Решение № 6518 от 19.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от АЕРКОК ООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен, представлявано от А. Атанасчев, чрез пълномощника Адвокатско дружество Стойчев и Стоянов от гр. Пловдив, срещу Решение 59 от 17.05.2022 г., постановено по адм. дело 388/2021 г. от Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 08.09.2021 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Пловдив, с който е определено обезщетение за унищожени кокошкиносачки, отглеждани в животновъден обект, находящ се в [населено място], общ. Марица, обл. Пловдив в размер на 100 253. 50 лева и дружеството е осъдено да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 100 лв. Ответната страна Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, в писмен отговор и писмено становище по съществото на правния спор, поддържа съображения за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура, с оглед на представените в касационното производство от касатора писмени доказателства, излага мотивирано съображение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде отменено, а спорът решен по същество. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Безспорно е установено по делото ,че АЕРКОК ООД е собственик на животновъден обект, находящ се в [населено място], общ. Марица, регистриран с 16015 по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност (ЗВМД), в който са отглеждани кокошки-носачки от порода "Ломан браун". Не е спорно също, че поради заболяване - Инфлуенца А тип Н5, (високопатогенна инфлуенца по птиците, съгласно Приложение I т.2 от Директива 2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005), със Заповед РД 11-631 от 05.03.2020 г., издадена на основание чл. 47 ал. 1, ал. 2 и ал. 6 и чл. 117 ал. 1, т.т. 1, 2, 7, 8, 9, 12 и 13 от ЗВМД и Наредба ДВ-103 от 21 август 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца (грип) по птиците, изпълнителният директор на БАБХ е наредил освен обявяване на първично огнище и предприемане на мярка принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъдния обект, мерки за почистване и дезинфекция, граници на предпазна и наблюдавана зона и собствениците на убитите животни, да бъдат обезщетени съгласно чл.141-148 ЗВМД. Не е спорно също, че след влизане в сила на решението по адм. дело 224/2020 г. по описа на АС Шумен, на 08.09.2021 г. директорът на ОДБХ Пловдив е издал оспорвания Акт за обезщетение, съгласно който на АЕРКОК ООД е определено такова в размер на 100 253. 50 лева за 31 322 бр. кокошки-носачки от породата "Ломан браун" с общо тегло 57 950 кг., на възраст 55 седмици, унищожени на 10.03.2020 г. За изясняване на правния спор съдът е назначил, изслушал и приел, без оспорване от страните, комплексна съдебна ветеринарно-оценителна експертиза, съгласно заключението на която пазарната цена за 1 брой птица, на 55 седмична възраст е 6. 96 лева. Вещите лица са се позовали на Методиката за изчисляване на пазарните цени на различните видове и категории птици във връзка с критериите по чл.144а, ал. 2 ЗВМД, като при определяне на цената са използвали стойности на присъщи разходи, заложени в методиката за отглеждане на различни категории птици като фураж, вода, ваксини, електроенергия, отопление, механично почистване, ветеринарно-медицинско обслужване и др. Служебно съдът е установил данни от интернет страницата на НСИ - https://infostat.nsi.**/infostat/pages/reports/result.jsf/ за статистическа стойност на кокошки носачки за относимия период на обезщетяване - преди възникването на заразата в предприятието - четвърто тримесечие на 2019 г. която е определена на 1 730. 30 лв./тон, /приложени по делото/, като е стигнал до извода, че коректно е посочена в оспорения акт, но преобразувана в килограм живо тегло. Въз основа на установените факти съдът е направил извод, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, има изискуемото от закона съдържание, постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. В конкретния казус е спорен въпросът относно начина, по който е определен размера на паричното обезщетение за умъртвените животни от животновъдния обект 16015 в [населено място], стопанисван от АЕРКОК ООД. Настоящата инстанция споделя правния извод на решаващия съд, че в случая това обезщетение правилно е било определено от административния орган по реда на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД. Съгласно текста (изм. ДВ, бр13/2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) обезщетението за животни се определя по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. Когато няма определени цени по реда на ал. 1, т. 1, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице възлага определянето им на независим оценител. От данните по делото е видно, че със Заповед 317 от 10.06.2021 г. директорът на ОДБХ Пловдив е наредил на комисия (т.1) да извърши проверка на обстоятелствата преди възлагане за извършване на оценка от независим оценител за обезщетение за умъртвени животни, вкл. налична ли е информация за цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, подлежащи на обезщетяване, предоставени от НСИ за тримесечието, предхождащо възникването на болестта в животновъден обект за отглеждане на кокошки-носачки с 16015, [населено място], като изготви доклад за резултатите от проверката и (т.4) да посочи необходимо ли е възлагането за извършване на оценка за определяне на обезщетението на независим оценител по реда на чл. 144, ал. 3 ЗВМД за всеки конкретен случай. Такъв доклад е бил изготвен и внесен в ОДБХ Пловдив на 11.06.2021 г. и становището на комисията е ясно изразено: по първата точка - след проверка в електронния регистър на НСИ към 11.06.2021 г. е установила налична информация на цена на производител на живо тегло, измерено в тонове, за тримесечието, което предхожда възникването на болестта (месеците януари, февруари и март 2021 г.), за конкретния вид животни - кокошки-носачки на яйца за консумация порода Ломан Браун, която е 1 391. 28 лева. По т. 4 комисията е категорична, че след като са налични данни от НСИ, не е необходимо да се възлага извършването на оценка от независим оценител за определяне на размера на претендираното обезщетение. При положение, че предвидените от законодателя параметри за определяне на обезщетението са : цени на производител за живо тегло; за конкретния вид и категория животни; за тримесечието, което предхожда възникването на болестта по данни, които се предоставят от НСИ извода на решаващия съд, че чл. 144, ал. 3 е неприложим са обосновани и законосъобразни. Изричната вола на законодателя е този текст да се приложи само и единствено в случай, че няма определени цени по ал. 1, т. 1 на текста, а в случая такива са налице. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства са ирелевантни за настоящия спор. Изложеното обосновава извода на съда, че оспорвания административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. При проверката на съдебния акт, на основанията по чл. 218 АПК съдът не констатира други нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответника за заплащане на разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сумата 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение