Решение № 339 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6561/2016 г.

Решение № 339 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6561/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по три касационни жалби, подадени от 1. Х. Х. от гр. Б., чрез адв. С., 2. началника на СГКК-Б., чрез адв. П. и 3. кмета на О. Б., чрез юрк. Я. срещу решение № 348/11.03.2016 г. по адм. дело № 599/2015 г. на Административен съд - Б.. С доводи за неправилност, като постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на решението, се претендира неговата отмяна, със законните последици. С касационната жалба на Х., съставляваща частна жалба, се обжалва решението с прекратителната му производството част и оставяне без разглеждане на жалбата срещу заповед № 18-4458/10.06.2015 г. на началника на СГКК - Б., с довод, че жалбоподателката е доказала правото си на собственост върху засегнатия от изменението имот с идентификатор 04279.606.6. О. Е. М., чрез адв. С., заявява становище за неоснователност на жалбите, за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Останалите ответници не ангажират становища по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага обжалваното решение да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество- неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на Е. М. като незаконосъобразна заповед № 18-4458/10.06.2015 г. на началника на СГКК - Б., с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и регистър на гр. Б., одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изп. директор на АГКК, състоящо се в промяна в границата между имоти с идентификатори 04279.606.6. и 04279.606.11. След подробно изложена фактическа обстановка и обсъждане на доказателствата в съвкупност, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, но при неспазване забраната по чл. 54 ЗКИР за допускане изменение на КК при констатирано застъпване на съседен имот, за което не е изразено изрично съгласие от вписания в КР собственик. Решението е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Безспорно е по делото обстоятелството, че изменението на КК и КР е инициирано от вписания в КК собственик на имот с идентификатор 04279.606.11-О. Б., и касае изместване на границата със съседния имот с идентификатор 04279.606.6 по регулационната граница и намаляване площта на този имот. От приложените скици и извадка от КР е видно, че в регистъра като собственици /съсобственици/ на имот с идентификатор 04279.606.6 са вписани лицата Е. М. и В. Е.. От това следва законосъобразност на решението, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Х. Х., която се явява трето лице, нефигуриращо в КР като съсобственик на засегнатия имот с идентификатор 04279.606.6. Процесната заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР /след изм. ДВ бр. 49/13.06.2014 г./, т. е. в хипотезата на "непълнота и грешка". Разпоредбата на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, макар и да не изисква изготвяне на Акт за непълноти и грешки, в приложимата си редакция, не игнорира установяването от административният орган на наличен спор за материално право /спор за собственост/, а напротив -задължава органа при констатирано застъпване на площта и границите със съседен имот, чийто вписан в КР собственик е възразил, да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка "се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред", т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено нещо за тях. В тази връзка изводите на административния съд за незаконосъобразност на заповедта са съответни на изискванията на материалния закон- чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Неоснователен е доводът досежно съобразяване на действащата регулация по отношения на спорната граница, тъй като дори и да се приеме за основателно това твърдение, то не сочи на "непълнота и грешка" в КК. Това е така поради неприложимост по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗНА на изключителната хипотеза на чл. 62, ал. 5, предл. 2 от Наредба № 3/2005 г. - нанасяне на "регулационната линия по приложен устройствен план". Тази норма от наредбата противоречи на законови разпоредби от по-висш ранг /ЗКИР/, като въвежда ново основание за изменение на КК, извън регламентираните от чл. 51 и сл. ЗКИР . Освен това тази норма е относима към отм. редакция на чл. 53 ЗКИР /преди изм. ДВ бр. 49/13.06.2014 г./. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби-без уважение като неоснователни. При изрично и своевременно заявената от ответника Е. М. претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторите началника на СГКК-Б. и кмета на О. Б. дължат поравно разноските за настоящата инстанция в размер на 600 лв, съставляващи договорено и реално заплатено адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 6.12.2016 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, Върховният административен съд, второ отделение