Решение № 15093 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7718/2009 г.

Решение № 15093 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7718/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на община-гр. Варна, чрез процесуалния му представител - юрк. Диляна Димитрова, против решение № 465/24.03.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, ХХI състав, по адм. д. № 3348/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил отказа на Кмета на община Варна, обективиран в писмо изх. № ЗАО-31682/06.11.2008 г., за издаване на удостоверение и заверка на молба-декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка на недвижим имот: ПИ № 1888 по КП на местност "Боровец-север", землище Галата, община Варна, по заявление вх. № ЗАО-31682/14.07.2008 г. на Никола Тодоров Николов и е върнал преписката на административния орган за издаване на исканото удостоверение и извършване на заверка на молба-декларация. За да постанови решението си съдът е приел следното:Издаването на удостоверение относно собствеността на имота и заверка на молбата декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка на недвижим имот, както и отказът, представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. В случая административният орган се е произнесъл по същество на искането за извършване на административна услуга, като е постановил изричен, но немотивиран акт. Целта на производството е издаване на удостоверение от общината във връзка с обстоятелствена проверка на недвижим имот, установяващо дали този имот не е или е държавна или общинска собственост. Тази преценка е част от охранителното производство, което се развива пред нотариуса и в резултат на което се признава придобиването на право на собственост по давност от едно лице (чл. 587 и чл. 588 от ГПК). В това производство нотариусът преценява дали са налице основанията за издаване на нот. акт с оглед на установеното право на собственост. Административният орган не е оправомощен да се произнася дали молителят има право на собственост върху имота и дали с издаването на удостоверението биха се засегнали правата на трети лица, а само да удостовери данни относно имота, с които общината разполага. Липсват пречки за издаването на претендираните документи, тъй като за молителя е налице правен интерес от извършването на услугата. Няма данни по делото за процесния имот да има реституционни претенции, за него да е съставен акт за общинска или държавна собственост. В случая не намира приложение и чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ, тъй като същата касае издаването на удостоверение за земи, останали след възстановяване правата на бившите собственици и административният орган не е представил доказателства за процедура по чл. 19, ал. 2 и 3 от ЗСПЗЗ и че процесният имот попада в територия по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Напротив, представеното решение на общинския съвет № 322-4 сочи на извода, че заявеният имот не попада в територията на зем. земи по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: С решение на ОС-Варна № 322-4/30.05.2000 г. е одобрен околовръстен полигон на селищно образувание м. "Боровец-север" и за територията няма одобрен ПНИ, съгласно плана на стари имотни граници имот № 611 е записан на неидентифициран собственик, а имот № 190 е записан на наследниците на Желязко Стоянов Желев. Съгласно чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ, общините не могат да сключват за срок от 5 години предварителни договори, както и да издават удостоверение във връзка с обстоятелствени проверки по реда на чл. 587 от ГПК. Предвид на това, за имота не следва да се издава удостоверение за обстоятелствена проверка. От събраните по делото доказателства, по-конкретно писмо от ОДЗ, областната служба не разполага с ПНИ и регистри на собственици на имоти, попадащи под разпоредбите на § 4. Ответната страна: Никола Тодоров Николов, редовно призован, не се е явил и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е правилно. Постановено е при изяснена фактическа и правна обстановка, спазване на съдопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Обосновано със събраните доказателства административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ за издаване от общините на удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК е неприложима в случая и че постановеният на това основание отказ е незаконосъобразен. Съгласно цитираната разпоредба, забраната се отнася не за всички земеделски земи, а само за тези по ал. 1 на чл. 19 от ЗСПЗЗ. По делото липсват доказателства, че процесният имот има характеристиките на земеделска земя по смисъла на ал. 1, т. е., че по отношение на него има влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на земите в съществуващи и възстановими стари реални граници и в тази връзка, че след осъществена процедурата по ал. 2 и сл. на чл. 19, той е станал общинска собственост. Предвид изложеното, не са налице инвокираните в касационната жалба основания за отмяна на постановеното съдебно решение. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и решението му е съобразено с установената фактическа обстановка и не противоречи на материалния закон. В компетенциите на нотариус е установяването и признаването на правото на собственост, а разрешаването на спорове за собственост е от компетентност на гражданския съд. Поради това дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ, тъй като противното би означавало разрешаване на граждански спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината не притежава. В исканите документи общината може да удостовери всички данни за имота, които ще се преценяват от нотариуса, но не и да откаже издаването им. Правилно съдът е приел и че не е установена предпоставката на чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ, която разпоредба, в приложимата към датата на издаването на адм. акт редакция, забранява издаването от общините на удостоверения във връзка с обстоятелствени проверки по реда на чл. 587 от ГПК, но за земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По делото няма представени доказателства, че земята -предмет на искането за издаване на удостоверение, е такава по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV отделение,