Решение № 8516 от 19.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5142/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. против решение 2671 от 20.3.2025 г., постановено по адм.д. 1661/2024г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РДЦ-24-503/18.06.2024 г. на кмета на район Централен, община Пловдив. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кмет на район Централен, община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Административен съд Пловдив е бил сезиран с жалба на С. Г. Г. срещу заповед РДЦ-24-503/18.06.2024 г. на кмета на район Централен, община Пловдив. Със заповедта е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: пристройка, разположена до североизточния край на жилищна сграда, която сграда (ведно с пристройката) има идентификатор 56784.518.704.1 и административен адрес [улица], Пловдив. С обжалваното решение съдът от първа инстанция като е приел, че е налице незаконен строеж и че същият не е търпим е отхвърлил оспорването. Въпреки правилно установената фактическа обстановка съдът е постановил неправилно решение. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че: -изграденото от касатора представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. -инвестиционния процес по изграждането на строежа е стартирал със скица с виза за проучване и проектиране, издадена на 14.4.1980 г. и презаверена на 24.6.1982 г. за "Пристройка и преустройство на съществуващо помещение за оформяне на санитарен възел" /л.174/., на 25.9.1982 г. е одобрен проект за "Пристройка към жилищна сграда" с размери 1,55м/3,00м /л.180 по делото/. Издадено е Разрешение за строеж 119/12.10.1982 г. за "Преустройство за санитарен възел" /л.169/. Представена е нотариално заверена декларация от съсобственик в имота. -строителството е извършено през 1982-1983г. -при извършени проверки - през 1982г. и 1983 г. след началото на строителството е констатирано, че са осъществени отклонения от одобрения проект и издаденото разрешение за строеж, като изграденото е с размери по-големи от разрешеното. Тези констатации съвпадат с констатациите в производството по издаване на процесната заповед. -пристройката се състои от две отделни помещения едното от които е тоалетна, като достъпа до нея се осъществява от съществуващата жилищна сграда и което попада в обема на разрешеното с Разрешение за строеж 119/12.10.1982 г. строителство и второ помещение, което е достъпно от дворното място. Описаните установявания несъмнено сочат, че е налице незаконен строеж. При издаване на процесната заповед за премахване на незаконен строеж обаче, административният орган не е съобразил, че за част от строежа са налични всички необходими строителни книжа. В заповедта е разпоредено да бъде премахната цялата пристройка, без да е извършено разграничение, че за част от нея не е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Административният орган е следвало да извърши преценка и да разпореди премахване на тази част от пристройката, която представлява незаконен строеж, но не и да разпорежда премахването на пристройката в цялост. Като е постановил заповед с такова съдържание органът е нарушил изискването на чл. 6, ал. 2 от АПК засягайки права и законни интереси на касатора в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а именно да бъде премахнат незаконен строеж. По тези съображения решението на Административен съд Пловдив следва да бъде касирано, а заповедта на кмета на район Централен, община Пловдив като незаконосъобразна, следва да бъде отменена. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски, която претенция следва да бъде уважена в претендирания доказан размер, който съобразно разходните документи и представените списъци пред двете инстанции възлиза на 3630,- лева По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,