Решение № 5768 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13431/2013 г.

Решение № 5768 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13431/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Стефан Гачев, срещу решение № 1762 от 2.08.2013 г., постановено по адм. дело № 1622 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6500/24471 от 13.04.2011 г. В жалбата поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Оспорва изводите на съда за липсата на материална компетентност при издаване на оспорения индивидуален административен акт. С оглед на изложените доводи прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по жалбата - Тенчо Атанасов Иванов, чрез процесуалния си представител адв. Матей Иванов Златанов в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че делегирането на правомощия е недопустимо, тъй като такава възможност не е предвидена в закона. Прави искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е нищожен. Заместник-изпълнителният директор не е разполагал с компетентност да издаде акта. В чл. 20а от ЗПЗП е посочено, че изпълнителният директор на фонда организира и ръководи дейността й. В този смисъл правомощието да издава АУПДВ от името на агенцията е единствено и само на изпълнителния директор. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24471 от 13.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Тенчо Атанасов Иванов, гр. Първомай, обл. Пловдив, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 433,32 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 16/250509/48522. При извършената служебна проверка по силата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от некомпетентен орган. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общо събрание на съдиите на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 4/2002 г., първоинстанционният съд е приел, че делегирането на правомощия е допустимо само при изрично предвидена в закона възможност. Счел е, че в случая не е налице нормативна възможност за делегиране на правомощие от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на заместник-изпълнител на директора на фонда, поради което издаденият АУПДВ е нищожен. Позовал се е на разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, съгласно които изпълнителният директор на Разплащателна агенция организира и ръководи дейността й. В този смисъл е приел, че правомощието да издава АУПДВ е единствено и само на изпълнителния директор. Приел е също, че представената заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г., с която изпълнителният директор е делегирал на заместника си правомощия по издаване на АУПДВ, не установява компетентност на издателя на акта. Заповедта се основава на разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП и на решението на УС на фонда с протокол № 17 от 17.04.2011 г. по чл. 11, ал. 1 от УПДФЗ (отм.), които не предвиждат възможност за делегиране на това правомощие. Решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С разпоредба на чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП е предвидено, че Управителният съвет на ДФ "Земеделие" взема решения по въпроси свързани с дейността на фонда, когато прецени, че това е необходимо. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" Управителният съвет взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че това е необходимо. С Протокол № 17, т. 1 от заседанието на Управителния съвет, състояло се на 7.04.2010 г. е взето решение, с което на основание чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 14, чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 3 и чл. 64 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е дадена възможност на изпълнителния директор на фонда да делегира правомощията си да подписва уведомителните писма по схемите и мерките за директни плащания, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, на административните директори на областните дирекции на ДФ "Земеделие". В т. 2 е записано, че актовете за установяване на публично държавно вземане по директни плащания се подписват от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в чийто ресор е отдел "Директни плащания". При издаване на оспорения административен акт е действал Устройствен правилник на Държавен фонд "Земеделие", приет с ПМС № 255 от 28.10.2009 г., обн., ДВ, бр. 87 от 3.11.2009 г., отм. с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., бр. 55 от 20.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник - управителният съвет на фонда взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че това е необходимо. Разпоредбата предоставя правната възможност на управителния съвет да взема решения в два отделни случая, а именно - "ако това е предвидено в закона" или "ако прецени, че е необходимо". В случая УС е преценил необходимостта от решението по Протокол № 17, т. 1 от заседанието, състояло се на 7.04.2010 г. и това решение обосновава законосъобразността на предоставената на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" компетентност по подписване на уведомителните писма по схемите и мерките за директни плащания. Приложена е и заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г., с която на основания чл. 20а от ЗПЗП, чл. 11, ал. 1 от УП на ДФ "Земеделие" и въз основа на взетото Решение на УС на ДФ "Земеделие" с Протокол № 17, изпълнителният директор на фонда е делегирал правомощие на заместник-изпълнителния директор Свилен Борисов Костов да издава и подписва актове за установяване на публично държавно вземане, като по делото не се спори, че оспореният акт е бил издаден от него. Заповедта е издадена на основание чл. 10, т. 3 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм.), съгласно която изпълнителният директор изпълнява решенията на Управителния съвет. Предвид изложените обстоятелства и представени писмени доказателства безспорно се установява, че уведомителното писмо, предмет на жалбата пред административния съд е издадено от компетентен орган. Направеният извод от съда за нищожност на уведомителното писмо е неправилен и е в противоречие с писмените доказателства приложени по делото. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд. Направеното искане за присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде разгледано при окончателното решаване на спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,