Решение № 7108 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11022/2012 г.

Решение № 7108 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11022/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митница Свиленград против решение № 142 от 12.07.2012 г. по адм. д. № 92/2012 г. на Административен съд - гр. Хасково, с което е отменено негово Решение № 8000-0143/12.03.2012 г. в обжалваната част по т. 3, с което е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за обект "Находище Пропаст - Доброволец" на "Ес енд Би индастриъл минералс" АД със седалище в гр. Кърджали и адрес на управление бул. "Беломорски" № 97, ЕИК по Булстат: 108010951, представлявано от Юлияна Марева и Йордан Карагьозов. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и потвърждаване на решението на митническия орган. Ответникът - "Ес енд Би индастриъл минералс" АД, чрез адв. Христова оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представя писмена защита. Не претендира разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение на Началника на митница Свиленград, с което на ответника по касация е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за обект "Находище Пропаст - Добоволец" за енергийни продукти с кодове по КН 27101943, 27102011, 27101946, 27102015, използвани в дейностите по добива на бентонитови глини. Административният съд е установил, че дружеството е подало Искане от 12.01.2012 г. да му бъде преиздадено притежаваното от него Удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ поради настъпила промяна на следните обстоятелства: промяна в Комбинирана номенклатура 2012 /Регламент ЕС 1006/2001/, с която са променени кодовете на енергийните продукти, включени в УОАКП. Основанието за отказа е чл. 15, ал. 5 ППЗАДС, поради наличие на нередовности, които не могат да бъдат отстранени, тъй като основната дейност на обекта е добив на бентонитови глини и той ще се осъществява само с описаните в решението моторни превозни средства - два челни товарачи, два булдозера и багер. Административният орган е приел, че за обекта е налице забрана, която не позволява издаването на УОАКП, като е цитирал и нормите на чл. 93, ал. 1 и чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗАДС. По делото е изслушана СТЕ, която е дала заключение, че използваните от "Ес енд Би индастриъл минералс" АД машини на обекта челни товарачи, булдозер и трактор са самоходна колесна техника, а вторият булдозер - самоходна верижна техника. Въпросната техника не представляват моторни превозни средства в смисъла на ЗДвП, не се движат по обществено значими пътища, а участват единствено в технологичния процес на добива на бентонит на територията на обекта. В. л. е посочило че машините нямат регистрационни табели и извършват специфична работа, което ги причислява към понятието "техника" - моторно средство, машина или съоръжение, използващо се в производствени предприятия, фабрики, заводи, горско стопанство, рудници и за добив на минерални суровини на определени терени. Административният съд не е споделил изложените от митническия мотиви и е отменил издадения отказ, като е постановил преписката да се изпрати за за ново произнасяне на Началника на митница Свиленград по подаденото от ответника по касация искане вх. № Е47-0003/12.01.2012 г., в частта, касаеща обект "Находище Пропаст - Доброволец", съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че челните товарачи, булдозерът и тракторът не са моторни превозни средства, а самоходна верижна и колесна техника - машини за земни работи, спрямо които забраната по чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗАДС не намира приложение. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Не следва да се приема за основателен касационният довод, че по отношение обекта на дружеството искането от 12.01.2012 г. има характер на първоначално такова. На първо място искането е било за преиздаване на вече притежавано от него УОАКП. На второ място основанието за подаване на искането е промяна на вписани обстоятелства и е продиктувано от законодателни изменения в Регламент ЕС 1006/2001 относно кодовете на енергийни продукти. Правилно административният съд се е мотивирал, че няма промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението, поради което освободеният от акциз краен потребител е длъжен незабавно да уведоми митницата. Вторият отменителен мотив на АдмС-гр. Хасково намира опора в закона и се споделя от касационната инстанция. Нормата на § 6, т. 16 от ДР на ЗДвП дефинира самоходните машини като съоръжения или машини, предназначени за извършване на специфични дейности, движещи се или придвижвани по пътищата само по изключение. В цитираната легална дефиниция има изрично препращане към понятието "самоходна земеделска и горска техника" по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ. Съгласно препратката това са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите. Освен това нормата на § 1, т. 25 определя "машините за земни работи" като самоходни или теглени колесни, верижни или крачещи машини, имащи екипировка или оборудване (работни средства), конструирани да извършват изкопни работи, товарене, транспортиране, пробиване/сондиране, разстилане, уплътняване или каналокопаене на земни, скални и други материали. По силата на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № 60 от 24.04.2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета "самоходна машина" е всяко превозно средство, движещо се на собствен ход, специално проектирано и произведено за извършване на работа, което поради конструктивните си характеристики не е подходящо за превоз на пътници или на товари. В Приложение1, част А-Категории и типове превозни средства, т. 5 към същата наредба се намира легална дефиниция на понятието "превозно средство със специално предназначение" и според нея такова е превозно средство, предназначено за изпълнение на функции, които изискват специално оформление на каросерията и/или оборудването. Анализът на цитираните дотук определения налага извода, че от решаващо значение е подходът на законодателя при дефинирането на разглежданите понятия, а именно - на преден, съществен план е предназначението на специалната техника. Същата по изключение може да се използва и за други цели, но конструктивно тя е предвидена да се използва за целите, за които се ползва от задълженото лице, а именно добив на минерали (бентонит, перлит и зеолит). Ето защо е верен формираният извод, че по отношение на машините за земни работи забраната по чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗАДС е неприложима. Действително тя може да породи ефект само при констатирано използване на маркирано гориво за придвижване по пътищата на някоя от въпросните машини, вместо за добив на минералите. Такова развитие на нещата е алогично и противоречи едновременно на дейността на предприятието и на предназначението на машините, но в случай, че все пак бъде констатирано, ще подлежи на санкция по административнонаказателен ред. Предвид гореизложеното решението на Хасковския административен съд не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изход на спора на ответника по касация не се дължат разноски, тъй като не са поискани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,