Решение № 4606 от 5.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2608/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Р. Григорова, против Решение 1272/13.01.2025 г., постановено по административно дело 7844/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Соф Строй 69 ООД е отменен мълчалив отказ по заявление за издаване на виза за проектиране с рег. САГ23-ГР00-1547/20.06.2023 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради възприети от съда неправилни фактически и правни констатации, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Жалбата се поддържа от юрисконсулт Григорова по изложените в нея съображения. Ответната страна Соф Строй 69 ООД се представлява от адвокат В. Стоянов, който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е събрали относимите писмени доказателства и е изслушал заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които е достигнал до обоснования и правилен извод за незаконосъобразност на формирания мълчалив отказ. Приел е, че са налице предпоставките, регламентирани в чл. 140 ЗУТ за издаване на виза за проектиране по повод отправеното от дружеството искане. Така постановеното решение е правилно. Установено е, че процесното заявление за издаване на виза е второ по ред, но правилно съдът е отхвърлил хипотезата на чл. 27, ал.2, т. 2 АПК, тъй като към същото са приложени различен набор документи, и по-конкретно представени са документи, които не са били представени с първото подадено заявление. На следващо място, правилно съдът е приел, че са налице всички условия за да бъде уважено искането и издадена виза за проектиране на строеж Жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ IV-1080, кв. 22 по плана на м. Дианабад , гр. София, район Изгрев. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗУТ, възложителят или упълномощено от него лице, може да поиска виза за проектиране. Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. В конкретния случай, искането за издаване на виза е подадено от правоимащо лице, имащо качеството на възложител, като собственик на посочения имот. Представени са всички изискуеми документи, а именно документ за собственост, комбинирана скица по чл. 16, ал. 3 ЗКИР, мотивирано предложение, скица за имота, геодезическа снимка и заснемане, екологична оценка за съществуващата дървесна растителност. Предвид изложените мотиви, обоснован е решаващият правен извод за това, че не са били налице пречки от процесуален и материален характер да бъде уважено заявлението посредством издаване на исканата виза. Съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Съдът е пропуснал да приложи разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, като постанови изпращане на преписката на административния орган за изрично произнасяне по заявлението при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, поради което настоящата инстанция следва да постанови това, което се явява следваща се от посочената норма последица на така разрешения правен спор. При този изход на спора, в полза на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, които са в доказан размер от 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховният административен съд, състав на Второ отделение