Решение № 1764 от 16.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на М. Пашова от гр. Пазарджик срещу Решение по т. 8.15 и т. 8.19 от протокол 25 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/, проведено на 29.06.2022г., с което М. Пашова - младши следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Ловеч е назначена, на осн. чл. 160 във вр. с чл. 243 от ЗСВ, на длъжността следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура /ОСС в ОП/ Ловеч, считано от 02.07.2022г. /по т.8.15/, а С. Мусърлиева - младши следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Търговище е назначена, на осн. чл. 160 във вр. с чл. 243 от ЗСВ, на длъжността следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Пазарджик, считано от 02.07.2022г. /по т.8.19/. Навеждат се доводи за постановяване на административния акт при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушаване на основни принципи на административното производство, както и в противоречие с материалноправни разпоредби отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърди се, че в нарушение на принципите за последователност и предвидимост /чл.13 от АПК/ и за съразмерност /чл.6 ал.4 от АПК/, ПК на ВСС е уважила молбите на част от младшите следователи да бъдат назначени в други ОСО в ОП, а не в следствените отдели, където са били младши следователи, но не е уважила нейната молба за назначаване в ОСО в ОП Пазарджик, в който град /видно от представените доказателства/ живее и притежава със съпруга си собствено семейно жилище, отглежда малолетното си дете и работи съпругът й. Сочи се, че в границите на своята оперативна самостоятелност ответникът е следвало да третира сходните случаи еднакво като уважи и заявлението на Пашова за назначаване в ОСО в ОП Пазарджик. Излагат се допълнителни съображения за нарушена форма на оспорения административен акт /чл.59 ал.2 т.4 от АПК/, поради липса на фактически и правни основания, и несъответствие между мотивите и действителните факти, като се оспорва визираната от органа натовареност в ОСО Ловеч и ОСО- Пазарджик, както и посочените свободни бройки на длъжността следовател в двата отдела. Претендира се отмяната на незаконосъобразния акт на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и присъждане на разноските по делото. Ответникът Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет, чрез упълномощен процесуален представител, в съдебно заседание и в писмено становище по делото моли съда да отхвърли жалбата на Пашова в двете й части като неоснователна в частта по т.8.15 и като недопустима по отношение на т.8.19 от протокол 25/29.06.2022г. Приема, че в конкретната хипотеза са неотносими към спора изложените от Пашова мотиви от личен характер - обстоятелствата, свързани с месторождението и местоживеенето на жалбоподателката до назначаването й за младши следовател, както и тези относно семейното й положение, ангажиментите й като родител и съпруга. Сочи, че назначаването на жалбоподателката след изтичането на срока по чл. 240, ал.1 ЗСВ на длъжността следовател в друг съдебен район, при наличието на свободни длъжности следовател в ОСО в ОП - Ловеч и необходимостта с оглед натовареността на това място те да бъдат заети, би било в несъответствие с целта на закона, която е подсигуряване на кадровото обезпечаване на съответния орган на съдебна власт. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна - С. Мусърлиева оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, като намира оспорения административен акт за законосъобразен и целесъобразен. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима в двете й части, като подадена от надлежна страна /с правен интерес, по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗСВ от търсената съдебна защита/, в преклузивния срок за обжалване и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По делото е установено и безспорно обстоятелството, че М. Пашова е била назначена на длъжност младши следовател в ОСО в ОП Ловеч, съгласно решение по т.11.15 от протокол 23 от заседание на 24.06.2020г. на ПК на Висш съдебен съвет. Видно от заявление към вх. 3 от 25.07.2019 г. по описа на ВСС Пашова /тогава с фамилия Гърева/ е заявила лично желанието си да бъде назначена на длъжността младши следовател в ОСО в ОП - Ловеч. След изтичане на срока по чл. 240, ал. 1 ЗСВ жалбоподателката е подала заявление до ПК на ВСС да бъде назначена на длъжност следовател в ОСО в ОП Пазарджик като е изложила съображения от личен и семеен характер. Съгласно извлечение от протокол 24 /лист 82 от делото/ от заседание на Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет /КАК към ПК на ВСС/, проведено на 28.06.2022г., КАК взема решение и предлага на ПК на ВСС Пашова да бъде назначена на длъжността следовател в ОСО в ОП Ловеч. Като мотиви на предложението помощният орган сочи, че след извършен анализ на кадровото състояние и натовареността на двата следствени отдела - ОСО в ОП Ловеч и в ОСО в ОП Пазарджик, е прието, че натовареността в отдела в Ловеч е по-висока и Пашова следва да бъде назначена на наличната свободна длъжност в ОСО в ОП Ловеч с цел постигане на кадровото укрепване на отдела. По отношение на заинтересованата страна С. Мусърлиева - младши следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Търговище, в протокол 24/28.06.2022г. КАК предлага на ПК на ВСС да я назначи в ОСО в ОП Пазарджик като в мотивите към решението си приема, че след извършен анализ на наличните възможности, поради липса на свободна длъжност в отдела в ОП Търговище същата следва да бъде назначена в отдела в ОП Пазарджик, където има свободна длъжност и изразено съгласие на административния ръководител на ОП Пазарджик. Съгласно пълния стенографски протокол 25 от заседанието на ПК на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.06.2022 г., по т.8.15 е взето решение жалбоподателката М. Пашова да бъде назначена на длъжност следовател в ОСО в ОП Ловеч, където е била и младши следовател, считано от 02.07.2022г. Със същия протокол по т.8.19 С. Мусърлиева е решено да бъде назначена на длъжността следовател в ОСО в ОП Пазарджик, считано от 02.07.2022г. Решенията са взети с мнозинство от 8 гласа за и 0 гласа против. Видно от пълния стенографски протокол, преди гласуването на т.15 и т.19, членът на ПК и председател на КАК О. Дамянов е разяснил на членовете от Прокурорската колегия критериите, по които КАК при ПК на ВСС е мотивирала своите решения, във връзка с назначаване на младшите прокурори и младшите следователи. Сочи се, че по-голямата част от младшите прокурори и младшите следователи ще бъдат назначени на съответната длъжност прокурор или следовател в съответните РП или ОСО на съответната окръжна прокуратура. Уточнява се също, че ще се съобразяват и желанията на младшите магистрати за назначаване в друг орган на съдебната власт, не там, където са били младши, при наличие на свободни длъжности, съгласие на двамата административни ръководители и т.н. Съгласно извлечение от протокол 26 /лист 60 от делото/ от заседание на Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет /КАК към ПК на ВСС/, проведено на 12.07.2022г., КАК взема решение и предлага на ПК на ВСС да остави без уважение допълнително заявената молба на Пашова от 01.07.2022г. да бъде преразгледано решението на ПК към ВСС и да бъде назначена на длъжността следовател в ОСО в ОП Пазарджик. Изложените мотиви кореспондират с тези от заседанието на КАК от 28.06.2022г., обективирани в протокол 24 от същата дата и изложени по-горе. При тези фактически констатации настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспорваното решение като постановено при липса на мотиви, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. При извършената проверка на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК съдът приема, че същият е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 30, ал. 5 и чл. 160 от ЗСВ. Решението е взето при изискуемия кворум по чл. 34, ал. 1 от ЗСВ /на заседанието са присъствали повече от половината от членовете на ПК на ВСС/ и с необходимото мнозинство по чл. 33, ал. 4 от ЗСВ /като за приемане на решението са гласували 8 от членовете на ПК/. Актът е издаден и в предвидената от закона форма, мотивиран е и съдържа изискуемите по чл.59, ал.2 т.4 от АПК фактически и правни основания. В случая като мотиви на акта са послужили и съображенията на помощния орган КАК към ПК на ВСС, който е визирал критериите за назначаване, които са били оповестени публично на заседанието на ПК на ВСС на 29.06.2022г. в изказването на О. Дамянов. Мотивите на ПК на ВСС за приемане на решението за назначаване на жалбоподателката на длъжност следовател в ОСО в ОП Ловеч и на заинтересованата страна в ОСО в ОП Пазарджик се съдържат и в подготвителните и съпътстващи решението документи. Това не рефлектира негативно върху законосъобразността на акта, съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС. При издаването на акта не са допуснати и твърдените в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила - проведеното гласуване и вземане на обжалваното решение от ПК на ВСС са извършени при спазване на относимите разпоредби на специалния закон - ЗСВ. Съгласно нормата на чл. 240 ал. 1 от ЗСВ младшите прокурори и следователи се назначават за срок от две години като с решение на Прокурорската колегия този срок може да бъде продължен максимум с още шест месеца /ал.2/. След изтичане на срока по чл. 240 от ЗСВ, съгласно чл. 243, ал. 1 от ЗСВ младшият следовател се назначава на длъжност следовател в окръжен следствен отдел без провеждане на конкурс, като ако в съответния район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район /ал.2/. Визираното означава, че според закона Прокурорската колегия има задължение след срока по чл. 240, ал. 1 ЗСВ да назначи младшия следовател на длъжност следовател без конкурс на съответната свободна щатна бройка в органа на съдебната власт, където преди това лицето е било младши следовател. По изключение, ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, това правило може да бъде нарушено като на лицето бъде предложено място в друг съдебен район. В случая сме в хипотезата на чл. 243 ал.1 от ЗСВ, при която жалбоподателката е назначена на длъжността следовател след изтичането на срока по чл. 240, ал. 1 от ЗСВ. С молбата си Пашова е поискала кадровият орган да приложи изключението по ал. 2 на чл. 243 от ЗСВ, въпреки че видно от данните по делото в ОСО в ОП Ловеч, където същата е била младши следовател, има свободни щатни бройки за длъжността следовател. Вложеният от законодателя смисъл в разпоредбата на ал.2 на чл.243 от ЗСВ е, че органът не е обвързан от заявеното желание на жалбоподателката в хипотезата на чл. 243, ал.1 ЗСВ. Въпреки това кадровият орган е разгледал молбата й за назначаване в друг район по съображения от личен и семеен характер, с оглед променени след датата на заемане на длъжността младши следовател в ОП Ловеч обстоятелства, но след съобразяване на кадровото състояние и натовареността в двата следствени отдела - ОСО в ОП Ловеч и в ОСО в ОП Пазарджик /където Пашова поискала да бъде назначена/, е приел, че т.к. натовареността в отдела в Ловеч е по-висока Пашова следва да бъде назначена на наличната свободна длъжност в ОСО в ОП Ловеч с цел подсигуряване кадровото обезпечаване на този орган на съдебната власт. Ответникът е спазил нормата на закона, т.к. обстоятелствата от личен и семеен характер не са посочени от законодателя като самостоятелно и достатъчно основание за назначаване или преназначаване на младшия магистрат на работа в друг съдебен район. Правната възможност същият да бъде преназначен в съдебния район по неговото местоживеене, респективно това на семейството му, като се приложи изключението по чл.243 ал.2 от ЗСВ, е свързано с условието да не е налице свободна щатна бройка на съответната длъжност /следовател/ в района, където лицето първоначално се е класирало на конкурса за младши следовател и е работело като такъв в срока по чл.240 ал.1 от ЗСВ. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката за нарушаване на основните принципи на административния процес принципите на законност /чл.4 от АПК/, на съразмерност и предвидимост /чл.6 от АПК и чл.13 от АПК/. При приемане на оспореното решение от ПК на ВСС са проведени необходимите проверка и анализ на релевантните обстоятелства в тази насока, което обезпечава прилагането на визираните принципи в административния процес - решението се основана на стриктното спазване на закона в конкретната хипотеза на разпоредбата на 243, ал.1 ЗСВ, като от една страна се осигурява кадровата обезпеченост на съответния орган на съдебната власт, а от друга страна се предоставя възможност на магистрата, след изтичане на законоустановения срок да заеме длъжността следовател без провеждане на конкурс. С избраната от органа възможност да назначи жалбоподателката в същия съдебен окръг, в който досега е работила, и при наличието на свободни места в същия, се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта /чл. 4, ал. 2 от АПК/. Не е нарушен и принципът на съразмерност, т.к. с точното прилагане на закона не са засегнати правата и интересите на лицето, заявило преди категоричното си желание да работи в този орган на съдебната власт. Със своевременното и публично огласяване на критериите и установената практика за осигуряване на първо място кадровата обезпеченост на съответния орган на съдебна власт при назначаване по чл.243 ал.1 от АПК, ПК на ВСС е съобразила и принципа за последователност и предвидимост /чл.13 от АПК/. В този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателката и за нееднакво прилагане на материалния закон от ПК на ВСС и за неравно третиране в сравнение с останалите младши следователи и конкретно със заинтересованата страна С. Мусърлиева, назначена в ОСО в ОП Пазарджик, където е пожелала да бъде назначена и жалбоподателката. Назначението на Мусърлиева е законосъобразно приложено е изключението по ал.2 от чл.243 от ЗСВ при съобразяване на щатната обезпеченост и натовареност на органите на съдебна власт. Установено е по делото, че преди гласуването на т. 8.19 от ПК на ВСС на 29.06.2022г., на Колегията са оповестени критериите на КАК при ПК на ВСС, по които критерии помощният орган е обсъдил съответните предложения за назначаване на младшите следователи в ОСО в ОП Търговище, сред които е и Мусърлиева на длъжност следовател, включително и по техни желания. В случая и видно от проведените анализ и преценка, съгласно предложението на КАК, публично оповестените критерии са относими в хипотезата на чл. 243, ал. 2 от ЗСВ. Визирани са конкретните обстоятелства при които посочените лица, в това число и Мусърлиева са били назначени в друг орган на съдебната власт, при правилното прилагане на закона в хипотезата на изключението по ал.2 на чл.243 от ЗСВ. Противно на твърденията на жалбоподателката, в случая не е налице идентичност или сходство на отделните казуси, не е налице и неравно третиране на жалбоподателката и заинтересованата страна от кадровия орган. Предвид изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел. Не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на решението на ПК на Висшия съдебен съвет, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение