Решение № 7931 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1064/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска гр. Варна чрез процесуалния си представител юриск. М. Роева срещу решение 283/10.12.2020 г., постановено по адм. дело 301/2020 г. по описа на Административен съд гр. Сливен, с което е отменено решение на директора на посочената дирекция с рег. 32-230618/07.08.2020 г. към MRN 18BG002002H0014615/27.01.2018г., с което е определена нова митническа стойност за внесени стоки от Симо Ко ЕООД гр. Сливен и увеличена митническата им стойност и въз основа на това са определени за довнасяне задължения за мито в размер на 6 393,15 лв. и ДДС в размер на 8 878,69 лв. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на материалния закон. Касаторът твърди, че в хода на административното производство, при прилагане вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, обосновано митническите орани са извършили увеличаване на стойността на процесните стоки. Счита, че актът е законосъобразен и мотивиран, като издаден от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма и в съответствие с материалния закон. По отношение на приетата в хода на съдебното производство съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/ изразява становище за неотносимост на заключението към предмета на спора. Излага подробни доводи в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендианото адвокатско възнаграждение. С писмени бележки от 28.05.2021 г. прави искане за спиране на съдебното производство и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ по конкретно поставени въпроси. Ответникът по касация Симо Ко ЕООД гр. Сливен чрез процесуалния си представител адв. С. Желязкова в депозирани по делото писмен отговор и молба с характер на писмени бележки по съществото на спора, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение, претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и становище по искането за отправяне на преюдициално запитване. Представителят на Върховна административен прокуратура дава заключение за неоснователност и на касационната жалба и на искането за отправяне до СЕС на преюдициално запитване. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд Сливен е Решение на директора на Териториална дирекция Северна морска гр. Варна рег. 32-230618/07.08.2020 г. към MRN 18BG002002H0014615/27.01.2018 г., на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, пар. 1, чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1, и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока с 1, 2 и 3 и е определена нова митническата стойност за внасяните от Симо Ко ЕООД стоки по същата декларация, разпоредено е да се коригира МД с MRN: 18BG002002H0014615/27.01.2018 г., определени са като начислени и взети под отчет мито в размер на 2172,58 лв. и ДДС в размер на 3238,15 лв. и са определени за досъбиране следните дължими суми: мито в размер на 6393,15 лв. и ДДС в размер на 8878,69 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114 пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд,е приел, че процесният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалния закон, поради следното : С митническа декларация с MRN 18BG002002H0014615/27.01.2018 г Симо Ко ЕООД декларира данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обръщение на три стоки, с държава на износ Китай, деклариран произход Китай, обща фактурна стойност 6833,76 USD, условие на доставка FOB Ксиямен, както следва: Стока 1. ДАМСКИ ЧЕХЛИ С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА ОТ ИЗКУСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ, С ВИСОЧИНА НА ХОДИЛОТО, ПРЕВИШАВАЩА 3 СМ - 3000 ЧИФТА", Код по ТАРИК 6402793100, 651 кг нето тегло; декларирана митническа стойност 2,45 лв/кг. Стока 2. ЧЕХЛИ С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА ОТ ИЗКУСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ: ДАМСКИ - 10512 ЧИФТА; МЪЖКИ - 3840 ЧИФТА"; 14352 ЧИФТА ОБЩО; Код по ТАРИК 6402793900; 3139,6 кг нето тегло; декларирана митническа стойност - 2,49 лв/кг. Стока 3. МЪЖКИ ЧЕХЛИ С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА ОТ ИЗКУСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ - 6000 ЧИФТА"; Код по ТАРИК 6402200000; 1312,6 кг нето тегло; декларирана митническа стойност - 2,65 лв/кг. Към митническата декларация са приложени: фактура J173587 от 12.12.2017 г. с обща фактурна стойност 6833,76 USD. и опаковъчен лист към нея, както и фактура за транспорт 3769 и коносамент MSCUXS220569. Съдът е приел, че при прилагането на чл. 74 пар. 2 б. б от МКС административният орган се позовава на 3 броя ЕАД МД 17BG003012H0025062/28.07.2017; МД 18BG005803H0000736/12.01.2018 г. и МД 18BG005704H0002833/25.01.2018 г., за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без посочването на други данни за този анализ и без мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките, декларирани от дружеството-вносител, по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 или по реда на чл. 74 пар. 2 буква а от Регламент (ЕС) 952/2013, не обосновава приложението на чл. 74 пар. 2, буква б от цитирания Регламент за определяне митническата стойност на процесните стоки. Съгласно мотивите на решението,в хода на съдебното дирене е установено, че митническият орган не разполага с мостра на стоките и не може да се установи по категоричен начин, че се касае за идентични стоки. Освен това за всяка една стока е посочен по един единствен ЕАД, като по този начин не е възможно да се извърши преценка за наличието или липсата на по-ниска, съответно по-висока договорена цена на сходни стоки. На следващо място съдът намира за неправилен подходът на органа по прилагане на цитираната норма и предвид обстоятелството, че липсва пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за това в чл. 1 § 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. Съгласно предвиденото в чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 "сходни стоки" са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като "сходни" е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка. В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със "сходни" стоки. В случая съдът намира, че административният орган не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на § 2 б. "а" и е останало неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74 пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 за "сходни" стоки. Липсата на мотивиране в оспорения пред първоинстанционният съд акт, е обусловило последният да приеме, че решението на директора на ТД Северна морска е незаконосъобразно и го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е изложил фактите по спора, относими към определянето на нова митническа стойност, когато митническият орган поради основателни съмнения не приема декларираната митническа стойност при внос на стоки по чл. 70, §1 от Митническия кодекс основният метод договорна стойност, която е действително платената или подлежаща на плащане цена. Възникналите у митническия орган съмнения по отношение на декларираната митническа стойност винаги трябва да са достатъчно обосновани от митническия орган, както и че, когато тази митническа стойност не може да се определи по чл. 70, § 1 и 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. (Митнически кодекс), то се прилага реда по чл. 74 от същия по т.нар. вторични методи. Посочените методи правилно решаващият съд е приел, че се прилагат последователно, докато се стигне до първата от посочените хипотези. Обосновани са и изводите в обжалваното решение, че в чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено, че при основателни съмнения за декларираната договорна стойност, право на митническия орган е да поиска от декларатора да предостави допълнителна информация, която ако не е удовлетворителна, то съгласно чл. 140, § 2 от същия Регламент може да отхвърли декларираната цена, респ. да определи нова митническа стойност. Митническият кодекс предвижда, че основният метод е този на договорната стойност, а вторичните методи се прилагат, когато основният метод не може да се приложи. Това означава, че, когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него основателно съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки арг. от чл. 22, § 2 от Митническия кодекс. Дефинирането на понятията идентични стоки и сходни стоки е разпоредено в чл. 1, § 2, т. 4 и 14 от Регламент за изпълнение(ЕС) 2015/2447, като първите са тези, които са еднакви във всяко отношение физически характеристики, качество и репутация, а вторите са тези, които въпреки, че са еднакви, имат подобни характеристики и съставни материали, което позволява взаимонозаменяемост в търговско отношение. В настоящия казус в оспорения административен акт възникналите съмнения у издателя на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт са, че декларираната договорна стойност като платена или подлежаща на плащане е по-ниска от средностатистическата стойност на сходни стоки и това е обусловило определянето на нова митническа стойност и въз основа на нея задължения за довнасяне на мито и ДДС. Относно методът на идентични стоки (за стока 1) в административния акт е посочено, че 6/8 от митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително време е недостатъчно предвид, че то не включва качество на изделията, описание на артикулите, състава на материала и др. По отношение на стока 1 митническият орган е приел определянето на нова митническа стойност за сходни стоки по чл. 74, § 1, б. б от Митническия кодекс, като правилно в обжалваното решение е прието, че то не е мотивираноот административиня орган категорично защо е определена по този начин митническата стойност. В акта също е посочено, че за стока 2 в митническата информационна система (МIS3A) за оформени митнически декларации в същия или приблизително същия период за допускане на свободно обращение на сходни стоки, не са намерени резултати. В акта на митническия орган е посочено, че новата митническа стойност на стока 2 също не може да се определи и по чл. 74, § 2, б в от Митническия кодекс - третия вторичен метод, който се основава на единичната цена, по която се продава на митническата територия на ЕС най-голямото сборно количество от внасяните стоки или внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите, тъй като липсвала статистическа или друг вид база данни на територията на ЕС. Относно приложението на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс правилно в обжалваното решение е посочено, че в посочената разпоредба, на която се е позовал и митническия орган е регламентирана последната възможност за определяне на митническата стойност на стока 2, но в административния акт не са изложени фактически обстоятелства за невъзможността за определяне на митническата стойност по предходните методи. Крайният извод на съда също следва да бъде споделен, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като липсва обосновка за неприложимостта на последователността на уредените в чл. 74, § 2 от Митническия кодекс хипотези, поради което не е следвало да се преминава към последната възможност по чл. 74, § 3 за стока 1,2 и 3 Правилно съдът се е позовал на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, според която цената на спорните стоки съответства на декларираната с митническата декларация договорна стойност. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителни основания, визирани в касационната жалба. По искането с правно основание чл. 267 от ДФЕС: Процесуалният представител на касатора поставя четири въпроса за тълкуване на норми от правото на ЕС - Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както следва: 1. Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база справедливи цени, съгласно т. 38 и т. 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г.? 2. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки? 3. Изхождайки от понятието за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447? 4. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени, съгласно т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.? Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита искането за неоснователно, тъй като не се сочи от касатора наличието на неяснота в нормата от правото на ЕС, която е относима към настоящия правен спор. По първия въпрос относно рисковата прагова стойност, която се определя от конкретната митница и представлява процент от справедливата цена, за нея липсва нормативна уредба, поради което искането за тълкуване е неоснователно във връзка с цитираните т. 38 и 39 от решение по дело С-291/15 на СЕС. По втория въпрос в искането не се сочат определени правни норми, за които да се направи съответното тълкуване. В информационната система на митницата и съдържащите се в нея данни следва да се извърши конкретна проверка с оглед твърденията, респ. възраженията на страните по конкретно дело. Така поставеният въпрос е относно фактически установявания, а не неясна и относима съюзна или национална норма, подлежащи на тълкуване от СЕС. Освен това предвид хармонизираното законодателство в областта на митническото право в ЕС, националната юрисдикция прилага пряко приложимите и посочени по-горе в съдебния акт Регламенти, а не Закона за митниците. По третия въпрос следва отново да се посочи, че и той не е свързан с неясни норми. Разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дефинира понятието сходни стоки, чл. 141 от Регламента, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, §параграф 2, б. а и б от митническия кодекс се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Липсва колизия между посочените разпоредби и същите са ясни и не се налага тълкуване от СЕС.