Решение № 4050 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11956/2013 г.

Решение № 4050 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11956/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Димо Ганев Иванов от гр. Чирпан, подадена чрез пълномощника му адв. Матей Златанов, против решение № 1185 от 27.05.2013 г., постановено по адм. д. № 375/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Иванов срещу заповед № РД-14-23-221 от 25.01.2013 г. на началник-сектор КАНД в областен отдел "Контролна дейност -ДАИ", гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, като не е съобразил допуснато от органа нарушение по чл. 44 от АПК; нарушението му не е било доказано от обективна и субективна страна, в резултат на което съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Административният съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Димо Ганев Иванов срещу заповед № РД-14-23-221 от 25.01.2013 г. на началник-сектор КАНД в областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Пловдив, с която на осн. чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на лек автомобил "Дачия", модел "Логан" с рег. № Х1092ВА и е определено място за домуване на същия - охраняем паркинг с адрес автокомплекс "Росат", гр. Първомай. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че данните по делото сочат на действия на касатора за осъществен обществен превоз на пътници срещу заплащане, без притежаване на удостоверение за извършване на такъв превоз, както и че са налице доказателства, които установяват по категоричен начин фактическото основание за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Решението е правилно. Съдът е установил релевантната фактическа обстановка, която по същество касаторът не оспорва. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. По арг. на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП за извършване на таксиметрови превози на пътници, се изисква удостоверение за обществен превоз на пътници, а на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения по извършване на таксиметров превоз на пътници без удостоверение за регистрация, се прилагат принудителни административни мерки. Събраните по делото доказателства са дали основание на съда да приеме, че Димо Ганев Иванов е осъществил обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП с посочения лек автомобил, тъй като за извършването на този вид превоз е от значение обективното осъществяване на превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. За автомобила, с който е извършен превозът, не е издадено удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници по смисъла на цитираната правна норма. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна. Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, затова за извършване на обществен превоз на пътници законодателят изисква лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, за което отделно се носи административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ЗАвтП ясно регламентира, че обществен е всеки превоз с моторно превозно средство срещу заплащане. По делото е безспорно установено, че с моторното превозно средство касаторът е извършил превоз на пътник срещу заплащане. Този факт е достатъчен, за да се дефинира превозът като обществен и с оглед на това деянието да попадне под разпоредбите на закона. Оспорената заповед е за прилагане на преустановителна принудителна административна мярка и съдебният контрол за законосъобразност се осъществява по реда на АПК. В този случай предприетата мярка пряко засяга жалбоподателя, тъй като той като водач на МПС е извършил противоправното деяние. А то е установено, предвид събраните в административното производство доказателства. Както правилно е посочил съдът, издаденият АУАН е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5, т. 5 и чл. 91, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАвтП именно контролните органи на изпълнителната агенция са натоварени от закона с правомощието да осъществяват контролни функции по Закона за автомобилните превози. В чл. 91, ал. 4 от ЗАвтП изрично е посочено, че служителите на агенцията имат право да осъществяват непосредствен контрол за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници. От доказателствата по делото е видно, че проверката на автомобила на касатора е извършена именно от служител на агенцията, който е надлежно оправомощен. Видно от съдържанието на акта, пред компетентния орган, в присъствието на двама свидетели, е снето устно обяснение от пътника Мила Василева Попова. Обясненията на пътника за превозването му срещу заплащане е приобщено към административната преписка и е годно доказателство в процеса. Установените от органа релевантни факти не са оборени от касатора по надлежния процесуален ред. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, а непълнотата на доказателствата не е касационно основание по чл. 209 от АПК. Административнонаказателното производство е отделно, различно от настоящото производство. Затова пороците на издаденото впоследствие наказателно постановление не се отразяват върху законосъобразността на обжалвания акт. В тази връзка възражението на касатора, че издаденото наказателно постановление е отменено от от Районен съд - Първомай, е ирелевантно за настоящото производство. Целта и характерът на приложената принудителна административна мярка са различни от тези на наложеното административно наказание. Пороците на административнонаказателната процедура не налагат отмяна на заповедта, с която е приложена конкретната принудителна мярка, тъй като това е сторено в отделно административно производство. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Димо Ганев Иванов срещу заповед № РД-14-23-221 от 25.01.2013 г. на началник-сектор КАНД в областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Пловдив, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд