Решение № 8412 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12889/2019 г.

Решение № 8412 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12889/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, представлявана от управителя д-р Д. Д., чрез пълномощника й Д. Х., срещу Решение № 1066 от 08.08.2019 г., постановено по адм. дело № 422/2019 г. по описа на Административен съд София-област В ЧАСТТА, с която е уважен иска на "АГПИПМП Авицена" ООД срещу НЗОК за обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 350 лв., претърпени в резултат от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление /НП/ № 349 от 08.06.2015 г., издадено от директора на РЗОК София-област, ведно със законната лихва считано от 01.02.2019 г. и В ЧАСТТА за разноските. Релевират се доводи за неправилност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна – "АГПИПМП Авицена" ООД, чрез пълномощника си адв. Ж. Димова в писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението в обжалваната част, като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение № 1 на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-област е уважил исковата молба на "АГПИПМП Авицена" ООД за претърпени имуществени вреди, в размер на 350 лева, причинени в резултат от отменено, като незаконосъобразно, НП № 349 от 08.06.2015 г., издадено от директора на РЗОК София-област. Присъдил е в полза на дружеството и сумата от 25 лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса и е уважил претенцията за присъждане на разходите, заплатени по договор за правна защита и съдействие в размер на 360 лв. В останалата част, по отношение на претендираните имуществени вреди до пълния предявен размер от 650 лева, е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че с НП № 349 от 08.06.2015 г., издадено от директора на РЗОК София-област на "АГПИПМП Авицена" ООД е наложена имуществена санкция. Актът е оспорен пред съда, който с Решение № 163 от 13.10.2016 г. постановено по НАХД № 144/2015 г. по описа на Районен съд Костинброд, потвърдено с Решение № 54 от 01.02.2017 г. постановено по КНАХД № 1084/2016 г. по описа на АССО е отменен, като незаконосъобразен. Безспорно е установено също, че в първоинстанционното производство по оспорване на НП ищцовото дружество е заплатило за процесуално представителство и правна помощ по НАХД № 144/2015 г. по описа на РС Костинброд сумата от 350 лева в брой, което изрично е отразено в представения на л. 49 от делото договор за правна защита и съдействие. Съдът е установил още, че в същото производство е представен и втори договор за правна защита и съдействие (л. 93), сключен с адв. Тенев, в който е договорено възнаграждение в размер на 300 лева, без да е посочен начина на заплащане. При тази фактическа установеност АССО е приел, че искът е основателен, тъй като са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но е доказан само за сумата от 350 лева. В останалата част, до претендирания размер от 650 лв. искът е приет за недоказан. При този изход на правния спор е осъдил ответника да заплати на ищеца и понесените по делото разноски, като е приел претенцията за "основателна в съответния размер". Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не подлежи на касационна проверка. В обжалваната част решението е валидно и допустимо, но неправилно в частта за разноските, в която ще следва да се измени. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице, в условията на комулативност, посочените от законодателя, в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Доказателствената тежест е на ищеца, както правилно е отбелязал първостепенния съд, който с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да установи наличието на елементите от фактическия състав на приложимата правна норма в условията на комулативност. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е дал указания за разпределение на доказателствената тежест. С Разпореждане № 498 от 18.03.2019 г. (л. 4) съдът е указал както на ищеца, така и на ответника да посочат доказателствата, на които основават своите твърдения, да представят писмените доказателства, с които разполагат и да изразят становище по твърденията и исканията на насрещната страна. С това съдът е изпълнил своето процесуално задължение. Неоснователно също така се твърди, че съдът е постановил необоснован съдебен акт. В производството по делото са събрани релевантните за правилното решаване на спора доказателства, приложени са съдебните дела, в които се съдържат доказателства, обосноваващи исковата претенция, които съдът е обсъдил в тяхната връзка с останалите доказателства и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това е направил своите правни изводи, които е обосновал с неоспорените от страните доказателства. По отношение претенцията за разноски съдът не е приложил правилно чл. 10, ал. 3 от специалния закон ЗОДОВ. Осъдил е ответника да заплати на ищцовото дружество договореното възнаграждение за един адвокат в цялост, а не съразмерно с уважената част от иска, каквото е изискването на специалния закон. За процесуалното представителство адв. Тенев и "АГПИПМП Авицена" ООД са договорили възнаграждение от 350 лева (л. 3). Искът, предявен срещу НЗОК е общо за сумата от 650 лв., като съдът е уважил претенцията в размер на 350 лв., като в останалата част, за разликата от 300 лв. искът е бил отхвърлен, като неоснователен. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция правилно е преценено за основателно, но не и в размера, посочен в обжалваното решение. Съгласно правилото на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ претенцията е следвало да бъде уважена съразмерно с уважената част от иска, т. е. в размер на 188. 46 лв., а не в пълния заплатен от страната размер от 350 лв. Към тази сума е следвало да бъде добавена заплатената от ищеца държавна такса за завеждане на делото – 26. 13 лв., или общо разноските са в размер на 214. 59 лв., в който смисъл решението ще следва да се измени., но н Претенцията на ответника по делото за присъждане на разноски пред касационната инстанция е неоснователна. Не е представен изискуемия се по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд с договорено адвокатско възнаграждение. Представения от страната списък (л. 17) и пълномощното, в което е указано, че е договорено възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуалното представителство пред ВАС, платени в брой при подписването му, не води до извод, че между страните е налице договор по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА. Договорът е необходим елемент от доказателствата, обосноваващи претенцията, тъй като в него следва да е вписан начина на плащане. Ако е договорено плащане в брой, вписването на направеното плащане в договора за правна помощ (а не в пълномощното) би било достатъчно и има характер на разписка. (вж. в този смисъл Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 6/2012 г.). Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение