Решение № 15492 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2018 г.

Решение № 15492 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Карабойчев, [населено място], [община], против решение № 41/07.02.2018 г. по адм. д. № 957/2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлено оспорването на Заповед № 17-0310-000282/25.10.2017 г., издадена от началник РУ МВР при Областна дирекция на МВР - П., с която му е наложена принудителна административна мярка по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, свързано с твърдяно нарушение от страна на административния орган на законови и подзаконови разпоредби, за което се иска отмяна на решението и съответно, отмяна на обжалваната заповед. Ответникът - началник РУ на МВР при Областна дирекция на МВР - П., не е представил писмен отговор по касационната жалба, като е постъпила молба, с която заявява, че не може да се яви пред съда поради служебна ангажираност и моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна и разгледана по същество, за неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния административен съд е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ временно е отнето свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство /СУМПС/, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, спазена е и целта на закона. В заповедта е цитиран и АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". При извършената проверка е установено управление от лицето на МПС "Пежо 301" с рег. [рег. номер на МПС] - лична собственост, който при паркиране на автомобила е проверен от контролиращите органи. Поради видимо нетрезво състояние органите са направили няколко опита да го проверят за алкохол с техническо средство, но той не е завършвал процедурата, с което е констатиран отказ да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Съставен му е АУАН №Д264833/25.10.2017 г., в който е отразено нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и е насочен за вземане на кръв за алкохолна експертиза. Налице са фактическите и правни основания за издаване на заповедта с наложена ПАМ. При установено нарушение по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП в относимата редакция, изм. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. към датата на извършване на нарушението – при отказ на водача да бъде проверен с техническо средство са възникнали материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В случая водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол. За реализиране на състава на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е достатъчна една от посочените хипотези, която безспорно е налице в случая. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП. Неотносими са възраженията на касатора относно допуснатите нарушения във връзка със съставяне на АУАН. Твърди, че е дал кръвна проба на 25.10.2017 г., като изследването е приключило с дата 27.10.2017 г. От данните по делото се установява, че е изследвана двукратно по газхроматографския метод кръвна проба, взета от Г. Карабойчев, [населено място], на 25.10.2017 г. с констатирано наличие на етилов алкохол в количество 0, 62 промила, факт удостоверен с писмо изпратено от "УМБАЛ"-П. до РУП МВР-П., приложено по делото. С процесната заповед се налага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. чл. 172, ал. 1 ЗДвП като разпоредбите се прилагат при установено по надлежен ред управление на МПС и отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство за алкохол. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Наведените от касатора доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по съставяне на АУАН са неотносими към настоящото производство. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от 18 месеца". След като са налице елементите от фактическия състав относно установеното с АУАН нарушение, правилно административният орган е наложил ПАМ с процесната заповед, която е законосъобразна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на първо отделение,