Решение № 5697 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2372/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ПАРАДАЙЗ БИЙЧ“ ЕАД против решение № 11504/29.12.2025 г. постановено по адм. д. № 929/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу заповед № 1686/16.05.2024г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър. Със заповедта на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ „настилка от щампован бетон на място, предвидено за озеленяване в част „Паркоустройство и благоустройство“ по инвестиционен проект за сграда с идентификатор 11538.13.949.1 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, обл. Бургас /м-т Варницата/, както и на стоманобетонно стълбище за връзка между отделните терасовидни нива с размери около: ширина 1.20м. и дължина около 12.0м., като част от стълбището попада в ПИ с идентификатор 11538.13.145 – имот публична държавна собственост – земеделска земя“ и да разчисти терена. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Не бил нарушен показателя „озеленяване“ по действащия ПУП и одобрения инвестиционен проект, тъй като било предвидено компенсаторно озеленяване. Неправилно със заповедта било наредено премахването на два обекта. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта в нейната цялост. Ответникът – заместник кмет на община Несебър в писмено становище оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на оспореното решение, моли същото да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по съображенията изложени по-долу. Административен съд Бургас основавайки се на събраните по делото доказателства е достигнал до правилния извод, че законосъобразно е наредено премахването на описаните в заповедта незаконни строежи. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на оспорването. Правилно и административният орган и съдът от първа инстанция са приели, че „настилка от щампован бетон“, изпълнена на място, предвидено за озеленяване в част „Паркоустройство и благоустройство“ по инвестиционен проект за сграда с идентификатор 11538.13.949.1 е осъществена без строителни книжа. За същата липсва одобрен инвестиционен проект, съответно липсва издадено разрешение за строеж. Неоснователни са касационните възражения, че не бил нарушен показателя „озеленяване“ по действащия ПУП и одобрения инвестиционен проект, тъй като било предвидено компенсаторно озеленяване. Предвидените с действащия ПУП устройствени показатели са плътност на застрояването – макс 20 %, интензивност на застрояването – макс 0,5 и озеленена площ мин. 70 %. При тези устройствени показатели е изработен и одобрен инвестиционния проект въз основа на който е издадено разрешение за строеж за обект „Заведение за хранене и развлечение“, разположен в имот с идентификатор 11538.13.949 по КККР на Свети Влас. Така одобреният проект съдържа част „Паркоустройство и благоустройство“, която част включва чертежи „ситуация“, „общо композиционно решение“, „дендрологичен чертеж“ и „посадъчен чертеж“. В чертеж „общо композиционно решение“ са отбелязани устройствените показатели по ПУП /по виза/, такива каквито бяха описани по-горе и показателите постигнати с инвестиционния проект. Относно озеленяването е посочено, че постигнатите показатели са 47,6 % озеленяване в имота и 22,4 % компенсаторно озеленяване /общо 70,1 %/. Настоящият състав няма да се спира на това дали и доколко е възможно озеленяване, наречено компенсаторно, осъществено извън имота да покрие изискванията на ПУП за минимално озеленяване в самия имот, тъй като нормата на чл. 63, ал. 5 ЗУТ и нормите на Наредба №18 за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Несебър използват понятието „компенсаторно залесяване“ в случаите когато се налага отсичане на съществуваща дървесна растителност, а не като компенсация на неспазен показател за изискуема озеленена площ. Така или иначе инвестиционният проект е одобрен при посочените показатели за озеленяване. Във всички чертежи от част „Паркоустройство и благоустройство“, е отбелязано къде са разположени тези 47,6 % от имота отредени за озеленяване. Поради това е неоснователна тезата на дружеството-касатор, че от така отразената площ за озеленяване следва да се извадят 700 кв.м. /22,4 %/ компенсаторно озеленяване. Тази част е вече извадена със самия инвестиционен проект и цялата площ предвидена за озеленяване в този проект следва да бъде заета от мероприятието предвидено в него. По делото не е спорен въпроса, че наредените за премахване настилки от щампован бетон са разположени именно в площ, предвидена за озеленяване. Така изградените терасовидни площадки са осъществени без строителни книжа. Безспорно стоманобетонното стълбище за връзка между отделните терасовидни нива е изградено, така че част от него попада в имот публична държавна собственост. С оглед годината на въвеждането във експлоатация на строежите /ноември 2022г./ не е налице нито една от хипотезите на търпим строеж по смисъла на правните норми на § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПР на ЗИДЗУТ, поради което и с оглед изложеното по-горе двата строежа подлежат на премахване. Касационната жалба е неоснователна, решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,