Решение № 99 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13894/2016 г.

Решение № 99 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13894/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Н. Т. срещу решение № 6174 от 11.10.2016 г., постановено по административно дело № 5407/2016 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № 513з-3144/22.04.2016 г на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед Директорът на СДВР налага на Тодоров дисциплинарното наказание уволнение, предвидено в разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Като такова нарушение дисциплинарно наказващият орган (ДНО) възприема обстоятелството, че при извършена на 19.10.2016 г. по повод предварително получен сигнал в дирекция "Вътрешна сигурност" МВР за група чужди граждани, незаконно преминали границата на Р. Б., които ще бъдат превозени от български граждани, един от които служител на МВР от района на с. В. и гр. И. до ж. к. "Модерно предградие С., проверка на лек автомобил, управляван от Тодоров е установено, че в същия се намират трима мъже, млада жена и дете, коитоне са български граждани. Установено е, че те са лица преминаващи нелегално през границите на различни държави с цел да достигнат до Германия, че са влезли в Р. Б. нелегално с помощта на лица, които се занимават изключително с тази дейност и са се намирали в колата на Тодоров именно със съдействието на такова лице с цел придвижването им през страната, за което по определена схема се заплаща на лицата, които ги транспортират. Посочените факти са установени безспорно в хода на проведеното дисциплинарно производство, при което обосновано в обжалваното решение е прието, че служителят е извършил виновно дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Дадените обяснения от Тодоров, че на посочената дата на връщане от риболов на язовира при Нови хан е оказал помощ на случайни хора, за които не е знаел, че са нелегални емигранти правилно не са кредитирани от ДНО и от съда, тъй като са изолирани и не кореспондират с останалите събрани доказателства и изразяват защитната позиция на служителя. При безспорно установеното наличие на предварителен сигнал в структура на МВР за установено нелегално преминаване на чужди граждани на държавната граница и създадена организация за превоза им от местност в района на с. В. до ж. к. "Модерно предградие" гр. С. от български граждани с евентуално участие на служител на МВР и категорично установеното участие именно в този превоз на Тодоров обоснован и законосъобразен е направеният извод от първоинстанционния съд за извършване от жалбодателя на дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказание с оспорената заповед. Тези действия правилно са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина - неизпълнение на разпоредбата на чл. 67 ЗМВР, предвиждащ задължение за полицейските органи да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления и са несъвместими с посочените в заповедта разпоредби на ЕК, за които законодателят императивно предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". При това органът е доказал по несъмнен начин извършеното деяние, като са събрани доказателства допустими от закона и към материалите от дисциплинарното производство са приобщени и материали от образуваното досъдебно такова, с които служителят е имал възможност да се запознае. Правилен е и изводът, че в хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗМВР. На първо място правилно е прието, че е спазен срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, тъй като макар да е установено, че дисциплинарното производство е приключено на 04.02.2016 г., когато е регистрирано под № 513р-4969 становището на дисциплинарно-разследващия орган, при липсата на достоверна дата на постъпване на преписката при ДНО обосновано съдът приема, че това е датата посочена след поставената резолюция "да" - 25.02.2016 г. Посочената дата следва да се приеме за дата на откриване на нарушението с оглед разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗМВР, при което издадената на 22.04.2016 г. заповед за налагане на дисциплинарното наказание е в законово установения срок. В случая следва да се съобрази и факта, че съгласно чл. 55 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарните нарушения и налагането на дисциплинарните наказания, събирането и обработката за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР материалите от дисциплинарното производство се докладват на ДНО чрез съответното звено "Човешки ресурси", при което доводът в касационната жалба, че следва се приеме, че дисциплинарното производство е докладвано на ДНО на датата на изготвяне на становището не може да бъде приет за основателен. Неоснователен е наведеният довод за неправилност на извода в обжалваното решение за постановяване на заповедта при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, тъй като липсват данни становището на дисциплинарно разследващия орган да е предоставено на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание, тъй като липсва нормативно задължение за това. Разпоредбата на чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР предвижда запознаване на служителя с обобщената справка, в която съгласно нормата на чл. 50 от Инструкцията се съдържат поводът за образуване на дисциплинарното производство, получените предварителни данни, установената фактическа обстановка, извършителят на нарушението, събраните доказателства, нарушението разпоредби и правното основание за предлаганото наказание или за прекратяване на дисциплинарното производство. В случая служителят е запознат с обобщената справка като му е дадена възможност да представи допълнителни обяснения или възражения, с което е осигурено правото му на защита и са спазени нормативно предвидените изисквания. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от Инструкцията в становището по чл. 207, ал. 12 ЗМВР освен реквизитите от обобщената справка се включва и оценка на допълнителните обяснения и възражения на държавния служител, каквито в случая не са дадени от служителя, въпреки, че същият надлежно е уведомен за това си право. При разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения, а изводите на съда са базирани изцяло на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са обсъдени подробно поотделно и в тяхната съвкупност, при което и наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са заявени декларативно, без да са конкретизирани от касационния жалбоподател, както за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изходна делото касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., предвид разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение