Решение № 12501 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13051/2017 г.

Решение № 12501 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13051/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Л. от [населено място], [община], обл. Плевен, подадена чрез пълномощника адв. Г. Горанова. Жалбата е срещу решение № 436 от 10.10.2017 г., постановено по адм. дело № 601/2017 г. от Административен съд – Плевен. С него е отхвърлена жалбата на касаторката против заповед № 03-150-РД/272 от 03.07.2017 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Плевен (ОД на ДФЗ). С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Претендират се и разноски. Ответникът – директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Плевен, чрез упълномощения си представител юриск. Л. Христова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което иска жалбата срещу нея да бъде отхвърлена. Прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Плевен е било образувано по жалба на М. Л. срещу заповед № 03-150-РД/272 от 03.07.2017 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Плевен. С тази заповед на основание чл. 20а, от ЗПЗП и чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 12, от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба № 10/ е постановен отказ за финансиране по заявлението на жалбоподателката с ИД № на проекта 15/06/3/0/00157 от 15.07.2016 г. С обжалваното решение № 436 от 10.10.2017 г. по адм. дело № 601/2017 г. Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директорът на ОД на ДФЗ - Плевен, който съгласно приложената по делото заповед № ОЗ-РД/2211 от 14.07.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е оправомощен да издава заповеди от вида на процесната. Същата била издадена в установената в чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържала правни и фактически основания и била подписана от нейния издател. Заповедта била издадена в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 2 от наредбата изисква към датата на подаване на заявлението за подпомагане съответните лица да са получили от земеделска дейност най-малко ЗЗ на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година. Доколкото Л. е подала заявление през 2016 г., същата е следвало да е получила от земеделска дейност през 2015 г. поне 33 % от общите си доходи. Съдът е счел, че получените доходи от земеделска дейност на жалбоподателката не са доказани по установения от наредбата ред. Първоинстанционният съд е извел извод, че анкетните карти, които са приложени в заявлението, са само за 2015-2016 г., поради което с тях въобще няма възможност да се изпълни изискването на чл. 5, ал. 12, т. 3, буква "б" от Наредба № 10, дори ако в тях беше налице такова деклариране за домати и пипер – те са за следващата стопанска година, а не за тази, за която се иска доказване на доход от земеделска дейност. Съгласно чл. 5, ал. 12, т. 3, буква "б" от Наредба № 10, имотите, от които е произведена селскостопанската продукция, следвало да са ползвани въз основа на документи, доказващи правното основание за ползване, които са нотариално заверени не по-късно от края на предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване. В случая представеният договор за наем не бил нотариално заверен. Същият не можело да бъде заместен и от договора за аренда, доколкото договорът за аренда е за следващата стопанска година, и не доказва правно основание за ползване на поземления имот по времето, когато се твърди производство на домати и пипер, които са източник на доход според жалбоподателката. Въз основа на гореизложеното, първоинстанционния съд е стигнал до извод, че жалбоподателката не е доказала пред органа изискуемия доход от земеделска дейност, който да е повече от ЗЗ% от общия неин доход. С оглед на този факт заповедта е била издадена и в съответствие с целта на закона, който предвижда подпомагане само на лица, които реализират значителна част от доходите си, именно от земеделска дейност. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, М. Л. от [населено място] е подала на 15.07.2016 г. заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия". Видно от същото, в земеделското и стопанство се отглеждат 5 дка сливи и 60 пчелни семейства. Част от заявлението е бизнес план, като в същия се сочи, че е регистрирана като земеделски производител /ЗП/ на 17.12.2015 г. По заявлението на Л. са осъществени административни проверки, и след предварително уведомяване е извършена проверка на място, за което е съставен контролен лист от 29.09.2016 г. Видно от същия, кошерите са правилно номерирани, като е приобщен снимков материал на същите и на сливовите насаждения. До Л. е изпратено УП изх. № 01-151-6500/69 от 13.01.2017 г., като със същото се иска да се предоставят 1. Писмено обяснение и документи, доказващи правното основание за ползване, доколкото анкетната карта е от 17.12.2015 г., договора за аренда влиза в сила на 01.10.2015 г., а разходо-оправдателните документи са от 17.08.2015 г. 2. Да се конкретизира поотделно площта, от която са произведени доматите и пипера; 3. Да се представят удостоверения от НОИ за получени парични обезщетения или парична помощ, и удостоверение по чл. 54а от КСО за парично обезщетение за безработица; 4. Да се представи писмено обяснение дали в животновъден обект с № 5896-0534, регистриран от съпруга на Л. има налични животни, вид и брой, и съотносими документи, издадени от ветеринарен лекар; 5. Да се представи коректно попълнена таблица 12 към бизнес плана, доколкото не е конкретизирано, какви ДМА ще се закупят и на каква цена поотделно. Поискано е и предоставяне на свидетелство за съдимост, удостоверение от органите по приходите и от общината за липса на задължения, декларация по приложение № 3 към наредбата. УП е получено на 25.01.2017 г. С писмо от 31.01.2017 г. Л. е приложила обяснения и документи. Сочи, че през 2015 г. е наела ПИ № 2981018, като площта на отглежданите домати и пипер е по около 1 декар за всяка култура. В анкетния формуляр нямало място за отразяване на междуредови култури, затова не ги е отбелязала. В последствие е сключила дългосрочен договор за имота. Приложен е незаверен от нотариус договор за наем за същия имот от 06.03.2015 г. Прилага удостоверения от НОИ, че не е получавала обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, и че не й е изплащано парично обезщетение или помощ. В обяснение сочи, че повече от 2 години съпругът и не отглежда никакви животни, както и справка от ветеринарен лекар, че в животновъдния му обект няма животни. Представена е нова таблица 12 към бизнес плана. Прилага също свидетелство за съдимост, удостоверения от НАП и [община], че няма задължения, и декларация по приложение № 3 от Наредбата. От ДФЗ е изпратено писмо до ОСЗ Долни Дъбник, с което се иска информация, кой е бил ползвател на ПИ № 291018 в землището на [населено място] за стопанската 2014-2015 г., и договорът за наем на същия имот от 06.03.2015 г. регистриран ли е в ОСЗ. Получен е отговор от ОСЗ, съгласно който договорът за наем, предоставен в копие от ДФЗ, не е бил представен за регистрация в ОСЗ. За стопанската 2014/2015 г. за същия имот не е регистриран ползвател, тъй като за него няма подадена декларация по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ или заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. От ДФЗ е изпратено писмо до МЗХ, с което се иска становище по отношение на определени случаи, включително и по отношение на казуса в подаденото от Л. заявление. Във връзка с това писмо е издадена заповед № 03-150-РД/189 от 19.04.2017 г., с която е спряна обработката на заявлението, подадено от Л. Министърът на земеделието, храните и горите е изпратил до ДФЗ писмо, с което се отговаря на въпросите, които са повдигнати пред него във връзка с програмата. Със заповед № 03-150-РД/258 от 20.06.2017 г. производството по обработка на заявлението на Л. е възобновено. Издадена е процесната заповед № 03-150-РД/272 от 03.07.2017 г., с която е отказано да бъде финансирано заявлението на касаторката за подпомагане. Като основание за отказ е посочено, че заявлението не отговаря на изискването, посочено в чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата – да е получила от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година, което условие съгласно чл. 5, ал. 12 от същата наредба се доказва по определен начин, като са цитирани тези две разпоредби. Правилни са и изводите на Административен съд – Плевен за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на акта. От данните по делото се установява, че административният орган стриктно е спазил разписаната в приложимата наредба процедура. Направил е административна проверка на заявлението. При констатирани липси и непълноти в документацията е изпращал уведомителни писма и е давал указания за изпълнение. Съставени са съответните документи, съдържащи направените констатации. Тези обстоятелства не са и оспорени от страните. Правилно съдът е приел, че поземленият имот може да бъде ползван с договор за наем или с договор за аренда. За доказване на това ползване чл. 5, ал. 12, т. 3, б. "а" и "в" от Наредба № 10 изисква тези договори да бъдат нотариално заверени, или да бъдат регистрирани в ОСЗ. В случая договорът за наем от 06.03.2015 г., действащ през периода, в който се твърди производство на домати и пипер, не е бил нито нотариално заверен, нито регистриран в ОСЗ. Представеният договор за аренда от 10.12.2015 г. е нотариално заведен. Но той е за следващата стопанска година и не доказва произведена селскостопанската продукция, от която да са получени доходи през 2015 г. според изискването на чл. 5, ал. 12, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредба № 10. Затова не се доказва правото на ползване на поземления имот по определеният в наредбата начин. Представените анкетните формуляри на анкетната карта по Наредба № 3 от 1999 г. не съдържат посочено отглеждането на домати и пипер в наетия от касатора поземлен имот, каквито доходи са декларирани в приложената към заявлението за подпомагане справка–декларация - приложение № 2. Затова и те не доказват правно основание за ползване на имотите, на които е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД за предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване. Затова и за тях не са налице условията по чл. 5, ал. 12, т. 3, б. "б" от Наредба № 10. На последно място представената фактура от 17.08.2015 г. и приходен касов ордер към нея са със стойност 178 лв., поради което не доказват доходи от земеделска дейност в размер на 1800 лева съгласно ГДД за 2015 г. и декларирания в същия размер доход в справката–декларация - приложение № 2 към заявлението за подпомагане. Нито фактурата и приходния касов ордер за 178 лв. доказват доходи от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите приходи/доходи за 2015 г. според изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10. Като е съобразил всичко това Административен съд – Плевен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 4 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Затова М. Л. следва да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,