Решение № 3237 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2011 г.

Решение № 3237 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1292 от 30.05.2011 г., постановено по адм. д. № 207/2011 г. от Административен съд Варна, 10-ти състав, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 03251000076/25.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден в обжалваната по делото част с Решение № 937/23.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, и е осъдена ответната дирекция да заплати в полза на "Хидроремонт - ИГ" ООД, разноските по делото в размер на 3890 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Хидроремонт - ИГ" ООД, гр. Варна, я оспорва с подробно мотивирани доводи в депозирания писмен отговор. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Р. Иванов, поддържа искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадени в срок и от надлежна страна, е допустима. Същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е бил РА № 03251000076/25.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- Варна, потвърден в обжалваната по делото част с Решение № 937/23.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. Безспорно установени са фактите по делото и по същите не е имало спор пред първоинстанционния съд. Ревизираният субект е наемател по договор за за предоставяне на морски услуги от 11.06.2009 г. на "баржа - шалан "Мидиа - 5" за работа на пристанище Варна с наемодател - румънското дружество - "СЦ Про Уест Инвестмънт" ООД. В хода на ревизионното производство органът по приходите е констатирал, че по отношение на доходите от наем на баржа, изплатени от "Хидроремонт- ИГ" ООД на "Про уест инвестмънт" ООД не е приложимо издаденото Становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО № ВхК-49 330-3/30.10.2009 г. във връзка с подадено Искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК с вх. № ВХК- 49330/8.09.2009 г., както и че за платените доходи по договори за тайм чартър (наем на кораб с екипаж) от 11.06.2009 г. на основание чл. 195, ал. 1 ЗКПО във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО, ревизираното лице дължи данък при източника за м. 06 - м. 12.2009 г. и м. 01 - 03.2010 г. в общ размер на 105 536.58 лв. Органът по приходите при извършване на процесната ревизия е стигнал до извода, че доходът от наем на баржата следва да се квалифицира като доход от авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на чл. 12, ал. 2 от СИДДО с Румъния, поради това, че баржата се определя като "търговско оборудване" и доходът е за "използване или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване". Първоинстанционният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е дали баржата е вид кораб или представлява "промишлено, търговско или научно оборудване" съгласно дадената определение в ЗКПО в сила от 1.01.2010 г. В този контекст е преценил като неправилен извода на данъчните органи, че заплатеното наемно възнаграждение следва да се квалифицира като доход от използване на търговско оборудване по смисъла на чл. 12 от СИДДО с Румъния, както и че баржът - шалан е вид кораб по смисъла на Наредба № 919 от 8.12.2000 г. за събиране на статистическа информация за дейността на операторите и собствениците на пристанища и пристанищни съоръжения в Република България (и по- конкретно по смисъла на § 9, заб. т. 5 от Наредбата за изменение и допълнение на горепосочената Наредба, обн. ДВ, бр. 106/2000 г., както и на т. 1.2 на Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2 на Наредбата). В мотивите на обжалваното решение е извършено тълкуване на нормите на чл. 3, чл. 4 и чл. 184 от Кодекса на търговското корабоплаване, вследствие на което е формулиран изводът, че съгласно цитираните норми корабът не може да бъде разглеждан като търговско или научно съоръжение или оборудване, а заплащаният за него наем не може да бъде разглеждан като авторско и/или лицензионно възнаграждение, а като печалба от използването на кораб. Решението е съобразено с практика на Върховния административен съд - решение № 9258/9.07.2009 г. по адм. д. № 13264/2008 г., както и Решение № 10 590/14.07.2011 г. по адм. д. № 1507/2011 г., мотивите на които са относими към настоящия случай, поради това, че се касае за аналогични казуси, макар и по приложението на друга СИДДО (но с идентични текстове досежно обсъжданите правни норми): изплатени доходи от българско дружество на чуждестранно (в случая румънско) дружество по договор за "тайм чартър", с който "баржът - шалан "Мидиа - 5", е предоставена от румънското дружество на българско дружество и се ползва на територията на РБългария. При липса на изрична регламентация в СИДДО с Румъния на относимите за спора понятия: договор за "тайм чартър" и "баржа", се прилагат легалните дефиниции на понятията от съответните специални разпоредби в Българското законодателство, а именно: Кодекса за търговското корабоплаване - чл. 3, чл. 4 и чл. 199а, съгласно които разпоредби договора "тайм чартър" е вид договор за наем на кораб, а "баржата", доколкото представлява несамоходен плавателен съд, предназначен за извършване на дейности, свързани с превоз на товари, извършване на морски и речни услуги, свързани с корабоплаването, се определя от българското законодателство като кораб. Съобразно анализираните разпоредби, баржата, която по смисъла на специалните разпоредби се включва в определението за кораб, не може да бъде разглеждана като търговско оборудване и заплащания за нея наем не може да бъде разглеждан като доход от използването или правото на използване на търговско оборудване по смисъла на чл. 12, § 2 от СИДДО с Румъния. Баржата е плавателен съд и в конкретния случай е предмет на договор за тайм чартър, поради което заплащаният по него наем на корабособственика съставлява доход по смисъла на чл. 22, § 1 от същата СИДДО и подлежи на облагане в държавата, в която получателят е местно лице. В реда на изложеното следва да бъде споделено виждането на ответника по касация, намерило отражение в депозирания писмен отговор, че спрямо реализирания от стопанска дейност доход приложение намира чл. 7 от Спогодбата, който в ал. 1 регламентира облагането на печалбите от стопанска дейност на предприятията, имащи характер на местни лица за едната договаряща държава, като предвижда, че те се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, чрез намиращо се там място на стопанска дейност, каквато хипотеза в случая не е налице. Следователно, доходите на местно за Румъния лице от отдаването под наем на кораб (тайм чартър) представляват доходи от стопанска дейност и подлежат на данъчно облагане в Румъния. По изложените съображения Административен съд Варна е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение, което, съобразно представените пред ВАС фактура и платежно нареждане, е в размер на 3 840 лв. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,