Решение № 16252 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9408/2011 г.

Решение № 16252 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9408/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Недялка Бончева Георгиева, от гр. София против решение № 1566/4.04.2011 г. по адм. дело № 411/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването и срещу решение № 631/7.12.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" във връзка с потвърденото разпореждане № РВ - ПОВН - 689/17.09.2010 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Изтъква, че неправилно Административен съд София - град е приел, че се касае за недобросъвестно получени суми от жалбоподателката. Тя не е укрила от органите на НОИ, че заявените обезщетения касаят четвъртото й дете, което е видно от молбата - декларация за изплащане на обезщетение за бременност и раждане и приложения акт за раждане към втората молба-декларация за получаване на обезщетение за отглеждане на малко дете. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 631/7.12.2010 г. главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" е отхвърлил жалбата на Недялка Бончева Георгиева срещу разпореждане № РВ - ПОВН - 689/17.09.2010 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ, с което е разпоредено жалбоподателката да възстанови паричното обезщетение за отглеждане на малко дете за времето от 21.01.2009 г. - 3.10.2009 г. в размер на 2067.53 лева главница и 527.13 лева лихви. По делото е установено, че Георгиева е работила по трудов договор в "ПАИИККО" ЕООД, гр. София през периода 1.11.2005 г. - 7.12.2009 г. Била е във временна неработоспособност поради бременност и раждане за времето от 9.09.2007 г. до 19.07.2008 г., а за времето от 20.07.2008 г. до 3.10.2009 г. в отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на роденото от нея на х.хх.хххх г. дете - Анатоли Ивелинов Дойков, четвърто поред. С решение № 1566/4.04.2011 г. по адм. дело № 411/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на Недялка Бончева Георгиева, от гр. София против решение № 631/7.12.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № РВ - ПОВН - 689/17.09.2010 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. При подаване на второ заявление до органите на НОИ, заедно със заповед № 006/18.07.2008 г. на работодателя и "ПАИИККО" ЕООД, гр. София за разрешаване на отпуск за отглеждане на малко дете, Недялка Георгиева не е отразила поредността на детето, за което тя претендира обезщетение. Такава не е посочена и в приложеното към молбата - декларация копие от удостоверение за раждане. Въз основа на така изготвените и депозирани документи работодателят и е определил погрешен, по-дълъг период на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ - до навършване на 2-годишна възраст на детето. Съгласно чл. 53 от КСО обезщетението за отглеждане на малко дете се изплаща след изтичане на срока за обезщетението при бременност и раждане, който е определен в чл. 50 от КСО. Отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ е целеви и се ползва по искане на работничката - майка чрез подаване на писмено заявление с приложени към него декларация, че детето не е настанено в детско заведение, майката не е дала съгласието си за ползване на отпуска от друг чл. на семейството, както и че детето не се отглежда по програма в подкрепа на майчинството. Майката е задължена при изготвянето на документите изрично да посочи поредността на роденото от нея дете, във връзка с претендирания от нея целеви отпуск. В конкретния случая обстоятелството, че в първата молба - декларация за изплащане на обезщетение за бременност и раждане е отбелязано, че детето е четвърто по ред, не може да обоснове добросъвестност във връзка с упражнените права с втората молба-декларация - за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете. Тук релевантният факт, от който зависи неговата продължителност, за разлика от обезщетението по чл. 48а от КСО е поредността на детето и непопълването на молбата - декларация в тази и част сочи недобросъвестност на заявените права чрез затаяване на относими за тяхното възникване факти. Изводите на първоинстанционния съд за точно реализирана имуществена отговорност при вярно съобразяване на критериите по чл. 114 от КСО се споделят от настоящата инстанция и атакуваното съдебно решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Съдебният акт е надлежно мотивиран и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд,