Решение № 5087 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4214/2017 г.

Решение № 5087 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4214/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), подадена чрез пълномощник, против решение № 975 от 20.02.2017 г. по адм. д. № 11147/2016 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отменил заповед № 857/28.09.2016 г. на председателя на КЗП, по жалба на "П. Р. И. " ООД. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че при оценяване на доказателствата съдът не е съобразил естеството, законовата цел и съдържанието на административния акт. Твърди, че в решението на съда не са обсъдени всички относими към спора въпроси, което е довело до нелогични заключения. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от "П. Р. И." ООД жалба бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът "П. Р. И." ООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на касационната жалба, приема следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба на потребител, който се оплакал от некоректно налагане на глоба от страна на "П. Р. И." ООД. Служител на паркинг - собственост на дружеството, поставил скоба на предна дясна гума на автомобила на потребителя за това, че същият е паркирал, заемайки две паркоместа. За премахване на техническото средство лицето е заплатило сумата от 36 лв., представляваща глоба за нарушение на т. 7 от Условията за ползване на паркинга. Потребителят често спирал в подземния паркинг и е запознат с Общите условия и цените за ползване на услугата. Заплащането на глобата, за което е издадена фактура, е единствената възможност да бъде премахнато техническото средство. В тази връзка инспектори са извършили проверка по спазване изискванията на Закона за защита на потребителите и са съставили констативен протокол № К-0205227 от 06.04.2016 г. за резултатите от проверката. Установили са, че в паркинга се предлага почасов престой и различни оферти за дългосрочно ползване на паркомясто. Пред входа на паркинга, преди бариерата, са поставени две табели, с които ползувателите на паркинга са информирани за действащите цени; табела с действащите условия и правила за ползване на паркинга и табела, указваща, че на нарушителите на правилата се поставя техническо средство за задържане на МПС. Констатациите от извършената проверка са обективирани в докладна записка от главния директор на ГД "Контрол на пазара" с изх. № Ц-03-2691/11.08.2016 г. На свое заседание, проведено на 16.08.2016 г. и обективирано в протокол № 20 Комисията е взела решение по жалбата, след като се е запознала с констатациите от извършените проверки. С решението е прието, че дружеството използва нелоялна търговска практика по чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, тъй като наложената глоба в размер на 36 лв. на практика представлява парична санкция, която не намира никакво законово основание. При тези констатации председателят на КЗП е издал заповед № 857/28.09.2016 г. с която е забранил на "П. Р. И." ООД при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. чл. 68в ЗЗП. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Заключил е, че предприетата от дружеството практика не може да се приеме за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е довела, нито би могла да доведе по някакъв начин до промяна на икономическото поведение на средния потребител. Същата не намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което да води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Решението е правилно. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика се съдържа в чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Следователно, за да се ангажира отговорността на даден търговски субект за нелоялна търговска практика са необходими следните задължителни предпоставки: осъществяване на търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП; същата да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и посочената практика да променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на забранена нелоялна търговска практика следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тъй като "П. Р. И." ООД предлага услуги, то има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, в качеството си на такъв осъществява търговска практика по смисъла съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Съответен на доказателствата и изложената фактическа обстановка е изводът, че мотивите на органа за липса на добросъвестност и професионална компетентност на дружеството са необосновани. В процесната заповед неправилно е тълкуван терминът "глоба" като санкция, която се налага само от оправомощен административен орган. В случая глобата представлява предвидена санкция за неизпълнение на договорни задължения, уредени по реда на Закона за задълженията и договорите. Потребителят не е въведен в заблуждение относно правилата за ползване на предлаганата услуга, като категорично е установено, че те са поставени на видно място и са достъпни за всеки потребител, освен това, преди да бъде поставена скобата на автомобила, лицето е било предупреждавано нееднократно за последиците от неизпълнението на общите условия за ползване на паркинга. Необосновано е твърдението на касатора, че описаните в оспорвания акт факти субсумират състава на нелоялната търговска практика. В заповедта не е посочено как се променя или как точно би могло да се промени икономическото поведение на средния потребител или, казано по друг начин, какво търговско решение е взел или би взел средният потребител в резултат на тази практика и което не би взел, ако тя не беше осъществена. От изложеното не може да се приеме, че практиката, която търговецът прилага, цели съществена промяна в икономическото поведение на потребителя. Същият е наясно с предлаганата услуга, както и с условията и правилата, които следва да спазва, за да се възползва от нея коректно. Заемайки две паркоместа, съзнавайки последиците от поведението си, потребителят не е въведен в заблуждение относно резултата, който ще последва с оглед собственото му некоректно поведение. Като е приел, че не са настъпили от фактическа страна материалноправните предпоставки на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП за издаване на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е мотивирано, съдът е съобразил в изводите си релевантните за спора факти и обстоятелства. Изводите му са обосновани и изложени в логическа последователност. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани. Воден от горното, Върховният административен съд