Решение № 310 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10887/2020 г.

Решение № 310 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10887/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу Решение № 4571 от 11.08.2020 г., постановено по административно дело № 2793/2020 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменена негова заповед № 513 з-5616/03.02.2020 г., за налагане дисциплинарно наказание "уволнение " и прекратяване служебното правоотношение на М. М.- командир на отделение в 01 група на сектор "Метрополитен" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответната страна М. М. в чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно като краен резултат. Неправилно е заключението на Административен съд София-град, че от мотивите на оспорената заповед не може да се установи за каква деятелност е ангажирана дисциплинарната отговорност на М. Въпреки, че визираните в заповедта действия на служителя на 06.09.2019 г. обхващат и извършени такива в заведение "Ресторантчето", които според органа са станали достояние на клиенти и служители в заведението, както и на служители в СДВР, и са уронили престижа на службата, от прочита на оспорения акт е видно, че М. Михайлов е наказан за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразено в това, че на 06.09.2019 г., около 21. 40 ч., в гр. София, ул. "Коньовица", служителя като водач на л. а. марка "Опел", модел "Фронтера" с рег. [рег. номер на МПС], е отказал на контролните органи да бъде изпробван за употреба на алкохол. В конкретния казус извършеното деяние неправилно е квалифицирано от АО като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Видно от данните в дисциплинарната преписка служителя е отказал да бъде тестван с техническо средство, след което по реда на чл. 3 а, т. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, на лицето е издаден медицински талон № 0006869 за изследване на наличие на алкохол в кръвта за МБАЛ "Св. Анна", но М. не се е явил за вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване. Според органа "отказвайки на контролните органи да бъде изпробван за употреба на алкохол" служителя е нарушил т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28 б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, но това деяние не може да се подведе по сочените норми на ЕК защото според цитираната по-горе Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. лицето /независимо дали е служители на МВР или не/ има право да откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. Последващото деяние на Михайлов, изразено в неявяване на същия за вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване, макар и описано в оспорената заповед, не е възприето от органа като фактическо основание за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. С оглед изложеното извода на АССГ за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е верен. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на АССГ кореспондира със събраните по делото доказателства и е формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция следва Столична дирекция на вътрешните работи да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, при уважено възражение за прекомерност предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение