Решение № 13433 от 30.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7009/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. П. от гр. Трявна, Област Габрово чрез процесуалния си представител адв. Х. Костадинов срещу решение 634/15.05.2025 г., постановено по адм. дело 284/2023 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) Р 04000722007721 091 001/27.07.2023 г. (РА), издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 92/24.10.2023 г. в частта за установени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Излага се оплакване, че решението е неправилно поради нищожност на ревизионния акт. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал.1, т. 7 ДОПК, тъй като не е установено недоказаност на произхода на сумите, внесени в търговско дружество М Стил Груп ООД и твърдението, че внесените суми са недекларирани доходи, е неправилно прието от приходните органи, и от съда. Сочи се, че в противоречие със събраните по делото доказателства, при извършената съдебно счетоводна експертиза вещото лице е посочило, че внесените суми по сметка на дружеството са изтеглени на същия ден от касата на същото дружество. Противно на приетото от съда и събраните доказателства касаторът твърди, че приетите с ревизионния доклад и акт вноски в М Стил Груп ООД са различни от действителните такива, като вещото лице е констатирало, че и в РД, и в РА неправилно органите по приходите са отчели числово и фактически направените вноски в дружеството от жалбоподателя, както и че при изчисляване на паричните потоци е следвало да се вземат предвид сумите, които са отразени в протоколите от Общите събрания и счетоводните документи на дружеството. Не е изследвано според касатора, че процесните суми са допълнителни парични вноски в дружеството, които увеличават капитала му. Твърди се, че са доказани по делото източниците на доходите на ревизираното лице и размера на разполагаемите парични средства. Подробно в касационната жалба са изложени всички факти и обстоятелства, които са установи в ревизионното производство по отношение на дарените суми от родителите му, както и свидетелските показания в съдебното производство. Изразява се недоволство и от липсата на анализ в ревизионния акт, въпреки събраните доказателства на съпругата на жалбоподателя. Тези оплаквания не са насочени срещу съдебното решение, което е предмет на съдебен контрол на настоящата касационна инстанция. Относно обжалваното съдебно решение касаторът възразява, че не е отчетено, че продължителна част от ревизирания период той е бил подложен на лечение, в резултат на сериозна травма, като за това лечение са заплащани медицински разходи в болнични заведения, които обаче са от неговите родители, приятели, от приятелката му Е. Б. и нейни роднини и приятели. Твърди, че тези факти били декларирани пред НАП след насрещна проверка, поради тази причина счита, че приемането на тези разходи от съда е неправилно. - В касационната жалба е изложено, че М. П. не е правил сделки с недвижими имоти с лични пари през ревизирания период, а сделките са правени от баща му с пълномощно за това, поради което приемането на тези разходи от жалбоподателя, е неправилно. Обобщено в касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е анализирал събраните доказателства за размера и характера на разпоредените от касатора парични средства, както и че събраните доказателства по делото доказват липса на несъответствие в приетия произход и размера на вноските в дружеството, така и наличие на достатъчно парични средства за направените разходи от ревизираното лице. По отношение на валидността на РА, се твърди в касационната жалба, че не е доказана компетентността на издателите му. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА, а алтернативно се иска отмяна на решението на съда и прогласяване нищожността на ревизионния акт. Претендира се присъждане на заплатените в хода на делото разноски, както и се прави възражение за прекомерност за възнаграждението на ответната страна за процесуално представителство. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Х. Костадинов. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика в депозиран по делото писмено отговор, я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение, представено по делото счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: По валидността на РА съдът е приел, че ревизионният доклад РД, както и РА са издадени от компетентни органи в рамките на предоставената им от закона компетентност, като издателите на доклада и на акта са упълномощени със заповед от компетентната териториална дирекция. Съдът се е позовал на заповед 1270/15.11.2021 г. съобразно чл. 112 ДОПК, както и че със заповед за възлагане на ревизията от 14.12.2022 г. на оправомощения орган е определен период на ревизията, който съответства на проверявания такъв, както и обекта на контрол М. П. с посочен постоянен адрес по чл. 8 ДОПК в гр. Трявна, Област Габрово, за задължения на лицето за данък с данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Пояснено е в съдебното решение, че заповедта за възлагане на ревизията е била връчена на адресата на 05.06.2023 г., както и последващата заповед от 03.04.2023 г. за изменение на заповедта за възлагане на ревизията. За РА е прието от съда, че е издаден от лицето, възложило ревизията началник сектор В. Попминков и ръководителя на ревизията С. Гатева в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че ревизиращите органи не са извършили нарушение на процедурата по чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като правилно са установили наличието на основанието на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Решаващият съд предвид установената от него фактическа обстановка е направил извод и за законосъобразност на ревизионния акт и за неоснователност на подадената срещу него жалба от М. Б. П.. Съдът по отношение твърденията на жалбоподателя за нарушение на процесуалния и материалния закон е приел, че през 2022 г. служителите на ТД на НАП Велико Търново са направили проверка на М Стил Груп ООД и свързаните с него лица М. П. и баща му Б. П., за което бил съставен Протокол от 16.11.2022 г., в който е посочено, че ревизираното лице е правило парични вноски в имуществото на дружеството - вътрешно финансиране по чл. 134 ТЗ. От писмени обяснения в хода на ревизията, съдът е приел, че ревизираното лице е посочило, че за ревизирания период е имал доходи от търговска дейност като ЕТ; от занаятчийска дейност; от отдаване под наем на имущество; селско стопанство; от продажба на акции и дялове Посочено е от съда, че от посочените обяснения е установено, че ревизираното лице е предоставяло заеми на МС - Стил Груп ООД, като парите за това били от негови спестявания и получени заеми от трети лица, като част от тези заеми са му превеждани по банкова сметка, а друга част на ръка. Съдът е отразил в решението си и изявленията на П., че е получил през 2016 г. 80 000 лв. от баща си, а през 2019 г. - 10 757 лв. по банков път от майка си, като в края на 2018 г. и 126 000 лв., отново от майка си, както и от К. К. - 9 000 лв.; от М. Ф. 9 717 лв. и от Е. Б. 51 900 лв., като от тези заеми върнат бил само предоставения от М. Ф.. Относно възражението от жалбоподателя, че е нарушена процедурата по провеждане на ревизията по особения ред, съдът е приел, че основанието в началото на ревизията е предполагаемо и се установява едва с ревизионния акт. При извършена проверка от приходните органи съдът е приел, че при поискване да представи документи, удостоверяващи получени заеми, П. е посочил, че не пази такива документи, а за необходимостта от финансиране на лечението му, според М. П. то е платено от родителите му. Относно внасянето на парични суми в посоченото по горе дружество, обяснението на П. е, че то е ставало със средства на баща му, но не са изготвяли документи. По отношение на заемодателите си, посочени по горе съдът е отразил в акта си, че според ревизирания субект документи за тези заеми също не са изготвяни. Съдът е посочил установената от приходните органи парична наличност към всяка една от ревизираните години от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г., както и приложените към преписката РКО за теглени суми от лицето от касата на М Стил Груп ООД с основание възстановена финансова помощ . Съдът е обсъдил установените от приходните органи обстоятелства по даването на парични средства на ревизираното лице от родителите му. При извършените в хода на ревизията насрещни проверки на майката и бащата на лицето, съдът е направил извод, че не се доказва възможността и на двамата родителя да предоставят такива средства на сина си, като част от тях са признати от приходните органи. За Е. Б. съдът е посочил, че тя е потвърдила факта на даване на заема, като и че посочената в декларацията на М. П. посочената като получена сума от Б., е отчетена като приход за 2019 г. По същия начин е подходено и по отношение на Ч. Б., като приходните органи са приели, че ревизираното лице е получило заем от него в размер на 9 700 лв. през 2018 г., докато от К. К. жалбоподателят е твърдял, че е получил 9 000 лв., но липсват доказателства за този заем. По отношение на М. Ф. за заем от 9 717 лв. отбелязано е от съда, че сумата е включена в паричния поток на ревизираното лице за 2019 г. За лицето С. В. е прието от съда, че заемът от него в полза на ревизираното лице е за сумата от 100 000 лв., като същата е преведена по банков път на 16.12.2015 г. и не се оспорва нейното получаване, като сумата е приета към началното салдо за 2016 г. Според съда от преведените в съдебното производство разпити на свидетели, нито лелята на ревизираното лице Д. Й., нито разпитаната С. Г. се установили че родителите на М. П. са имали достатъчно парични средства, за да ги предоставят на сина си. За всяка една от ревизираните години съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи за наличните средства в началото на всеки един от периодите, захранването на банковата сметка на П., доходите, реализирани от него и направените разходи, като съдът е заключил, че правилно с ревизионния акт, частично изменен с решението на горестоящия административен орган е определена данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ. Отразено е в обжалваното решение, че макар в частта за 2016 г. РА да е отменен по административен ред, съдът е взел предвид образуваното начално и крайно салдо за посочената година, тъй като последното рефлектира върху началното салдо за 2017 г. Според съда приходната част в ревизионния акт и в заключението на вещото лице, вкл. за наличните парични средства в края на периода 208 712,39 лв. не се различават. По отношение на разходите съдът е възприел изводите на съдебно счетоводната експертиза за приспадане на 5 000 лв., както и че остатъкът превишение на разходите над приходите при направените от съда корекции са в размер на 17 931,84 лв. Пояснено е в обжалваното решение, че върху посочената сума не се дължи данък, тъй като РА в частта за 2016 г. е отменен по административен ред поради изтекла давност, но тази сума според съда следва да се вземе предвид в началото на 2017 г. в увеличение, като напр. налични средства, като следващият годишен период започва са начално салдо, равно на наличните парични средства към края на 2016 г. 208 712,39 лв. За 2017 г. е прието в съдебното решение, че посочената по горе сума от 208 712,39 лв. като начално салдо на паричната наличност съответства на крайното салдо на предходната 2016 г. Като приходи съдът е приел отразените в РА дадени пари от бащата и майката на жалбоподателя. За твърдението му за дадени пари на ръка, изтеглени от майка му от нейната банкова сметка 19 753,88 лв., съдът е приел, че то е останало недоказано, а за предоставени такива суми съдът е приел, че е доказано за следващите периоди на 2018 г. и 2019 г., освен вече признатите разходи за 2017 г. 8 605,65 лв. (предоставени на жалбоподателя пари от сметката на майка му). За сумата от 19 753,88 лв., за която жалбоподателят е твърдял, че е внесена от него по сметка на майка му, без да има данни кога тази сума му е била предоставена от майка му и затова процесната сума съдът е приел, че правилно ревизиращите органи са я отнесли в РА само като разход. Посочено е от съда, че останалите отразени в рекапитулация разходи от приходните органи, са потвърдени и от вещото лице в неговото заключение и те са на стойност 22 777,84 лв. За 2018 г. съдът е приел, че началното и крайното салдо правилно в РА е определено на 203 265,75 лв. Възприето е от съда, че приетите от приходните органи приходи от пенсия са 2 268,22 лв., както и за даден заем от Ч. Б. 9 700 лв., за върната от жалбоподателя на М Стил Груп ООД сума от 10 000 лв., за предоставени от майката на жалбоподателя В. П. сума от 20 436,82 лв., като общо приходите са в размер на 42 405,04 лв., като съдът е приел посоченото от приходните органи, че всички суми, изтеглени от сметката на П. от нея или от сина й (жалбоподателя), са отчетени от ревизията за 2018 г. и са взети предвид в рекапитулацията, като е прието, че няма доказателства за други финансирания от майката на П.. В тази връзка съдът не е възприел посоченото от вещото лице, че за 2018 г. ревизираното лице има приходи отново от майка му в размер на 126 000 лв. и 16 820,14 лв. и в заключението общо приходите са посочени в размер на 185 225,18 лв., но според съда жалбоподателят не е установил това обстоятелство поради недоказване, че тези суми са били налични, за да бъдат предоставени реално през 2018 г. По отношение на разходите за тази ревизирана година съдът е възприел, че те са свързани най вече с банкови такси, покупки на ПОС сметка, застраховка, телекомуникационни услуги, сума, внесена по банковата сметка на В. П., заплатени наложени платежи на Еконт Експрес АД, заплатени услуги за НЕТ 1 и др. Относно разходите за лечение на М. П. съдът е счел, че правилно приходните органи са приели, че това не са негови разходи, тъй като те са платени от трети лица, както и се твърди от жалбоподателя. За внесените от ревизираното лице 50 850 лв. в брой суми в М Стил Груп ООД, в обжалваното решение е посочено, че към нея вещото лице е причислило и сумата от 5 650 лв., поради което рекапитулацията на разходите по РА 70 161,90 лв. е по малка в сравнение с тази на експертизата 75 811,90 лв. За наличните парични средства в края на периода съдът е приел, че това е сумата 178 118,93 лв. и затова за правилно е счетено, че превишението на разходите над приходите е в размер на 2 610,75 лв. върху която се дължи 10% данък от 261,07 лв. За 2019 г. в обжалваното решение се сочи, че наличните суми в началото и в края на периода са 178 118,93 лв., като към тази сума съдът е приел, че правилно в РА са прибавени и суми, изтеглени от сметката на майката на жалбоподателя В. П. за 2019 г. обща наличност 202 223,71 лв. Съдът е възприел приетото в решението при обжалване на РА по административен ред, че относно разликата в наличните средства в края на 2018 г. и началото на 2019 г., са взети предвид изтеглените В. П. сума на стойност 24 104,78 лв., но е прието, че те не могат да бъдат налични в брой преди изтеглянето им и съдът е възприел тези мотиви. За приходите съдът е приел, че ревизиращите органи са взели предвид заем от М. Ф. 9 717 лв. , заем по договор от 25.11.2019 г. 9 900 лв. , захранване на банкова сметка от майката на ревизираното лице 10 575 лв. и захранване на банкова сметка от Е. Б. 42 000 лв. Относно разходите за посочената ревизирана година, съдът е възприел констатациите в РА за включени заплатени банкови такси, разходи за телефон, заплатени наложни платежи, сума по декларация за доставка на автомобил и вноски в М Стил Груп ООД и др., като по РА общата им стойност е 169 395,37 лв., а разходите по заключението на вещото лице са 75 811,90 лв. Съдът е приел, че вещото лице е посочило и други суми, внесени в брой на касата на М Стил Груп ООД, но вещото лице не е разглеждало РКО за тях и затова съдът ги е изискал да се представят, но жалбоподателят се е позовал само на представените протоколи на съдружниците в същото дружество той и баща му Б. П., които според съда създават само задължение за съдружниците за внасяне на парични суми, но не са доказателство за реалното им плащане. За 2020 г. съдът е приел за начално салдо, крайното салдо от предходната година в размер на 168 441,15 лв. За приходите съдът е възприел констатациите в РА за отчетени суми, вкл. и преводи по Еконт Експрес ООД и сума, която е върната от покупка, заплатена по банкова сметка на Старосел ЕООД. За разходите за посочената година в обжалваното решение са приети банкови такси, покупки на ПОС от сметка, захранване на сметка на А. Х., заплатени наложни платежи, заплатени куриерски услуги, застраховка и др. в общ размер на 12 079,73 лв. или превишение на разходите над доходите в размер на 2 601,68 лв. или данък в размер на 260,17 лв. За 2021 г. съдът е приел за налични парични средства 91 062 лв., а вещото лице е посочило сума от 118 799,46 лв., като съдът е приел, че разликата от 82 000 лв. се явява превод захранване на сметка на М Стил Груп ООД , за която не били представени РКО като документални доказателства за тяхното реално плащане. Тази сума и приходните органи, и съдът са приели, че е доказан разход за жалбоподателя, за който не са налице установени приходи или налично имущество, които да го покриват. Обжалваното решение е правилно постановено. Относно компетентността на органите оп приходите издали РД и РА, правилно съдът се е позовал на заповед 1270/15.11.2021 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК, като в нея фигурира и името на органа по приходите, издал процесната заповед за възлагане на ревизията (ЗВР) Р 04000722007721 020 001/14.12.2022 г., а именно В. Попминков, който е определил ревизиращият екип С. Гатева ръководител на ревизията и М. Колева. РА е издаден съгласно разпоредбата на чл.119, ал. 2 ДОПК от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията, поради което възражението на касационния жалбоподател за липса на компетентност на органите по приходите и за нищожност на РА, неоснователно. За процедурата на ревизията, която е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, обосновано решаващият съд е приел, че с уведомление от 04.05.2023 г. ревизираното лице М. П. лично и запознат, че ревизията ще се извърши по особения ред поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - превишение на разходите над доходите, както и че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122 124 ДОПК, при извършване на анализ на предвидените в чл. 122, ал. 2 ДОПК обстоятелства, а не по съответния материален закон. Това означава, че при ревизията по особения ред (по аналог) констатациите на ревизия се считат за верни до доказване на противното съгласно регламентирането в чл. 124, ал. 2 ДОПК, поради което опровергаването им тежи върху данъчно задълженото лице. В този смисъл неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че са недоказани предпоставките за облагане и че приходните органи не са доказали наличието на превишение, за което облагането е извършено по особения ред. При наличието на недекларирани доходи, вследствие на което с РА е установено превишение на разходите над доходите, законосъобразно приходните органи са провели ревизията по особения ред и са обложили недостигът, като разлика между разходите и приходите, т.е. наличното превишение. При така изложеното обосновано решаващият съд е приел, че изразходваните от задълженото лице парични средства, срещу които не са налице доказани доходи и след като те са с недоказан произход, същите представляват облагаем доход по ЗДДФЛ по презумпция, която е въведена по силата на закона. Затова като е приел, че ревизиращите органи не са нарушили посочената процедура за провеждане на ревизията по особения ред, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Още в началото на проведеното ревизионно производство, приходните органи са поискали от касационния жалбоподател да представи документи, които са свързани с доходите и разходите му, като в обясненията си той е посочил, че не пази документи за дадените му парични средства в заем, нито помни какви средства са му давани. Правилно е отбелязано от съда, че по отношение на К. К., жалбоподателят е обяснил, че не поддържа никакви връзки с него и затова не може да представи документи. Поради тази причина и в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК М. П. не е посочил конкретни данни за доходи, вкл. и заемни средства от трети лица. Представено е единствено уведомление от Е. Б., с която касаторът живее на съпружески начала затова, че тя и неговите родители са му помагали финансово, вкл. и че те са поели лечението му, но не е посочил конкретни суми на тази помощ. Въпреки това впоследствие ревизираното лице е представило в ревизията допълваща декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, като част от посочените в нея суми са взети предвид при изготвяне от ревизиращите органи парични потоци за ревизираните години. Правилно съдът е анализирал всички събрани факти и обстоятелства за всяка една от ревизираните години. С решението си решаващият орган при административното обжалване на РА е приел, че за ревизираната 2016 г. не е спазен срока по чл. 109, ал.1 ДОПК и установеният данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за посочената година е отменен. За прецизност следва да се посочи, че неправилно първостепенният съд е приел тази частична отмяна на РА е поради погасени задължения за 2016 г. по давност. Срокът по чл. 109, ал.1 ДОПК не е давностен, а е преклузивен и това е срок за образуване на ревизията, като изрично е посочено в отменителното решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, поради което частичната отмяна не е поради изтичане на погасителна давност, а на преклузивния срок за образуване на ревизия за процесната 2016 г. Въпреки това крайният извод на съда е законосъобразен. Освен това обосновано, въпреки отмяната на РА за 2016 г., съдът е обсъдил установените факти и обстоятелства за посочената година, тъй като крайното салдо рефлектира върху началното салдо за следващата ревизирана година 2017 г. За 2017 г. правилно съдът е приел, че сумата 208 712,39 лв. са налични за 2017 г., като в паричния поток за посочената година в РД тази сума, която е налична в края на този период и е посочена изрично. Съдът е възприел установеното от ревизията, че доходите на ревизираното лице за 2017 г. са по договор за покупко продажба на дружествен дял, приход от социално плащане, захранване на сметката на М. П. от неговия баща и предоставени средства от майка му. Относно разходите за 2017 г. съдът правилно е посочил, че сумата от 19 753,88 лв., която е внесена от М. П. по сметката на майка му В. П., е призната за разход, но срещу нея няма доход, тъй като не е установено кога тази сума е била предоставена от майка му, поради което тя не е призната за доход. За 2018 г. съдът правилно е възприел, че крайното салдо от предходната година е включена като парични средства в края на 2018 г. и това е сумата от 203 265,04 лв. Освен това е признато от ревизиращите органи, а и от съда, че от Ч. Б. е получен заем в размер 9 700 лв. и за предоставени 20 436,82 лв. парични средства от майката на П. В. П.. Съдът правилно не е възприел в тази част заключението на съдебно счетоводната експертиза, която са включени допълнително доходи от 126 000 лв. и 16 820,14 лв., тъй като не е установено, че тези средства са били като налични за майка му, за да може тя да ги предостави на сина си (жалбоподателя). Трайна е практиката на Върховния административен съд, че между роднини по права линия не е необходимо да се представят писмени документи за предаване на парични суми, но в същото време е необходимо да се установи, че лицето, което дава тези суми е имало достатъчно средства, за да може да предостави посочените на ревизирания субект. Такива доказателства по делото не са представени, поради което правилно съдът не е кредитирал в тази част съдебната експертиза. Относно разходите за 2018 г. съдът правилно е подкрепил констатираното от ревизиращите органи относно установените разходи за банкови такси, за застраховка, за телекомуникационни услуги и др., както и 16 820,14 лв. която, както се посочи е внесена по банковата сметка на майката на касатора, за наложени платежи на Еконт Експрес и др. При така установено, правилно съдът е заключил, че наличните парични средства към края на този период са 178 118,93 лв. За 2019 г. посочената по горе сума като крайно салдо е пренесена за 2019 г., като са признати и пари, изтеглени от сметката на В. П.. За отчетени като доходи (неправилно съдът е посочил в решението си приходи предвид, че се облага физическо лице, а не юридическо лице или ЕТ), са отчетени дадени заеми от М. Ф. и от Е. Б., както и от майката на ревизирания субект и тези доходи на обща стойност от 96 493,60 лв., съдът правилно е отчел, че са посочени и от вещото лице. Относно разходите за 2019 г. отново е посочено от съда, че с РА за отчетени заплатени банкови такси, от наложени платежи, заплатени мобилни услуги, по договор за доставка на автомобил и др. Тук е важно да се отбележи, че правилно съдът е приел, че общият размер на разходите за 2019 г. по РА е 169 395,37 лв., а според вещото лице по съдебно счетоводната експертиза тази сума е доста по малка 75 811,90 лв., като правилно е пояснено от съда, че разликата се явява по отношение на вноските в М Стил груп ООД, за което касаторът е твърдял, че ги е внесъл. В тази връзка настоящият съдебен състав на касационната инстанция изцяло възприема мотивите на съда, че по отношение на направените вноски в посоченото търговско дружество реалното им заплащане в него не се установява от представените в хода на ревизията, а и в съдебното производство протоколи на съдружниците на същото дружество, поради което правилно съдът е дал указания да се представят документи за плащане, но това указание не е било изпълнено от М. П.. За 2020 г. отново съдът е посочил крайното салдо от предходната година, като в паричния поток, изготвен от ревизиращите органи това салдо е посочено като налично в края на 2020 г. За доходите правилно е отразено в съдебното решение, че са отчетени доказаните такива, а именно: за получени преводи от Еконт Експрес ООД, върната сума от покупка, заплатена по банкова сметка на Старосел ЕООД, като правилно съдът е приел, че сумата на доходите е посочена и от вещото лице. За разходите за 2020 г. съдът правилно е възприел установеното от ревизията, че това са суми от банкови такси, за покупки по заплатена банкова сметка покупка, захранване на сметка на трето лице А. Х., заплатени наложни платежи и др. Относно вноските в М Стил Груп ООД отново правилно е прието от съда, че липсата на документи за реалното им внасяне не доказват, че парични вноски са направени в патримониума на посоченото дружество. Същото се отнася и за изтеглените средства от П. от същото дружество. За 2021 г. за доходи съдът правилно е приел общо установените от приходните органи доходи в размер на 91 062 лв., която сума е изчислена и от вещото лице. По отношение на разходите по РА съдът е посочил, че сумата е 200 799,46 лв., а според вещото лице е 118 799,46 лв., като обосновано съдът е приел, че разликата между тези суми от 82 000 лв. се явява от липсата на представени РКО, че се касае за парични вноски от ревизираното лице като съдружник в М Стил Груп ООД. Затова правилно съдът е приел констатираното и в РА, че сумата от 82 000 лв. се явява разход, за който не са установени приходи, които да го покриват. Следва да се отбележи, че за 2021 г. е прието, че данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ е 67 209,98 лв. вместо посочената в РА от 72 670,77 лв. Тази разлика решаващият орган е пояснил, че се получава при извършената съпоставка на началните салда на парични средства в брой и по банкови сметки, постъпления и разходи, резултатите от съпоставките, респ. данъчната основа за облагане в посочения размер, поради което за 2021 г. е изменен РА в намаление на определения данък в размер на 546 лв. и лихви 73,42 лв. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че ревизиращите органи не са се съобразили с посоченото в съставен от орган по приходите протокол П 94000721200837 073 001/16.11.2033 г. преди извършване на ревизията и в който са посочени. Както правилно е отразено в решението на решаващия орган при обжалването на ревизионния акт по административен ред, този протокол няма обвързваща сила РА, т.е. приетото в него не е задължително да се приеме и от ревизиращите органи В касационната жалба не са направени конкретни оплаквания относно направените съпоставки между доказаните доходи на лицето и разходите, посочени в паричните потоци, изготвени от ревизиращите органи и приетото от съда относно тях. Оплакванията са общи, а не конкретни. Относно паричните вноски в М Стил Груп ООД подробно съдът е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства, ведно с относимите към правния спор писмени доказателства. При облагане по особения ред данъчната основа не се определя по съответния материален закон, а след анализиране на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК. При така установеното в тежест на ревизираното лице е да опровергае констатациите на ревизионния акт, които при облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, се считат за верни до доказване на противното. В случая доказателствената тежест е задължение на ревизирания субект и след като не е проведено успешно доказване, то приетото като извод в обжалваното решение се споделя и от настоящата касационна инстанция. Възражението на касатора, че не са изследвани в предходните периоди, е неоснователно. При непредставяне на достатъчно писмени доказателства за получени доходи, респ. за направени разходи, правилно решаващият съд е приел, че не са опровергани в достатъчна степен констатациите на ревизионния акт, т.е те се считат за верни до доказване на противното арг. от чл. 124, ал. 3 ДОПК Обстоятелството, че майката на М. П. е работила в Гърция до 2012 г., не означава че всички твърдени от ревизираното лице като получени доходи от нея, са доказани. За тях правилно в съдебното решение е прието, че не са представени достатъчно доказателства, поради което съдът е приел само установените за доказани парични средства, дадени от В. П. на М. П.. По същия начин съдът правилно е обсъдил и дадените парични средства от бащата на М. П. - Б. П., като са останали недоказани твърденията, че бащата е притежавал повече средства, които е могъл да му предостави. Както вече се посочи доказателствената тежест в случая е на ревизираното лице и, че щом той твърди, че са му предоставени и други парични суми от баща му, освен тези, признати от ревизията, е следвало да ги докаже, но такова доказване не е успешно осъществено. Това важи и за твърденията на П., че бащата е имал достатъчно парични средства от продажбата на дървен материал, каменни плочи, дялан камък , дъбови и букови греди в предходни на ревизиранитге периоди. В тази връзка правилно съдът не е ценил свидетелските показания на лица, които не са конкретизирали предмета на доставките и тяхната стойност. Същото се отнася и до твърдението за обработване само от бащата на касатора на наследствени земеделски земи и получаването на доходи от тях и затова правилно е прието от съда, че и то е останало недоказано от касационния жалбоподател. Вменяването от касатора на доказателствената тежест на приходните органи е неоснователно и не намира опора в закона, като се има предвид характера на проведеното ревизионно производство, което не е по общия ред, а по особения такъв по чл. 122 и сл. от ДОПК. В тази връзка следва да се възприемат доводите на ответника по касация, съдържащи се в депозирания по делото писмен отговор по касационната жалба, че проверката за имуществените несъответствия на ревизираното лице е извършена като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на всеки ревизиран период и постъпленията, се намали с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода. Затова като е прието съдът, че наличните парични средства и тяхното изменение през ревизирания период пряко участва в резултата от посочената съпоставка, не е допуснал твърдените от касатора нарушения, водещи до отмяна на обжалваното решение. Затова следва да се възприеме и твърдението на ответника по касация, че органите по приходите са извършили анализ на всяка сума, участвала в паричния поток за всяка една от ревизираните години от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. Относно паричните средства, които са постъпвали в М Стил и Груп ООД правилно в обжалваното решение е съобразено за кои суми съществуват достатъчно доказателства, че са внесени в дружеството и за кои не е доказано, че представляват допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ. Освен това обосновано съдът е приел, че правилно приходните органи не са включили в разполагаемата част на ревизираното лице капиталът на М Стил Груп ООД,тъй като физическото лице не може да се разпорежда с него за лични нужди предвид, че дружеството е самостоятелен правен субект. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея пороци на решението, водещи до неговата отмяна. Решението като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., като се има предвид направеното от касатора възражение за прекомерност, характерът на касационното съдебно производство, обемът на процесуалната защита на ответника по касация и приетото в решението по дело С 438/22 на Съда на Европейския съюз. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение