Решение № 13721 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14437/2012 г.

Решение № 13721 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14437/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение от 1.10.2012 г., постановено по адм. дело № 10365/2011 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Борислав Симеонов Илиев, чрез пълномощника си адв. Тончева оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № Л-9253/01.11.2011 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която на Борислав Симеонов Илиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Установено е по делото, че Илиев е изпълнявал длъжността надзирател в арест - ул. "М-р Г. Векилски" № 2 към сектор "Арести" при ОСИН гр. София. С оспорената пред АССГ заповед на касационния ответник е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 08.09.2011 г., около 00.10 часа, в блоковото пространство между бл. 2, бл. 7, бл. 1 и бл. 6 в ж. к."Свобода", гр. София полицай Борислав Илиев е допуснал негов колега полицай Иван Тихомиров Иванов да използва личното му огнестрелно оръжие - пистолет марка "CZ 75 BD", с което е нарушил чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), както и разпоредбите на чл. 13 и чл. 31 от Етичния кодекс на за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана". В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че дисциплинарното производство е започнало със заповед № Л-7957/13.09.2011 г. на главния директор на ГДИН, с която е разпоредил образуване на дисциплинарно производство срещу Илиев. В хода на дисциплинарното производство служителят е поканен да даде писмените си обяснения, като такива са дадени на 15.09.2011 г. За резултатите от дисциплинарното разследване е изготвена обобщена справка № 8691/10.10.2011 г., връчена на служителя срещу подпис, като същият е бил е уведомен, че има право в тридневен срок да даде допълнителни обяснения и възражения, каквито са постъпили в така определения срок (писмени обяснения с вх. № 15582 от 10.10.2011 г.). Дисциплинарното производство е приключило със становище от 11.10.2010 г. за наличие на основание по ЧЛ. 26/ чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за реализиране на дисциплинарната отговорност за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. С оспорената пред АССГ заповед дисциплинарнонаказващият орган е наложил наказание "уволнение" на Илиев. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с материалноправните норми. Поради това заповедта е отменена като незаконосъобразна. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са неправилно по следните съображения: Обосновани са изводите на АССГ, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване изискванията на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да му даде срок за писмени обяснения. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че това изискване е спазено. По делото са депозирани писмени обяснения на Илиев от 15.09.2011 г., както и протокол за изслушване на служителя с дата 18.10.2011 г. При това положение, първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице и двете алтернативно предвидени в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган. Заповедта е издадена при спазване на преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител и налагането на наказанието е в срока по ал. 1, което е станало на 11.10.2011 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 1.11.2011 г. Неоснователен обаче е изводът на АССГ, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като не съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, според която заповедта се издава в писмена форма и в нея се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В акта са посочени доказателствата, въз основа на които е установено извършеното нарушение, както и са изложени конкретни факти и обстоятелства, според които ответникът е могъл, но не е извършил конкретни действия за да предотврати действията на Иванов, които препятстват установяване на действително извършеното от служителя нарушение. Обстоятелството, че ответникът е позволил да бъде използвано оръжието му, за да бъдат прогонени бездомни кучета, с цел да бъде защитена от нападението им преминаваща жена, е взето в предвид от административния орган и правилно деянието е квалифицирано, като уронващо престижа и доброто име на службата. Така постановена заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон, тъй като са установени и доказани допуснати от служителя конкретни тежки нарушения на служебната дисциплина. В заповедта е прието, че на 8.09.2011 г., около 00.10 часа, в блоковото пространство между бл. 2, бл. 7, бл. 1 и бл. 6 в ж. к."Свобода", гр. София полицай Борислав Илиев е допуснал негов колега полицай Иван Тихомиров Иванов да използва личното му огнестрелно оръжие. Поведението на ответника правилно е прието като проява на бездействие от негова страна, с което не е изпълнена разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, тъй като личното оръжие на Илиев е било поставено на кръста му и издърпването му без негово съгласие от Иван Иванов обосновава извода за нарушаване на посочената разпоредба. Отделно от това административният орган е обсъдил всички доказателства приложени към административната преписка и доводите на служителя за обстоятелствата довели до използването на личното му оръжие от друго лице, поради което е направил обосновани изводи и е приложил правилно нормативната уредба. От фактическа страна са осъществени нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО - чл. 13 и чл. 31 от него, които го задължават в качеството му на длъжностно лице, да се подчинява на нормативно определените правила залегнали в тях. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че служителят не е запознат с разпоредбите, които е трябвало да спазва, което се доказва от заключението по кредитираната съдебно-графологична експертиза, от което става ясно, че положеният подпис на "декларатор" в декларацията с дата 11.09.2006 г. за запознаване с Етичния кодекс не е на Илиев. В случая той е запознат с императивните задължения, произтичащи от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, която го задължава да не предоставя оръжието си на трети лица. В разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е прието, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, като според ал. 2 от същата разпоредба "други тежки нарушения на служебната дисциплина" по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са: "и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата". В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установяват двете изисквания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, а именно осъществени деяния, които са несъвместими с етичните правила за поведение и с които се уронва престижът на службата. Поради всичко изложено оспорената заповед се явява законосъобразна и като я е отменил АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, като отхвърли жалбата на Борислав Симеонов Илиев срещу заповед № Л-9253/01.11.2011 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Пред първоинстанционния съд ответникът не е претендирал разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение