруднява. Следователно законодателят иска да изключи дори хипотетичната възможност за разкриване на обективната истина. Тук несъмнено трябва да се държи сметка и за разкриване на обективната истина по следственото дело, а разследването по ДП № 2918/2012 г. по описа на III РУП - СДВР, във връзка с което е повдигнато обвинението, е поверено на Кехайов. По изложените съображения обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна. Ето защо вместо това решение се постановява ново, по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля по съображения, изложени в тези мотиви. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на касатора се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия,