Решение № 12731 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10492/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Мшаураб, гражданин на Ливан, чрез адв. Иларева, срещу решение 4570 от 08.07.2021 г., постановено по адм. д. 6439/2021 г. по описа на Административен съд София-град с което е отхвърлено оспорването на чужденеца срещу заповед 5364з-979/10.06.2021 г. на директора на дирекция Миграция в МВР, с която е продължено принудителното му настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) с 3 месеца и 12 дни, считано от 14.06.2021 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него ПАМ, но не по-късно от 26.09.2021 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение по съществото на спора с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде уважена. Ответникът директорът на дирекция "Миграция" при МВР, в съдебно заседание чрез юрк. Чорбаджийски заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била заповед 5364з-979/10.06.2021 г. на директора на дирекция Миграция в МВР с която е продължено принудителното настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) с 3 месеца и 12 дни, считано от 14.06.2021 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него ПАМ, но не по-късно от 26.09.2021 г. Заповедта е издадена с правно основание чл. 44, ал. 8, изр. трето от ЗЧРБ. Мотивите по издаването ѝ се позовават на предложение рег. 5364р-11000/10.06.2021 г. в които се сочи, че лицето е пребивавало законно на територията на страната, но със заповед рег. 4364з-1356/28.09.2018 г. на директора на дирекция Миграция му е наложена ПАМ по чл. 40, ал. 1, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ и правото му на пребиваване е отнето. Посочено е, че чужденецът е изтърпял четири присъди лишаване от свобода в затвора в [населено място] за извършени кражби и грабеж на територията на страната, има предишно настаняване в СДВНЧ на същото основание за времето от 02.10.2018 г. до 20.06.2019 г. като е избягал от ескортиращите го служители при посещение на МВР Болница. Престоят му е бил 8 месеца и 18 дни. Впоследствие е задържан в гр. София и приведен в Затвора в [населено място] за изтърпяване на нова присъда за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК като след освобождаването отново е настанен в СДВНЧ в София. Няма данни да е поискал закрила на територията на страната. Разполага с пасаван за пътуване, но отказва съдействие за връщане в страната по произход. В изпълнение на заповед с рег. 8121кч-40/18.02.2021 е организирано съпровождането му до Ливан от трима полицейски служители на 18.02.2021 г. Съпровождането е било осуетено поради факта, че авиокомпанията превозвач е отказала да го превози до Бейрут поради липса на потвърждение от властите, че ще бъде приет. Осъществена е била служебна кореспонденция с посолството на Ливан в София по същия повод, организирано е било ново съпровождане до Ливан на 06.06.2021 г., която също е била осуетена поради липса на потвърждение за приемане на чужденеца. Предприета е трета организация за съпровождане през м. юни 2021 г. Посочено е било изрично, че са разгледани и други мерки, но не е постъпвала декларация от български гражданин с нотариална заверка на подписа за предоставяне на адрес за пребиваване, посочено е, че е налице опасност от укриване, че не притежава средства за издръжка и че спрямо чужденеца не могат да бъдат приложени алтернативни обезпечителни мерки по чл. 44, ал. 5, т. 1-3 поради което е обусловено предложение за продължаване на периода на принудителното настаняване. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че административният акт не страда от визираните в чл. 146 на АПК пороци, които да водят до неговата отмяна. Посочено е, че оспорващият е чужденец, който е с отнето право на пребиваване в Република България, не съдейства на миграционните органи и съществува опасност да се укрие с цел да не се изпълни ПАМ "експулсиране". Съдът е разгледал приложението на решение на Съда на ЕС по дело С-146/14 PPU Махди и приложението на директива 2008/115/ЕО. Изложено е било, че след като оспорващият е заявил адрес на който не пребивава и е бил обявен за общодържавно издирване от разследващите органи по пр. пр. 8356/2017 г. по описа на СРП, има шест влезли в сила присъди за извършени кражби на територията на страната, поради което се налага извод, че И. Мшаураб е с утвърдени престъпни навици и въпреки изтърпените наказания "лишаване от свобода" същият не се е поправил и превъзпитал към спазване на законите на Република България. Така изложените фактически обстоятелства навеждат на това, че присъствието му в страната създава заплаха за сигурността й, тъй като има предходни нарушения на обществения ред и въпреки наложените наказания е показало трайно и упорито поведение по несъобразяване с наложените мерки, които попадат в материалноправната хипотеза по издаване на обжалваната заповед. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. С оглед предмета на оспорената заповед, съдът правилно е приложил материалния закон и е изложил обосновани изводи по предмета на спора. Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 8 изр. 3 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Обжалваното решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. За да е законосъобразна заповедта за прилагане на принудителната мярка по чл. 44, ал. 8, изр. 3 от ЗЧРБ е необходимо наличието на една от двете предпоставки: липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или забавяне при получаване на необходимите документи за връщане. От мотивите на оспорената заповед е видно, че според административния орган е налице първата предпоставка, а именно въпреки че чужденецът разполага с документ за пътуване пасаван [номер], издаден от посолството на Ливан в гр. София, категорично отказва да съдейства пред компетентните органи за връщането си в страната по произход. Не са представени доказателства в обратната насока, че след отнемане на правото на постоянно пребиваване в страната същият сам е положил усилия да се завърне в родината си. Съобразено е от съда посоченото от СЕС в делото Махди С-146/14, че съгласно съображение 6 от Директивата държавите-членки трябва да следят за това прекратяването на незаконния престой на граждани на трети страни да се извършва по справедлива и прозрачна процедура. Съгласно същото съображение в съответствие с общите принципи на правото на Съюза решенията съгласно Директива 2008/115 следва да се вземат индивидуално и въз основа на обективни критерии, което означава, че незаконният престой не следва да е единственото обстоятелство, което трябва да се вземе предвид (т. 40). Това налага преди да пристъпи към проверка на предпоставките за продължаване на срока на принудителното задържане, съдът да провери съществува ли още опасност от укриване или на следващо място гражданинът на третата страна избягва или възпрепятства процеса на извеждане, както и дали по отношение на него могат да се приложат други достатъчни, но по-леки мерки. В случая първоинстанционния съд, противно на твърдяното в касационната жалба, е извършил дължимата проверка. Изложени са доводи, че предвид общото поведение на чужденеца, многократното му лишаване от свобода с влезли в сила присъди, бягството му от конвоиращите органи, същият не е съдействал за предоставяне на адрес за местопребиваване към териториалната структура на МВР, в следствие на което е направен обоснования извод, че лицето може да застраши във висока степен обществения ред, както и да се укрие и така да възпрепятства прилагането на принудителната административна мярка. Обсъдено е, че чужденецът е заявил адрес на който не пребивава и е бил обявен за общодържавно издирване от разследващите органи по прокурорска преписка 8356/2017 г. по описа на СРП, има шест влезли в сила присъди за извършени кражби на територията на страната, поради което се налага извод, че е с утвърдени престъпни навици и въпреки изтърпените наказания лишаване от свобода същият не се поправил и превъзпитал към спазване на законите на Република България. В тази връзка съдът е приел, че по отношение на касационния жалбоподател продължава да е налице и невъзможност да бъде приложена друга достатъчна, но по-лека мярка, тъй като той не притежава валидни документи за самоличност и е осъждан за извършени престъпления от общ характер, няма постъпила декларация от български гражданин за осигуряване на жилище и финансова издръжка и липсват данни, че лицето разполага със средства за самостоятелна издръжка. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че административният орган не е положил разумни усилия за изпълнение на наложената ПАМ. По делото са установени категорични данни, че в рамките на 4 месеца са инициирани 3 опита за успешното експулсиране на И. Мшаураб, както и че продължават усилията в тази насока. Съвкупната преценка на релевантната нормативна уредба сочи, че материалноправните предпоставки, при които е допустимо да бъде продължен срока на принудителното задържане са: компетентните органи да са положили разумни усилия да осъществят извеждането, но въпреки това да е вероятно то да продължи по-дълго поради една от двете причини: липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или забавяне при получаване на необходимите документи за връщане, като наред с това трябва да е налице и разумна възможност извеждането да бъде реално съществено. Безспорно е установено, че лицето не е предприело действия по напускане на страната в предоставения му срок за доброволно напускане и ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената мярка, вече се е укривало. Затова и законосъобразно са упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, връзка с чл. 228 от АПК следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция - за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение