Решение № 6166 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4221/2025 г.
ВАССедмо отделение09.06.2025 г.докладчик Полина Богданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5728 от 19.02.2025 г. на Административен съд София - град по адм. дело 4832/2024 г.
ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, гр. София, [улица], да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, [улица], разноски по делото в размер на 100, 00 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 (ОПОС) срещу Решение 5728/19.02.2025 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело 4832/2024 г.
С обжалваното решение е отменено решение от 18.04.2024 г. на РУО на ПОС, с което на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор РД-02-29-310/05.09.2018 г. с изпълнител ДЗЗД Дружество за оценка на ВиК активи, сключен на стойност 1 915 000 лв. без ДДС.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон по отношение на установените нарушения на правилата за възлагане на обществените поръчки, като безкритично е възприел тезата на жалбоподателя.
Посочва, че в мотивите на възложителя се твърди, че предметът на поръчката е единен без да се изследва включването на допълнителни и несходни дейности чрез конкретизацията в техническата спецификация. Сочи, че липсва анализ на възможността за разделяне на обособени позиции, като посочените мотиви са без връзка с цялостния обхват на предмета на поръчката.
Сочи, че в конкретния случай дейностите по организиране на публични събития се явяват допълнителни и несходни, като следва да бъдат обект на отделна процедура или на обособена позиция в рамките на настоящата процедура.
Според касатора от заложените критерии за подбор се налага извод, че те са обусловени от характера на основните дейности, включени в предмета на поръчката, като същият не е разделен на обособени позиции, а това възпрепятства икономическите оператори от изпълнението конкретно на допълнителните дейности да участват в процедурата.
Обосновава, че мотивите, изложени от възложителя в решението за откриване на процедурата, са свързани с основните дейности от предмета на поръчката, като липсва анализ и обосновка по отношение на допълнителните дейности, описани в техническата спецификация. Позовава се на относима според него практика на ВАС, като твърди, че изводът на съда е в противоречие със същата.
Допълва, че групирането на дейностите в една поръчка е ограничително, тъй като предполага обединяване на различни доставчици и производители при подаване на офертата.
Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че изложените в административния акт факти индикират нарушение на чл. 49, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), като от страна на административния орган е дадена неправилна правна квалификация на нарушението.
Касаторът излага аргументи, че към датата на издаване на административния акт е съществувал нормативен състав на нередност с посочената правна квалификация по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.; Наредбата за посочване на нередностите).
В заключение посочва, че определената финансова корекция е законосъобразна по основание наличие на действие или бездействие, водещо до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане и имащо, или би могло да има като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза и правилно е определен нейният размер.
Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди оспореното решение за определяне на финансова корекция. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от експерт Й. Тодоров.
Ответникът по касационна жалба Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), в писмен отговор излага становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Ответникът се представлява от юрк. Л. Любенов.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение административният съд приема от фактическа страна, следното:
На 10.02.2016 г. между РУО на ОПОС и МРРБ е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) Д-34-2/10.02.2016 г. по процедура за директно предоставяне BG16M1OP002-1.001 Подпомагане на регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК.
Проведена е обществена поръчка с предмет Изготвяне на оценка на ВиК активи, публична държавна и публична общинска собственост.
В обявлението и техническата спецификация възложителят посочва, че обществената поръчка: има за цел да се изготви оценка на всички ВиК активи, представляващи публична собственост, които се стопанисват, поддържат и експлоатират от ВиК оператори, съгласно Приложение 1 на база на унифицирани Инструкции за оценка на публични ВиК активи (Инструкциите, Приложение 2). За всеки ВиК оператор на база на оценените активи следва да се онагледи възможното отражение върху цените на ВиК услугите в съответната обособена територия чрез разработването на варианти за включване в ценообразуването на амортизационни отчисления от оценените активи.
