Решение № 6574 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3256/2009 г.

Решение № 6574 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3256/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Ивайло Асенов Йорданов срещу решение по т. 5 по протокол № 1 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 7.01.2009 г., с което е оставено без уважение предложението на административния ръководител - председателя на Окръжен съд - гр. Русе за назначаване на Ивайло Асенов Йорданов - младши съдия в Окръжен съд гр. Велико Търново на длъжността "младши съдия" в Окръжен съд - гр. Русе. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му, като се върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е процесуално недопустима поради просрочие, а при преценка за допустимостта й, поддържа, че е неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбата, поради подаването й след изтичане на преклузивния 7-дневен срок по чл. 187, ал. 1 от Закона за съдебната власт, евентуално - за основателност, ако се счете за допустима. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното: Жалбоподателят Ивайло Асенов Йорданов е назначен на длъжността "младши съдия" в Окръжен съд - гр. Велико Търново, след проведен централизиран конкурс, с решение на ВСС от 21.02.2007 година. С молба от м. декември 2008 г. до председателя на ОС - Велико Търново Йорданов е поискал съгласие да бъде преместен на същата длъжност в ОС - Русе, като е изтъкнал семейни причини за това - сключване на граждански брак и установяване на семейството му в гр. Русе. По повод тази молба, председателят на ОС - Велико Търново с писмо вх. № 11-06-737/08.12.2008 г. до ВСС е изразил съгласие да бъде удовлетворено искането за преместване на Йорданов. С молба до председателя на ОС - Русе жалбоподателят е поискал административният ръководител да внесе предложение до ВСС за преместването му на длъжността "младши съдия" в ОС - Русе, по изложените вече причини. Председателят на ОС - Русе е направил предложение изх. № АС - 219/08.12.2008 г. до ВСС да се уважи молбата на Йорданов за преместване в ОС - Русе, считано от 01.02.2008 г. (очевидно е допусната техническа грешка, като вярната година е 2009 г.), към който момент се освобождава щатна бройка за младши съдия в съда, като при уважаването й да не обявява конкурс за младши съдия, както е заявено с писмо изх. № АС-195/03.11.2008 година. Комисията по предложенията и атестирането на ВСС на свое заседание на 16.12.2008 г. е обсъдила внесеното предложение от административния ръководител на ОС - Русе и с решения по т. 31.1 и по т. 31.2 по протокол № 50, е предложила на ВСС да приеме решение, с което същото да се остави без уважение и е внесла предложението в следващо заседание на ВСС за произнасяне. С обжалваното решение по т. 5 по протокол № 1/07.01.2009 г. ВСС е оставил без уважение предложението на председателя на ОС - Русе за назначаване на Ивайло Асенов Йорданов - младши съдия в ОС - Велико Търново на длъжността "младши съдия" в ОС - Русе. Решението е съобщено на жалбоподателя с писмо - обратна разписка на 14.01.2009 година. Жалбата срещу същото е подадена по пощата на 26.01.2009 г., видно от поставеното пощенско клеймо на приложения по преписката пощенски плик. Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, длъжността младши съдия се заема след провеждане на централизиран конкурс, по реда и условията на чл. 176 и сл. от ЗСВ. В конкурса за младши съдии може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 от ЗСВ - арг. чл. 181, ал. 1 с. з. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗСВ, решението на ВСС за назначаване на кандидатите по чл. 186, ал. 3 от ЗСВ може да се обжалва в 7 - дневен срок от постановяването му от заинтересованите страни. В чл. 189, ал. 1 от ЗСВ е предвидено, че свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените служби, извън тези по чл. 178 (за първоначално назначаване), се обявяват от ВСС по реда на чл. 179 и се заемат след конкурс, който се провежда чрез атестиране. В ал. 2 и 3 е посочено, че повишаване в длъжност е преминаване на по-висока по степен длъжност в орган на съдебната власт, а преместване е преминаване на равна по степен длъжност в орган на съдебната власт. Кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 от ЗСВ може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 за обявената свободна длъжност. Конкурсът се провежда по правилата регламентирани в чл. 190 - чл. 194 от ЗСВ. Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, ВСС приема решение за повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата, като решението може да се обжалва по реда на чл. 187, ал. 1 от ЗСВ. Нормата е специална спрямо общия срок за оспорване на административните актове на кадровия орган пред съда, регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ЗСВ - 14-дневен от съобщаването на заинтересованите страни. С оглед изложените фактически и правни обстоятелства, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, по следните съображения: В ЗСВ са регламентирани самостоятелни процедури за заемане на вакантните длъжности в съдебната система чрез конкурс - централизиран конкурс по чл. 176 и конкурс чрез атестиране по чл. 189. Видно от данните по делото, процедурата, която се е развила пред кадровия орган не попада в хипотезата на чл. 176, респ. чл. 189 от ЗСВ. След като административното производство не се е провело по правилата за провеждане на конкурс и назначаване на кандидата на съответна длъжност, решението на ВСС не е от категорията актове, визирани в чл. 186, ал. 3 или чл. 194, ал. 1 от ЗСВ и съответно не намира приложение специалният по-кратък срок за оспорването му, предвиден в чл. 187, ал. 1 от ЗСВ, а общият такъв по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ. С оспореното решение кадровият орган се е произнесъл по същество на искането, като актът е неблагоприятен за жалбоподателя и за него е налице правен интерес от оспорването му. При това положение, съдът намира, че жалбата е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради следва да се разгледа по същество. Преценена по същество, жалбата е неоснователна. По същината си молбата на Йорданов е за преместване на равна по степен длъжност в орган на съдебната власт по смисъла на чл. 189, ал. 3 от ЗСВ. Както вече се посочи, по отношение на длъжността "младши съдия" не намират приложение разпоредбите на чл. 189 и сл. от ЗСВ, в т. ч. и правилата за преместване на свободна длъжност в друг, равен по степен съд. По аргумент от чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, преместването по чл. 189, ал. 3 от ЗСВ е регламентирано като възможност за заемане на свободна длъжност само по отношение на магистрати, които заемат длъжност измежду изброените в чл. 164 от ЗСВ, но не и за назначените на длъжност "младши съдия". Независимо от изложеното, следва да се изтъкне, че в закона не е предвиден ред, извън определения в раздел II на Глава девета от ЗСВ за заемане на свободна длъжност от магистрат под формата на първоначално назначаване, преместване или повишаване, т. е. по искане на лицето, без провеждане на съответна конкурсна процедура, с решение на кадровия орган. Поради това законосъобразно административният орган е оставил без уважение искането му за преместване на длъжност младши съдия от ОС - Велико Търново в ОС - Русе. Изложените фактически обстоятелства, с които жалбоподателят е обосновал искането си, са неотносими към спора, поради което правилно ВСС не ги е обсъждал. В този смисъл, липсата на мотиви към оспорения административен акт, изтъкната в жалбата като довод за неговата незаконосъобразност, не съставлява основание за отмяната му. За жалбоподателя е налице правната възможност при обявяване на конкурс за вакантна длъжност "младши съдия" в ОС - Русе да кандидатства за назначаване на същата по общия ред, предвиден в закона. Предвид изложеното, жалбата на Ивайло Асенов Йорданов срещу решение по т. 5 по протокол № 1 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 07.01.2009 г. следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,