Решение № 4980 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10408/2016 г.

Решение № 4980 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10408/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Пик" ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 5454/28.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2703/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-22221014046759-004-01/01.12.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 183/10.02.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- С. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че съдът неправилно е приел, че спорът е разрешен с влязло в сила решение № 5043/21.07.2014 г. по адм. дело № 420/2014 г. на АССГ. Счита, че дори да се приеме този извод, то жалбата е следвало да се остави без разглеждане като недопустима. Сочи, че спорът е следвало да бъде разрешен по същество, като се отчете, че редът, предвиден в ЗКПО, за приспадане на надвнесен корпоративен данък, е специален спрямо общия ред по чл. 128 и сл. ДОПК. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отменя на атакувания съдебен акт и на оспорения АПВ. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С., чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - С. град е обосноваността и законосъобразността на АПВ № П-22221014046759-004-01/01.12.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 183/10.02.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- С., с който е отказано възстановяване на авансов данък по реда на ЗКПО в размер на 1 493.47 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Във връзка с деклариран от дружеството с ГДД за 2012 г. надвнесен данък в размер на 20 754, 18 лв. от органите по приходите са извършени три проверки, приключили с АПВ № 1320370/26.04.2013 г., № 1345047/21.08.2013 г. и № 22221014001767-ОРП-01/11.08.2014 г. Първият АПВ е отменен с Решение от 24.07.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" и е върнат за нова проверка поради неизяснена фактическа обстановка. При повторната проверка са анализирани данните по ГДД на дружеството за 2003и 2004 г. и е прието, че на основание чл. 171, ал. 1 ДОПК вземането на "Пик" ЕООД от надвнесени вноски до 2006 г., декларирани през 2007 г., е погасено по давност, респективно, че не е налице основание за възстановяване на корпоративен данък в размер на 18 954.18 лв. Посочено е, че такова основание съществува само за разликата от 1 800 лв., произтичаща от надвнесени вноски за 2007 г., декларирани през 2008 г. Вторият АПВ № 1345047/21.08.2013 г. е потвърден с Решение № 2103/05.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП". Той е обжалван по съдебен ред, като с влязло в сила на 18.08.2014 г. решение № 5043/21.07.2014 г. по адм. дело № 420/2014 г. на АССГ оспорването е отхвърлено. Третият АПВ № 22221014001767-ОРП-01/11.08.2014 г. е отменен и върнат от решаващия орган с указания да се установи дали исканата за прихващане или възстановяване сума от 1 493.47 лв. е част от сумата от 20 754.18 лв., представляваща надвнесен корпоративен данък, деклариран с ГДД за 2012 г. При повторната проверка "Пик" ООД е обяснило, че претендираната сума от 1 493. 47 лв. е част от внесени авансови вноски за периодите 01.01.- 31.12.2012 г., като размерът на цялото вземане е 20 754.18 лв., пренесени за цитирания период по реда на чл. 94 ЗКПО при извършено приспадане с ГДД за 2012 г. След проверка на подадените от дружеството ГДД за 2003 г. - 2012 г. органът по приходите е констатирал, че с втория издаден АПВ от 21.08.2013 г. е възстановен надвнесен корпоративен данък от минали години в размер на 1 800 лв. за финансовата 2007 г., а на основание чл. 171, ал. 1 ДОПК за останалата сума в размер на 18 954.18 лв. вземането е погасено по давност и сумата не следва да бъде възстановена. Съобразил е, че декларираната с ГДД за 2012 сума за възстановяване е формирана изцяло през периодите 2004- 2007 г., като надвнесения данък за 2004 г. е приспаднат частично от дължими данъци за 2009 г. и 2010 г., а надвнесеният от авансови вноски за 2007 г. в размер на 1800 лв. не е приспаднат до подаването на ГДД за 2012 г. Приел е, че към момента на подаване на ГДД за 2012 г. давностният срок за надвнесен корпоративен данък за 2004, 2005 и 2006 г. е изтекъл, а претендираната сума от 1 493.47 лв. е част от погасеното по давност вземане в общ размер от 18 954.15 лв. Поради това приходният орган е приел, че искането за възстановяване или прихващане на сумата от 1 493.47 лв. е неоснователно и с оспорения АПВ № П- 22221014046759-004-01/01.12.2014 г. е отказал възстановяването. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че след като претендираните 1 493.47 лв са част от сумата от 18 954.15 лв., за която с влязъл в сила АПВ от 21.08.2013 г. е установено, че не подлежи на възстановяване или приспадане, то законосъобразно с оспорения АПВ е отхвърлено искането за повторното й възстановяване. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 159, т. 6 от АПК, съгласно която наличието на влязло в сила съдебно решение е основание за прекратяване на съдебното производство. Визираната разпоредба регламентира хипотезите при които е налице обективен и субективен идентитет на оспорването. В случая производствата по адм. дело № 420/2014 г. и по адм. дело № 2703/2015 г. по описа на АССГ имат за свой предмет различни актове за прихващане или възстановяване. При настъпил стабилитет на предходния АПВ от 21.08.2013 г., решаващият състав обосновано е съобразил същия, както и задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение, с което оспорването на този АПВ е отхвърлено. По аргумент от чл. 297 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК постановеният съдебен акт е задължителен за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б., поради което първоинстанционният съд е бил обвързан да приеме, че АПВ от 21.08.2013 г., с който е отказано възстановяване на сумата от 18 954.15 лв., е законосъобразен. След като претендираната сума от 1 493.47 лв. е част от тези 18 954.15 лв., предмет на отказа по предходния стабилен АПВ, то обоснован е изводът, че искането за възстановяването или прихващането й се явява неоснователно. Противоречаща на писмените обяснения на дружеството, депозирани в хода на проверката, е тезата, че сумите, предмет на оспорения и предходния АПВ са различни. Органът по приходите последователно е проследил депозираните от дружеството ГДД за периода 2003 - 2012 г. и размерите на декларирания надвнесен и приспадания данък, в резултат на което обосновано е приел, че декларираната с ГДД за 2012 г. сума за възстановяване от 20 754.18 лв. е формирана през периода 2004-2007 г. и именно поради недължимостта на 18 954.18 лв. от нея с АПВ от 21.08.2013 г. е отказано възстановяването й. Като е зачел стабилитетът на този предходен акт и отхвърлил оспорването на процесния АПВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 300 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение