Решение № 9417 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2012 г.

Решение № 9417 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "Хидроенерджи груп" ООД и ЕТ "Велин Фиданов" против Решение № 5759/23.04.2012 г., постановено по адм. д. № 9405/2011 г., по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 307/12.11.2010 г. на министъра на околната среда и водите, издадена в производство по чл. 99 от АПК. В жалбите се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите молят да бъде отменено решението на съда и по същество отменено или обявено за нищожно Решение № 307/12.11.2010 г. на министъра на околната среда и водите. В съдебно заседание касаторите чрез пълномощниците си адв. Иванова и адв. Соколов, доразвиват доводите в жалбата. Касаторът "Хидроенерджи груп" ООД, претендира разноски за настоящата инстанция, за което е представен списък за направени разноски. Ответната страна - Министърът на околната среда и водите, чрез юрисконсулт Кючукова оспорва жалбите и излага доводи за правилност на решението. Заинтересованата страна - Тодор Георгиев Димов, чрез пълномощника си адв. Златинова оспорва жалбите като неоснователни. В писмени бележки доразвива доводите, като претендира разноски за настоящата инстанция. Заинтересованата страна - Сдружение "Природа на заем" не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбите, намира същите като подадени в срок и от надлежна страна, поради което са процесуално допустими, а разгледана по същество са основателни. Производството пред тричленния състав на ВАС е повторно и в изпълнение указанията дадени в решения по адм. д. № 5015/2011 г. и адм. д. № 5638/2011 г. на ВАС, I колегия, петчленни състави, с които са обезсилени решения по адм. д. № 315/2011 г. и адм. д. № 12567/2011 г. по описа на ВАС, III отделение, постановени в две отделни съдебни производства по жалба на "Хидроенерджи груп" ООД и жалба на ЕТ"Велин Фиданов" против Решение № 307/12.11.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Дадени са указания за субективно съединяване на двете жалби и разглеждането им в едно съдебно производство. С определение от 23.01.2012 г. по новообразуваното адм. д. № 12567/2011 г. по описа на ВАС, III отделение, делата са съединени под общ номер адм. д. № 9405/2011 г. на ВАС, III отделение и постановеното по това дело решение е предмет на настоящото производство. Предмет на обжалван пред ВАС е било Решение № 307/12.11.2010 г. на министъра на околната среда и водите, издадено в производство по чл. 99 от АПК, с което е възобновено административното производство и е отменено решение № СМ-02-03/2010 г. от 13.09.2010 г. на директора на РИОСВ. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел, че административното производство по чл. 99 от АПК се е развило и по инициатива на по-горестоящия административен орган, т. е. от надлежен орган и по установени ред визиран в чл. 100 от АПК. До този извод съдът е достигнал като е приел, че сдружение "Природа назаем", което представлява неправителствена организация с нестопанска цел, не е доказало правен интерес, тъй като от удостоверението му за регистрация не може да се направи извод относно предмета на дейност и дали отговаря на определението за "засегната общественост" по смисъла на § 1, т. 24 и т. 25 от ДР на ЗООС и чл. 2, т. 4 и т. 5 от Орхуската конвенция- екологична неправителствена организация работеща за опазване на околната среда, която да има качеството на заинтересовано лице в производството по чл. 99 от ЗООС, съответно на инициатива за възобновяване на административно производство по реда на чл. 99 и сл. от АПК. Искането на Тодор Георгиев Димов до министъра на околната среда и водите от 16.09.2010 г., съдът е приел, че не съдържа молба за възобновяване на производството по издаване на АА, а представлява молба до министъра на околната среда и водите да задължи директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район -Благоевград да изпълни задължение, вменено му със съдебно решение № 15 по адм. д. № 315/2010 г. по описа на АС-Благоевград (оставено в сила с решение № 1105/27.01.2009 г. по адм. д. № 9398/2008 г. по описа на ВАС, V отд.) и да се произнесе като разреши водовземане и ползване на р. Доспатска по чл. 60 от Закона за водите, Община Доспат, касаещо същия участък от реката, в неприключило производство открито със заявление от № 1988/22.08.2005 г. Съдът е изложил доводи, че е спазен преклузивният срок по чл. 102 от АПК, като е приел, че възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 от АПК е допустимо в тримесечен срок от влизане на акта в сила, а по реда на чл. 99, т. 2-7 в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което може да послужи за основание за отмяна или изменение на административния акт. Решение № СМ-02-03/2010 г. на директора на РИОСВ е с дата 13.09.2010 г., а решение № 307/12.11.2010 г., с което едновременно е възобновено административното производство и е отменено решението на директора на РИОСВ е постановено в рамките на тримесечния срок, считано от 30.09.2010 г. /датата на влизане в сила на отмененото решение/, поради което е спазен срока по чл. 102, ал. 1 от АПК. По същество на спора тричленния състав е приел, че законосъобразно в обжалваната заповед е прието, че директорът на РИОСВ-Смолян съществено е нарушил материална разпоредба на чл. 118ж, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, ДВ бр. 61, обн. на 6.08.2010 г., в сила към момента на издаване на Решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г., с която е забранено водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип ВЕЦ. Решението, което е отменено и чието производство по издаване е възобновено е издадено при наличие на пречка по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, тъй като процесната част от река Доспат попада в защитена зона за защита "Западни Родопи" код № BG 0001030 от Националната екологична мрежа Натура 2000, чието състояние е определено за незадоволително, заради силно нарушение отток на реката след яз. Доспат до българо-гръцката граница, за което обстоятелство директорът на РИОСВ-Смолян е бил надлежно писмено уведомен При така установеното съдът е приел, че е налице основание за възобновяване и отмяна на издаден административен акт на основание чл. 99, т. 1 от АПК. Министърът на околната среда и водите е определил за едни и същи факти две правни квалификации като основания за производство по реда на Глава VII- чл. 99, т. 1 и чл. 99, т. 2 от АПК. Тъй като всички писмени доказателства и установени факти са съществували към момента на издаване на административния акт на директора на РИОСВ-Смоля, те не представляват нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, но тяхното съществуване и несъобразяване съдът е приел, че представляват съществено нарушаване на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК при издаване на Решение № СМ-02-03/13.09.2010 г. на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)- Смолян. На следващо място съществено е нарушен и материалния закон, което също представлява основание за отмяна по чл. 99, т. 1 вр. с чл. 146, т. 4 от АПК. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че преди да разгледа спора по същество, досежно установеното от тричленния състав нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 99, т. 1 от АПК, следва да се произнесе по наведения касационен довод за неправилно приетото от тричленния състав изпълнение на разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от АПК. Съгласно посочената разпоредба /в сила към момента на издаване на процесната Заповед /възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта. По делото няма спор досежно факта, че Решение № СМ-02-03/2010 г. на директора на РИОСВ е издадено на 13.09.2010 г., като е влязло в законна сила на 30.09.2010 г. Процесното Решение № 307, с което е възобновено административното производство и е отменено решението на директора на РИОСВ е постановено на 12.11.2010 г. С изм. в ДВ. бр. 39 от 20 Май 2011 г. разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от АПК е изменена, като срока за възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 е тримесечен от влизането в сила на акта. При така посочената редакция на приложимата норма досежно срока за възобновяване на производството по реда на чл. 99, т. 1 от АПК, за който между страните няма спор, че е преклузивен, се налага извода, че в нарушение на действащата към момента на издаване на процесния акт норма, тричленният състав е приел, че е спазен тримесечния срок от влизането в сила на акта за възобновяването на производството по чл. 99, т. 1. С изменението на АПК не е предвидено обратно действие на цитираната разпоредба, поради което и като се е позовал на норма, която не е действала, към момента на издаване на обжалвания акт, съдът е приложил неправилно закона. Следващият спорен момент между страните е към кой момент се преценява спазването на нормативно определения, преклузивен, едномесечен срок, а именно: към момента на образуване на производството по възобновяване, или към момента на издаване на акта, с който се възобновява, респективно отказва възобновяване на производството. В тази насока е неоснователен довода в писмените бележки на пълномощника на Тодор Георгиев Димов, че превратно е преценен извода на съда за издаване на оспорения АА в 3-месечен срок по чл. 99, т. 2 от АПК, като противоречие с нормата по т. 1 на същия текст, в редакцията й към издаване на оспореното решение за възобновяване. Този тримесечен срок, според ответника, поглъща едномесечния срок по т. 1, предвид датата на постъпване на жалбата на сдружение "Природа назаем"- 12.10.2010 г., което съдът е пропуснал да отбележи. На първо място от мотивите на обжалвания съдебен акт се установява, че безспорно съдът е приел, че срока по чл. 102, ал. 1 от АПК е тримесечен и на следващо място за срока, визиран в чл. 102, ал. 2 от АПК, не съществува процесуална възможност да поглъща едномесечния срок по т. 1, тъй като двете разпоредби се отнасят до различни хипотези на възобновяване, респективно с различни субекти, които могат да го инициират и с различни срокове за приключване. В тази насока не може да бъде споделен и довода на ВАП, свързан с момента на започване на производството по аргумент от разпоредбата на чл. 103, ал. 4, вр. чл. 25 от АПК, а именно датата на постъпване на искането в компетентния орган. Производството по чл. 99 и следващите от АПК е свързано с възобновяване на производството по издаване на АА, като основното изискване е акта, чиято отмяна или изменение се иска да е влязъл в законна сила, т. е. по своята същност това е едни извънреден контролен способ, тъй като един влязъл в сила акт не може да бъде оттеглен, отменен или видоизменен произволно или по волята на неговия автор. Това обаче може да стане само при наличието на изрично и изчерпателно посочени законови основания и по предвидения ред и срокове, тъй като производството засяга стабилитета на акта. Субектите имащи право на инициатива за възобновяване на производството на основание чл. 99, т. 1 от АПК, могат да го упражнят в едномесечен срок от влизане в сила на акта. Факта, че впоследствие срока е удължен от законодателя е индиция, че срока се е оказал прекомерно кратък, но за периода на действие, нормата не следва да се прилага разширително, като се даде възможност на органа да образува производството в едномесечния срок и издаде акта в периода след този срок. С оглед на изложеното е неоснователен довода на представителя на ВАП, че административния орган е упражнил законовото си правомощие по свой почин да възобнови производството, като в рамките на едномесечния срок е образувано производството по възобновяване. Цитираното в тази насока Решение № 1117/27.01.2009 г. на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 9191/08 г. представлява една изолирана практика, тъй като с Решение № 7558/10 г., по описа на ВАС, четвърто отделение постановено по адм. д. № 16148/09 г., Решение № 15444/09 г. по описа на ВАС, второ отделение постановено по адм. д. № 16148/09 г., Решение № 9825/07 г. по описа на ВАС, петчленен състав, постановено по адм. д. № 7575/07 г., Решение № 13464/08 г. по описа на ВАС, второ отделение постановено по адм. д. № 6923/08 г., Решение № 3646/09 г. по описа на ВАС, второ отделение постановено по адм. д. № 13913/08 г. и др., в които е прието, че издадения акт след изтичане на едномесечния срок от влизане в сила на акта, производството по издаването на който се възобновява е незаконосъобразен. Настоящият състав намира, че законосъобразно тричленният състав е приел, че сдружение "Природа назаем", което представлява неправителствена организация с нестопанска цел, не е доказало правен интерес, както и, че искането на Тодор Георгиев Димов до министъра на околната среда и водите от 16.09.2010 г., не съдържа молба за възобновяване на производството по издаване на АА, въпреки представените доказателства, поради което не са налице предпоставките на чл. 99, т. 2 от АПК. Дори да се приеме, че може да се изведат доводи от съдържанието на искането на Тодор Георгиев Димов за наличие на предпоставките на чл. 101, вр. чл. 99, т. 2 от АПК, то представените от Димов доказателства, не са нови по смисъла на кодекса, тъй като към м. 07.2010 г. съдебните спорове между Тодор Димов и Басейнова дирекция Благоевград са приключили с влезли в сила съдебни актове, а Заповедта, която е отменена и производството по която е възобновено е издадена през м. 09.2010 г. С оглед на изложеното и без да обсъжда останалите доводи по същество на спора, настоящият петчленен състав на ВАС счита, че решението като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени обжалваната Заповед. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на "Хидроенерджи груп" ООД за присъждане на разноски, Министерство на околната среда и водите, следва да заплати на "Хидроенерджи груп" ООД сумата от 800 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид на изложеното Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК