Решение № 12709 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16527/2009 г.

Решение № 12709 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16527/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кирил Тодоров Кирилов и Ружана Стоянова Тодорова срещу решение № 1717 от 21.10.2009 г., постановено от Административен съд Варна, III отделение, ХХVI състав по адм. д. № 1382/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена обжалваната заповед. Ответникът - кметът на район "Приморски", община Варна, не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 166 от 25.03.2009 г. на кмета на район "Приморски", община Варна за одобряване на оценка на част от имот № 2482 по ПНИ на местност "Манастирски рид, Бялата чешма, Дъбравата" - с. о. община Варна за площ от 410 кв. м, която следва да бъде заплатена от Борис Владимиров Икономов и Даниела Владимирова Борисова - Икономова на наследници на Тодор Николов Тонев. Съдът е изменил оспорения административен акт като е увеличил размера на оценката от 6 431,42 лв на 9 609,00 лв. За да стигне до този правени извод, съдът е приел, че при разглеждане на делото е осъществен релевантен за спора факт, като е увеличена данъчната оценка за 600 кв. м. Съобразно този факт и заключение на приетата съдебно-оценителна експертиза стойността на обезщетение е по-висока от тази определена с оспорения акт. Съдът е приел, че при изготвяне на оценката не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, тъй като срока предвиден в § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не е преклузивен. Съдът е преценил като неоснователни доводите относно реда по който следва да се извърши оценката, поради което не е възприел заключението на СОЕ за определяне на стойност по пазарен аналог. По тези доводи съдът е постановил решението си. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Основните доводи на касационните жалбоподатели са относно правните изводи на решаващият съд относно характера на предвидения в § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Касационните жалбоподатели мотивират доводи, че предвидения срок е преклузивен, поради което молбата по която е образувано административното производство не е следвало да се разглежда от административния орган, тъй като е подадена след изтичане на тридесетдневния срок. Законосъобразни и обосновани са правните изводи на решаващият съд относно характера на срока, уреден в разпоредбата на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съобразно този текст правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти могат да подадат молба за оценка до кмета на общината, която съдържа данни за имота и за подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и за ползвателя. В случая производството е започнало по искане на бившия ползвател, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост след приключило производство по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С одобрения и влязъл в сила план на новообразуваните имоти за него е отреден имот, за който с предходен влязъл в сила административен акт му е признато право да придобие собственост и този имот той следва да заплати на бившия собственик. Материалното право на бившия ползвател да придобие собственост по отношение на имота възниква с отреждането, предвидено с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Срока в който правоимащият може да поиска изготвяне на оценка не може да преклудира вече признатите му права, поради което следва да се приеме, че този срок има инструктивен характер и цели дисциплиниране на страните в административното правоотношение. В този смисъл изводите на решаващият съд, че с изтичане на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не се преклудира правото на бившия ползвател поиска изготвяне и утвърждаване на оценка, са законосъобразни и обосновани. Това негово материално право е възникнало с отреждането по плана на новообразуваните имоти и след влизането му в сила разпореждането на този стабилен административен акт е задължително както за адресатите му, така и за административния орган, който следва да приключи производството с оценка изготвена по реда на § 31, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че в практиката си Върховния административен съд е на обратното становище. Цитираните две решения по това и други сходни дела са изолирани и не се споделят от касационните състави. Повече от две години практиката на Върховния административен съд относно характера на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на МПС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е постоянна и непротиворечива. Изводите на решаващия съд по възраженията на жалбоподателите в тази насока са изцяло мотивирани с възприетата константна практика. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,