В Техническата спецификация като част от Дейност 3 (Оценка на публичните ВиК активи за всеки от етапите съгласно Техническата спецификация) е заложено:
3.4. Представяне на финалните резултати от изпълнението на предмета на поръчката. След съгласуване на финалните версии с Възложителя на оценителските доклади и Докладите, съдържащи анализ на влиянието на оценката на публични ВиК активи при формиране цените на ВиК услугите за съответните обособени територии, Изпълнителят следва да организира финална кръгла маса (1/2 ден) за минимум 50 участника с представители на заинтересованите страни: МРРБ, ВиК оператори, КЕВР, асоциациите по ВиК (АВиК), Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и други, по преценка на Възложителя, на която се отчита цялостното изпълнение на дейностите. Финалната кръгла маса се организира в гр. София (датата и мястото на събитието се съгласуват предварително с Възложителя). Всички разходи, свързани с организацията на финалната кръгла маса са за сметка на Изпълнителя, вкл.: идентифициране на потенциални участници и изготвяне на покани; наем на подходяща зала, озвучаване и оборудване; храна и кафе-паузи; настаняване (една нощувка в единична стая в хотел минимум 3 звезди), дневни и транспортни разходи, свързани с участието в кръгла маса (ако е приложимо) за максимум 35 участника; разработка и печат на материали за участниците.
Изпълнителят следва да документира провеждането на кръглата маса с присъствени списъци и подходящ снимков материал, както и да осигури необходимата визуализация при провеждане на събитието съгласно изискванията на ОПОС. Финалните варианти на присъствените списъци, материалите от кръглата маса, снимков материал и пр. следва да бъдат приложени към Окончателния доклад по договора на електронен носител.
3.5. Изготвяне на текст на една публикация на български език (статия в обем до 1000 думи) преди края на изпълнението на договора и осигуряване на публикуването й в едно печатно и едно он-лайн издание. Текстът на публикацията и предлаганите издания за тяхното публикуване се съгласуват предварително с Възложителя. Публикацията следва да е на нетехнически език и да синтезира основните резултати, постигнати в резултат на изпълнението на договора. Изпълнителят следва да осигури и превод на английски език на финалния вариант на публикуваната статия. Финалните варианти на публикацията (на български и английски език) следва да бъдат приложени към Окончателния доклад по договора на хартиен и електронен носител. Хартиеният носител следва да е копие от оригиналното хартиено издание, в което е публикувана статията и разпечатка от съответното онлайн издание.
На следващо място, в обхвата на дейност 4 Изготвяне на варианти за включване в ценообразуването на ВиК услугите за съответната обособена територия на амортизационни отчисления от оценените активи, е включено:
4.2. Осъществяване на проучване и изготвяне на доклад с представяне на опита на 3 (три) страни-членки на ЕС със сходно на България регулиране на ВиК услугите, при използването на пазарни съпоставки, индексиране, преоценки или други методи, с цел адекватно отразяване на необходимите амортизационни отчисления и разходите за поддръжка на активите. Форматът и съдържанието на доклада се съгласува предварително с Възложителя. Резултатите от дейност 4.2 следва да бъдат представени в рамките на финална кръгла маса по дейност 3.4.
В решението за откриване на процедурата възложителят е изложил следните мотиви за невъзможността за разделяне на обществената поръчка на обособени позиции:
Предмета на обществена поръчка е единен, а дейностите са обособени във взаимосвързани етапи, изискващи прилагане на унифицирани Инструкции за оценка на публични ВиК активи и прилагане на унифициран подход за включване в ценообразуването на ВиК услугите за съответната обособена територия на процент от стойността на преоценените ВиК активи, и съответно процент от амортизационните им отчисления, за регулаторния период 2022 2026 г. Това обстоятелство не допуска изпълнението им от различни изпълнители и не предполага поръчката да бъде разделяна на обособени позиции, с цел да се гарантира постигане на унифицираност на крайните продукти.
На 05.09.2018 г. МРРБ сключва договор за изпълнение на обществената поръчка с ДЗЗД Дружество за оценка на ВиК активи на стойност 1 915 000 лв. без ДДС/ 2 298 000 лв. с ДДС.
На 12.03.2024 г. бенефициерът е уведомен с писмо изх. 1-001-0001-2-202 на РУО на ОПОС за откриване на производство за определяне на финансова корекция във връзка с регистриран сигнал за нередност 182 в Регистъра на сигналите за нередности в УО на ОПОС, за констатирано нарушение. На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ на бенефициера е предоставен срок от получаване на уведомлението за представяне на писмено възражение по основателността и размера на предложената финансова корекция.
На 28.03.2024 г. бенефициерът представя възражение с рег. 1-001-0001-2-202-1 срещу констатациите и изводите, съдържащи се в уведомлението за установена нередност на РУО.
На 18.04.2024 г. е издадено оспореното пред АССГ решение на РУО на ОПОС, с което органът определя финансова корекция в размер на 5% върху засегнатите от нарушението разходи по сключения Договор РД-02-29-310 от 05.09.2018 г. с изпълнител ДЗЗД Дружество за оценка на ВиК активи за нарушение на чл. 46, ал. 1 от ЗОП, във вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП липса на обосновка за неразделяне на предмета на обществената поръчка на обособени позиции, представляващо нередност по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.
За да обоснове този си извод, РУО сочи, че в мотивите на възложителя се твърди, че предметът на поръчката е единен, без да се изследва включването на допълнителни и несходни дейности чрез конкретизацията в техническата спецификация и при липса на анализ на възможността за разделяне в обособени позиции. Мотивите са без връзка с цялостния обхват на предмета на поръчката, като не обосновават преценката на възложителя. Прави се позоваване на изискването на закона за мотивиране, което е императивно заложено в правната норма на чл. 46, ал. 1 от ЗОП, като изискването на закона е не да се посочат произволни причини, а тези причини да са адекватни на предмета на поръчката.
Според административният орган в конкретния случай дейностите по организиране на публични събития, в т.ч. осигуряване на подходяща зала, озвучаване и оборудване; храна и кафе-паузи; настаняване и нощувки; разработка и печат на материали; публикации в печатни и онлайн издания; преводи и др. се явяват допълнителни и несходни. Същите следва да бъдат обект на отделна процедура или на обособена позиция в рамките на настоящата процедура. Правният статут и упражняването на професията на независимите оценители са регламентирани в Закона за независимите оценители, като посочените по-горе дейности не са част от кръга от задължения на лицата, осъществяващи професията независим оценител. На следващо място, в обявлението за обществена поръчка, раздел II.1) Обхват на обществената поръчка, като основен CPV код е посочен 79313000, като съгласно Общия терминологичен речник същият касае Услуги по оценка на пазарни характеристики. В посочения раздел на обявлението не е включен допълнителен CPV код, касаещ изпълнението на дейности по информация и публичност или туроператорски услуги, каквито са включени в кръга от задължения съгласно техническата спецификация. Двата вида дейности се различават по своето естество, както и кръгът от заинтересовани лица е различен за тях, тъй като лицата, които са способни да ги изпълнят са с различна професионална компетентност. Групирането на двете дейности, които представляват интерес на различни икономически оператори, в една и съща процедура без обособяване в отделни позиции е възпрепятствало двата кръга от икономически оператори и потенциални изпълнители на въпросните дейности да подадат оферти като самостоятелни участници
УО сочи, че в обявлението за обществената поръчка възложителят е определил критерии за подбор по отношение на участниците в процедурата във връзка с икономическото и финансовото състояние, както и техническите и професионални способности. Изисква се участниците да са реализирали минимален оборот в размер на 1 000 000,00 лв. без ДДС в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, изчислен на база годишните обороти, реализирани през последните три приключили финансови години в зависимост от датата, на която участникът е създаден или е започнал дейността си. Като под оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, възложителят е дефинирал оборот, реализиран от извършени оценки по справедлива или пазарна стойност на материални и нематериални активи на линейни мрежи и съоръжения, и/или пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) и/или на машини или съоръжения на малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗМСП, с изключение на микропредприятия по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗМСП. На следващо място, относно техническите и професионални способности е заложено изискване през последните три години, считано от датата на подаване на офертата, участникът да е изпълнил услуга/дейност/и с предмет, идентични или сходни с тези на поръчката. Посочва се, че под услуга/дейност с предмет, идентичен или сходен с предмета на поръчката следва се разбират:
- оценка по справедлива или пазарна стойност на линейни проводи, като същите следва да бъдат с минимална дължина от 5 000 (пет хиляди) метра: на вътрешни и/или външни за населените места водопроводи и/или канализация и/или топлофикация и/или доставка на нефт и/или газ и/или техни производни;
- оценка по справедлива или пазарна стойност на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) и/или на машини или съоръжения на малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗМСП, с изключение на микропредприятия по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗМСП..
Според РУО от така заложените критерии за подбор се налага извод, че те са обусловени от характера на основните дейности, включени в предмета на обществената поръчка. В тази връзка фактът, че същият не е разделен на обособени позиции, възпрепятства потенциално заинтересованите икономически оператори от изпълнението конкретно на допълнителните дейности да участват в процедурата.
УО на ОПОС не приема твърдението, изложено във възражението на бенефициера за наличие на хипотезата на обективно неделими части на предмета на обществената поръчка по смисъла на чл. 11, ал. 6 от ЗОП. Съгласно легалната дефиниция в § 2, т. 28 от ДР на ЗОП, обективно неделими части са части от предмета на обществената поръчка, които поради своето естество не могат да бъдат възложени на повече от един изпълнител. В конкретния случай съгласно техническата спецификация в обхвата на дейност 3, са включени: организация на кръгла маса; наем на подходяща зала, озвучаване и оборудване; храна и кафе-паузи; настаняване (една нощувка в единична стая в хотел минимум 3 звезди), дневни и транспортни разходи, свързани с участието в кръгла маса (ако е приложимо) за максимум 35 участника; разработка и печат на материали за участниците; изготвяне на публикация на български език и осигуряване на публикуването й в едно печатно и едно онлайн издание, както и превод на английски език на финалния вариант на публикуваната статия. Изложените допълнителни дейности по своето естество не са сходни и еднородни с основните дейности, включени в предмета на обществената поръчка. Задължението на изпълнителя да представи резултатите от изпълнение на основните дейности не е еквивалентно с дейностите по популяризиране и организация на конкретните публични събития. Същите биха могли да бъдат изпълнени със съответното качество и от икономическите оператори, които предоставят тези услуги, като в тази връзка не е релевантен аргументът на бенефициера за наличие на риск от непостигане на целения резултат. Обезпечаването на конкурентна среда чрез разделяне на предмета на обществената поръчка на обособени позиции е обосновано и в съответствие с оглед интереса на самия възложител.
В хода на съдебното производство е представена Заповед РД-772/02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на акта Г. С., и.д. главен директор на главна дирекция Оперативна програма Околна среда в Министерство на околната среда и водите, е определена да изпълнява функциите на ръководител на управляващия орган във вид и обем, определен в нормативната уредба, с изключение на изрично посочени в заповедта функции, които да се изпълняват от министъра на околната среда и водите, като сред изключенията не е издаването на решения за определяне на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ.
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е издаден в противоречие с материалния закон.
Първоинстанционният съд приема, че в случая в Решение РД-02-14-346/17.04.18 г. възложителят е изложил причини, които според него обуславят целесъобразността на решението за неразделяне на обществената поръчка на обособени позиции. Обосновава, че в случая не се касае за нарушение на чл. 46 от ЗОП. Според съда предметът на процесната обществена поръчка, видно от техническото задание, приложено по делото и съставляващо част от утвърдената документация, касае избор на изпълнител за различни видове дейности, на които всички елементи, включени в техническата спецификация, са систематично взаимосвързани, поради което изводът на УО на ОПОС, че двата вида дейности се различават коренно по своето естество, кръгът от заинтересовани лица е различен за двете дейности, тъй като лицата, способни да ги изпълнят, са с различна компетентност, е неправилен.
Съдът намира, че в случая техническите спецификации не осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция, което е в нарушение на чл. 49 от ЗОП. Посочва, че изложените в оспорения административен акт факти индикират нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП, а административният орган е дал неправилна правна квалификация на същите, вменявайки на жалбоподателя нарушение на чл. 46, ал. 1 от ЗОП.
В допълнение съдът намира, че към момента на обявяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, на одобряване и публикуване на документацията за нея не е съществувал нормативен състав на нередност с посочената квалификация, а именно липса на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Приложима в случая е редакцията на подзаконовия нормативен акт от ДВ. бр.27 от 31 Март 2017 г., в която липсва уредена такава нередност, като дори и да се приеме наличието на нарушение на ЗОП, липсват останалите елементи от фактическия състав на нередността.
По изложените съображения съдът достига до решаващия извод, че актът е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон и го отменя.
Решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно.
Касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, от формална страна съдържа фактически и правни основания, при постановяването му са спазени специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря.
По отношение материалната законосъобразност на оспорения акт:
Правилно първоинстанционният съд приема, че не е налице нарушение на чл. 46, ал. 1 от ЗОП, във вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП.
Съгласно разпоредба на чл. 46, ал. 1 ЗОП, при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Възложителят сам, отчитайки собствените си нужди и цели, които иска да задоволи чрез обществената поръчка, определя нейния предмет, т.е. осъществява дейността си в условията на оперативна самостоятелност. Последната се проявява в границите очертани от чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, а именно, че възлагането трябва да е съобразено с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация и свободна конкуренция и да не нарушават забраната по чл.2, ал.2 ЗОП. Спазването на описаните принципи е осигурено чрез императивните разпоредби на закона, включително изискването на чл. 46, ал.1 ЗАП, ако предметът не е разделен на обособени позиции, то възложителят следва да посочи основните причини за това.
Правилен е изводът на съда, че в случая възложителят е изложил основните причини за неразделянето на обществената поръчка на обособени позиции. Мотивите са пряко свързани с предмета на поръчката изготвяне на оценка на всички ВиК активи публична собственост и той е неделим. Обстоятелството, че поддейности от Дейност 3 по Техническата спецификация Оценка на публичните ВиК актвиви за всеки от етапите съгласно техническата спецификация и дейност 4 Изготвяне на варианти за включване в ценообразуването на ВиК услугите за съответната обособена територия на амортизационни отчисления от оценените активи, включват съпътстващи дейности по оповестяване на резултатите от съответната дейност чрез провеждането на публични събития и публикации, не води до извод, че тези събития и публикации могат да бъдат отделени в самостоятелен предмет. В Техническата спецификация няма самостоятелна дейност, т.е. с относително самостоятелен резултат и цел, която да изисква участието на различен икономически оператор, каквито са твърденията на административния орган. Следва да се преценява възможно ли е отделянето на поддейностите от основните Дейности 3 и 4 в самостоятелна позиция. Отговорът е отрицателен, тъй като дейността по тяхното осъществяване има строго технически и оценъчен характер, като само финалният резултат от тях следва да бъде оповестен публично, но как това да стане, в рамките поставени от възложителя, е от оперативната самостоятелност на изпълнителя. От оперативна гледна точка, трудно би било да се синхронизира изпълнението на публичното оповестяване на резултата от дейности З и 4, ако за техническото им осигуряване (зали, озвучаване, кафе-паузи, печатни материали и други) отговаря съвсем различено лице, още по-нереалистично е да се очаква да бъдат предвидени срокове за изпълнение, тъй като те са пряко зависими от изпълнението на основната дейност, поради което нямат самостоятелен характер. Основната дейност може да бъде спряна или забавена, а предвиденият срок за изпълнение по другият договор за изпълнение може да не подлежи на предоговаряне (залата да е заета например) и/или друго. Освен това обемът и стойността на тези поддейности, макар да не са посочени в административния акт, са относително малки на фона на целия останал обем и стойност на поръчката, поради което следва да се прецени икономически целесъобразно ли е да се отделят в отделната позиция (ще предизвикат ли интерес). Доколкото административният орган не е изложил конкретни мотиви, какъв е обемът и стойността на тези поддейности по публично оповестяване на резултати е по Дейност 3 и 4 и то само относно техническото им подсигуряване (зали, озвучаване, кафе-паузи, печатни материали и други), съответно не е изяснил кой самостоятелен икономически пазар би отговорил и задоволил преследваната от възложителя цел и как може да се преодолее неделимостта на предмета, посочена от последния в обосновката му по чл. 46, ал.1 ЗОП. Липсата на тези аргументи в оспорения акт, прави невъзможна пълната проверка на съда за законосъобразността и правилността на изводите на административния орган.
Вярно е, че законодателят възприема като принципно положение разделянето на обществените поръчки на обособени позиции. Това е продиктувано от необходимостта да бъде насърчено участието на малки и средни предприятия в изпълнението на различни по предмет дейности, като по този начин се стимулира икономическото им развитие. Но в случая не се налице обективно делими дейности, тъй като само много малка част от основаната дейност следва да бъде оповестена публично в определяем момент от осъществяване на целия предмет. Всеки икономически оператор, съобразно своя пазарен дял и преследвани цели за развитие на дейността си, има опит в публичното представяне на успехите си, тъй като то е основан аспект от популяризиране на дейността му и съответно възможност за печелене на нови търговски позиции. Последното е в подкрепа на извода, че поддейностите по публично оповестяване на резултатите от Дейност 3 и 4 са неделими от основния предмет на поръчката и не могат да бъдат осъществени от различен икономически оператор. Тук следва да се вземе предвид, че тези поддейности имат инцидентен характер, незначителен обем и относително малка самостоятелна стойност и нямат самостоятелен краен резултат.
Разделянето на една поръчка на отделни обособени позиции е обвързано с характеристиките на съответния пазар и със същността на самата възлагана дейност. Както беше посочено по-горе за преценката, че тези поддейности могат да бъдат обособени в отделен предмет следва да има нарочни мотиви на административния орган кой търговски пазар е засегнат и коя отделна дейност (такава със собствена обособена цел по конкретната поръчка) се вписва в този пазар, а нейната стойност би предизвикала интерес. Такива мотиви липсват.
В настоящия случай правилно първоинстанционният съд приема, че предметът на обществената поръчка касае избор на изпълнител на специфична оценъчна дейност, чиито елементи са взаимосвързани и неподлежат на разделяне. Безспорно предметът на поръчката съдържа обективно неделими части, които не могат да бъдат възложени на повече от един изпълнител, а включените съпътстващи дейности са пряко свързани с дейността на изпълнителя и не могат да имат собствен срок за изпълнение.
Следователно правилен е крайният извод на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на чл. 46, ал. 1 от ЗОП, във вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП.
Не правилен е изводът на административния съд, че процесното нарушение на правилата за възлагане на обществена поръчка сочат по-скоро на такова по чл. 49, ал.1 ЗОП. Налице е Решение 10312/27.07.2020 на Върховен административен съд по адм. дело 7678/2019 г. (цитирано в оспорения акт), съгласно което нарушението, което е идентично от фактическа страна с настоящото, не представлява такова по чл. 49, ал.1 ЗОП.
Всичко изложено води до извод, че не е налице съставомерност на нередността, следователно няма фактическо основание за определяне на финансова корекция за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, на което правно основание се позовава органът в решението си. Липсата на установено нарушение прави ненужна преценката дали същото е правилно квалифицирано от УО, като нередност по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Предвид гореизложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт е правилен, постановен в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на МРРБ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което съдът определя в размер на 100, 00 (сто) лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на Министерството на околната среда и водите юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения в първоинстанционното производство административен акт.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение