Решение № 14838 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2013 г.

Решение № 14838 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново срещу Решение № 664 от 03.01.2013 г. постановено от Административен съд-Велико Търново по адм. дело № 731 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт № 071200122/02.04.2012 г., поправен с РАПРА № П-071200122/10.05.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново (РА), обжалван и потвърден по административен ред с Решение № 352/06.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП (ДОУИ), с който й е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 03.2007 г. в размер общо на 657,38 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - ЕТ "Вера Лагадова", чрез процесуалния си представител Росен Русков, в писмено становище я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отменил Ревизионен акт № 071200122/02.04.2012 г., поправен с РАПРА № П-071200122/10.05.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново (РА), обжалван и потвърден по административен ред с Решение № 352/06.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП (ДОУИ), с който й е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 03.2007 г. в размер общо на 657,38 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства - писмени, и експертно заключение, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че лизинговият микробус "Фолксваген транспортер" е използван за дейността на ЕТ "Вера Лагадова", за извършване на облагаеми доставки. Ревизираният период попада в срока на лизинговия договор, и на база ангажираните по делото доказателства се установява, че микробусът, като дълготраен материален актив, е използван за осъществяването на икономическа дейност и реализирането на обороти от дейността. В мотивите си съдът е посочил, че от констатациите на изслушаната съдебно-счетоводната експертиза, безспорно се налага и изводът за незаконосъобразно отказано право на приспадане на данъчен кредит за доставките и на дизелово гориво от ЕТ "Вера Лагадова". Първостепенният съд е цитирал, че в този смисъл са редица решения на Съда на ЕС, а именно по дело С-291/92 г.; дело С-415/98 г.; дело С 269/00 г.; дело С72/05 г.; дело С25/03 г. и др. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Правилен и подкрепен от събраните по делото доказателства е изводът на решаващия съд, че процесният автомобил е използван за дейността на ЕТ "Вера Лагадова" за извършване на облагаеми доставки. Ревизираният период попада в срока на лизинговия договор, като дълготраен материален актив е използван за осъществяване на икономическа дейност, поради което е налице право на данъчен кредит по процесните фактури за м. 03.2007 г., издадени от лизингодателя. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Спорът относно използването на товарния автомобил "Фолксваген Транспортер" за извършване на облагаеми доставки съдът е разрешил с позоваване на издадени от данъчния субект пътни листове; и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. С оглед изложеното правилно е прието от първостепенният съд, че лизинговият микробус "Фолксваген транспортер" е използван за дейността на ЕТ "Вера Лагадова" за извършване на облагаеми доставки. Относно оспорването на пътните листи не съществува ограничение в използването на косвени доказателства при установяването на фактите, с чието осъществяване страната обвързва благоприятни за себе си правни последици. Установените от ответника по касация доказателствени факти - относно основната му дейност; отсъствието на други превозни средства в активите му /от същия вид като процесното, тъй като притежаваните леки автомобили очевидно не могат да се ползват за целите на търговската дейност/; невъзможното осъществяване на дейността без товарен автомобил; съвпадането /установено от експерта/ на данните по пътните листове, обосновават фактически извод за ползване на товарния автомобил за целите на независимата икономическа дейност на търговеца. Игнорирането на пътните листове като доказателствен източник заради липсата на номер е в противоречие с принципа за предимство на съдържанието пред формата, въведен с чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч. Оценката им наред с другите доказателства ги определя като достоверни. Инерцията в изготвянето на пътни листове за несъществуващи дати и съмненията за антидатирането им отново е от значение за убедителността на доказателствата. С оглед изложеното, правилно е прието от Административен съд-гр. Велико Търново, че фактурите за покупка на дизелово гориво за периода м. 03.2007 г. с доставчик ЕТ "В. - В. В." и получател ЕТ "Вера Лагадова", са относими към експлоатацията на товарния микробус, доколкото същият е използван за осъществяване на основната дейност на търговеца. В тази връзка, вещото лице е констатирало, че правилно е изписан разходът му, както и че данните във фактурите кореспондират на осчетоводения разход за гориво. Не на последно място следва да се подчертае, че в хода на ревизията приходният орган е преценил организираното и воденото текущо от ревизираното лице счетоводство като съответстващо на нормативната уредба. Непротиворечив извод за редовност на счетоводството на ЕТ е формиран и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че с оглед правилното решаване на спора следва да се позове на решение на Съда на Европейския съюз от 16.02.2012 г. по дело C-118/11, с което в производство по преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Варненския административен съд, Съдът на ЕС е тълкувал разпоредбите на членове 168, 173 и 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата). Съгласно чл. 168 от Директивата: "Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчно задължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки, да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати: а) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчно задължено лице...". В цитираното решение по дело C-118/11 Съдът на ЕС е тълкувал разпоредбата на чл. 168, буква " а" от Директивата в смисъл, че се приема, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на данъчно задълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчно задълженото лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Според Съда на ЕС се счита, че автомобил, който е нает по договор за лизинг и се счита за дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако данъчно задълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. В заключение Съдът на ЕС в решението е посочил, че членове 168 и 176 от Директива 2006/112 допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчно задълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС следва да се тълкува в съответствие със смисъла, възприет в посоченото решение на Съда на ЕС. В конкретния случай по делото безспорно е установено, че е налице договор за финансов лизинг за товарен автомобил. Също така от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че автомобилът - предмет на договор за лизинг, е осчетоводен като дълготраен актив на дружеството и е включен в имуществото на предприятието. От тези констатации следва изводът, че активът е използван или ще се използва за целите на облагаеми доставки и в случая не следва да намери приложение чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. При формиране на фактическите си и правни изводи административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,