Решение № 12778 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6930/2021 г.

ВАСВторо отделение14.12.2021 г.

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 2282/07.04.2021 г., постановено по адм. дело 7807/2020 г. по описа на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед РД-50-09-47/22.01.1986 г. на Главния архитект на София.ОСЪЖДА Столична община да заплати на Ц. Кръстева направените разноски по делото в размер на 70 (седемдесет) лева.

Мотиви

Производството по делото е по чл. 208 и сл. на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ц. Кръстева, чрез адв. Михайлова като процесуален представител, срещу Решение 2282/07.04.2021 г., постановено по адм. дело 7807/2020 г. по описа на Административен съд София град, което се счита неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, претендира се отмяната му и присъждане на разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - главен архитект на Столична община, чрез юрк. Петрова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание се представлява от юрк. Петрова, която поддържа отговора, по изложените в него съображения и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искане на на Ц. Кръстева, за прогласяване нищожността на заповед РД-50-09-47/22.01.1986 г. на Главния архитект на София, с която е преотреден парцел I от кв. 1, ж.к. Младост 1А за нуждите на БАН общежития, детски градини и магазини. Съдът е отхвърли искането като допустимо, но неоснователно. Решението е неправилно. Съгласно чл. 74 ППЗТСУ (отм.) председателят на изпълнителния комитет на Столичния народен съвет одобрява застроителни и регулационни планове, подробни комуникационни планове, планове по вертикалното планиране, кварталноластроителни и силуетни планове и други подробни планове за цялата територия на Столичния народен съвет, с изключение на плановете, посочени в ал. 1, т. 1 на предходния член. Съгласно чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (в относимата редакция, а именно ДВ, бр. 45 от 1984 г.), Изпълнителните комитети на окръжните и общинските народни съвети със съгласие на министъра на строителството и селищното устройство могат да решават функции на председателя на изпълнителния комитет по одобряване и изменение на подробни градоустройствени планове, по съгласуване и одобряване на проекти за строежи и по други текущи технически въпроси да се предоставят на съответния заместник-председател, щатен член на изпълнителния комитет и на главния архитект (инженер) при народния съвет. Според чл. 184, ал. 2 ЗТСУ в посочената редакция, изпълнителният комитет на Столичния народен съвет може по същия ред, да предостави функции по предходната алинея на съответния заместник-председател, на главния архитект на София, на началника на управление "Архитектура и градоустройство" при Столичния народен съвет и на председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети, а функции на главния архитект на София - на началника на управление "Архитектура и градоустройство". От изложеното е видно, че с разпоредбата на чл.184, ал.1 и 2 ЗТСУ /отм./ е предвидена законова възможност за делегиране на тези правомощия на главния архитект, но при спазване на определени условия : 1. Решение на изпълнителния комитет на Столичния народен съвет, разрешаващо делегиране на правомощия на главния архитект и 2. Съгласие на министъра на строителството и селищното устройство за това. По делото е представено позитивно решение на Софийски градски народен съвет - Протокол 19/24.09.1973 г. (л. 14 по делото), но не е установено наличие на съгласие от страна на министъра на строителството и селищното устройство за прехвърляне на функции по чл.184 ЗТСУ /отм./ на главния архитект, издател на акта в конкретния случай. Тежестта на доказване на този положителен факт, свързан с изпълнение на условията за валидна делегация по смисъла на чл. 184 ЗТСУ /отм./, лежи върху административния орган, който не е съумял да се справи с тази тежест. Съответни документи, удостоверяващи волята на общинския съвет и на министъра, като част от валидното упражняване на властнически правомощия по делегация от страна на главния архитект, е следвало да бъдат част от относимата преписка, независимо от изтеклия продължителен период от време. Респективно, липсата на един от документите по преписката и по делото, води до единствения възможен извод - за неговото изначално отсъствие. Този извод се потвърждава и от приложената справка на Централен държавен архив, съобразно която не са открити актове за съгласуване на министъра на строителството и селищното устройство, касаещи Протокол 19/24.09.1973 г. на СГНС. Поради неизпълнение на законовите условията, при които е било допустимо делегирането на правомощия по изменение на градустройствения план, следва да се приеме, че издателят на оспорената заповед не е разполагал с валидно правомощие за това при условията на делегация, поради което е следвало съдът да обяви нейната нищожност. ( в този смисъл решение 9754/ 28.09.2021 г. по адм. дело 1266/2021 г. на Върховния административен съд). С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на касатора, включително за адвокатски хонорар, същото следва да бъде уважено само по отношение на направените разходи за държавна такса, но не и за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени доказателства за заплащането на последното, нито списък за направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,