Решение № 45 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7724/2013 г.

ВКСIV гражданско отделение10.02.2014 г.докладчик Василка Илиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ влязло в сила съдебно решение № 68 от 01.07.2011 г., постановено по гр. дело № 97/2011 г. на Разградски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Разградски окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от фазата по събиране на доказателства. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 45 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7724/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2,предл. 2 ГПК . Образувано е по молба на С. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 68 от 01.07.2011 г., постановено по гр. дело № 97/2011 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 29 от 07.03.2011 г., постановено по гр. д. № 76/2010 г. на Районен съд - Исперих, с което са отхвърлени предявените от С. И. Д. против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 261 КТ, чл. 262, ал. 2 във вр. чл. 150 КТ за заплащане на сумата 2880 лв. за периода 15.10.2008 г. -15.09.2009 г. За да обоснове исканата отмяна молителят е приложил влязло в сила споразумение по нохд № 374/2013 г. на РС-Разград и влязло в сила решение по а. н. д. № 201/2012 г. на Районен съд - Исперих, за които в обстоятелствената част на молбата се твърди, че удостоверяват "лъжливи показания" на свидетеля Х. И. Х., работил като мениджър на дружеството и подбирал персонала относно факта за заплащане на процесната сума-дължимо и неизплатено трудово възнаграждение, приети от решаващата инстанция по настоящия правен спор и довели до грешни правни изводи. Моли се за отмяна на атакуваното решение. Ответникът по молбата за отмяна - [фирма], чрез пълномощника си адв. Т. К. е на становище, че същата е неоснователна, тъй като дадените свидетелски показания от лицето Х. пред въззивната инстанция не променят извода на съда, че не е налице правоотношение между страните, поради липса на договор. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е депозирана в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК от заинтересована страна, срещу съдебен акт, попадащ в обсега на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е прието, че между страните не е било налице трудово правоотношение, тъй като договорът за извършване на услуга с личен труд от 20.11.2008 г. не е подписан от представител на ответното дружество, поради което претендираните суми не се дължат. В случая молителят претендира отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетел, върху които е основано решението. В тези случаи неправилността на решението е породена от извършено престъпление, което престъпление обаче трябва да е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда или съдебно решение по иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, с което да е признато за установено престъпно обстоятелство - даване на неверни свидетелски показания. Необходимо е показанията, за които свидетелят е признат за виновен да са в пряка причинна връзка с резултата по съдебното решение. Тези условия в случая са налице. Н. о. х. д. № 374/2013 г. на РС-Разград е приключило със споразумение по реда на чл. 384, ал. 1 НПК, сключено между Х. И. Х. и РП-Р., затова че на 13.06.2011 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление на три пъти пред Окръжен съд-Разград, устно, в качеството на свидетел Х. И. Х. съзнателно е потвърдил неистина в съдебни заседания, както следва: по в. гр. д. № 97/2011 г., заявявайки: "Този договор, който ми предявихте не ми е познат. Не разпознавам положените под договора подписи", като е прието за безспорно и категорично установено, че с деянието си подсъдимият Х. И. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението "лъжесвидетелстване" по смисъла на чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като е определено по вид и размер наказание по отношение на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК - пробация с конкретно определени мерки. Именно потвърдената от Х., в качеството му на свидетел пред ОС-Разград неистина, относно подписването на договора от 20.11.2008 г. за ответното дружество е взета предвид при формиране на решаващия правен извод за неоснователност на иск - липса на доказателства за наличие на договорни отношения между страните за исковия период. Налице са предпоставките на 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение и връщане на делото на Окръжен съд-Разград за ново разглеждане от друг състав от фазата по събиране на доказателства Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.

Цитирани разпоредби

1