Решение № 273 от 6.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3600/2014 г.

Решение № 273 от 6.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3600/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна /вх. № 7 425/27.12.2013 г. / на В. Н. В. и Е. Н. В. и двамата от [населено място] на влязло в сила решение № 258/16.02.2012 г. по гр. д. № 2529/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8-ми състав в частта, в която е оставено в сила решението на СГС по гр. д. № 2980/2008 г., с което е уважен установителния иск за собственост, предявен от [фирма] срещу Е. Н. В. и В. Н. В. за поземлен имот в [населено място], район "И, м. "К", представляващ УПИ ..., кв. "..." с площ 552 кв. м. и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на НА № 3, том ВII, н.д. № 174/2002 г. по описа на Нотариус Н. Г., КАКТО и по молба за отмяна на Ц. Г. Г. от [населено място] и М. Г. М. от [населено място] с вх. № 147 427/27.12.2013 г. на влязло в сила решение № 258/16.02.2012 г. по гр.д. № 2529/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8-ми състав в частта, в която е оставено в сила решението на СГС по гр.д. № 2980/2008 г., с което е уважен установителния иск за собственост, предявен от [фирма] срещу И. В. Г. за поземлен имот в [населено място], район "И, м. "К", представляващ УПИ ..., кв. "..." с площ 552 кв. м. и за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на НА № 3, том ВII, н.д. № 174/2002 г. по описа на Нотариус Н. Г.. Ответниците по двете молби за отмяна Л. В. Б. и З. В. А. и двете от [населено място] застъпват становище за основателност на молбите. Ответникът по двете молби [фирма], [населено място] счита, че същите са неоснователни. Е. Н. В. и В. Н. В. изразяват становище за основателност на молбата за отмяна подадена от Ц. Г. Г. и М. Г. М.. Ц. Г. Г. и М. Г. М. също считат, че молбата за отмяна на Е. Н. В. и В. Н. В. е основателна. Върховният касационен съд, с оглед правомощията му по чл. 307 ГПК, приема следното: По молбата за отмяна на В. Н. В. и Е. Н. В.: В молбата молителите изтъкват, че с решение, постановено по гр. д. № 2980/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, I отд. 1-ви състав е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу З. Андонова, Л. Б., И. В. Г., В. В. и Е. В. иск за собственост на посочения в молбата недвижим имот, представляващ УПИ ..., кв. ... с площ от 552 кв. м., намиращ се в [населено място], СО, район И., местността "К." и на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен НА № 3, том ВII, н.д. № 174/2002 на нотариус Н. Г..Това решение е било обжалвано от З. А. и Л. Б., към която са се присъединили останалите ответници. С решение по гр.д. № 2529/2011 г. на Софийски апелативен съд, решението на първоинстанционния съд е било потвърдено. Сочи се, че за постановяване на въззивното решение молителите са разбрали от подадената срещу него касационна жалба от З. А. и Л. Б., която им е била връчена чрез тяхна съседка и по която молителят В. В. е подал писмен отговор. Твърдят, че и към момента на подаване на молбата за отмяна съобщение за решението на въззивния съд не им е било връчено, което е причината да не подадат касационна жалба. По подадената касационна жалба на З. А. и Л. Б. е било образувано касационно дело № 627/2012 г. и постановено съдебно решение, с което след частична отмяна на въззивното решение е постановено ново решение, с което искът на [фирма] е отхвърлен по отношение на двете касаторки.По отношение на техните части в имота е отхвърлено и искането за отмяна на нотариален акт № 3, том ВII, н.д. № 174/2002 г. В останалата част в това число и по отношение на двамата молители решението на САС е влязло в сила. Считат, че доколкото не са били надлежно уведомени за постановеното въззивно решение и не са могли да подадат касационна жалба срещу него, са били лишени от участие по делото. Горното обуславя хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради което молят влязлото в сила въззивно решение № 258/16.02.2012 г. по в. гр.д. № 2529/2011 г. на САС, ГО, 8-ми състав по отношение на тях да бъде отменено и им се предостави възможност да вземат участие в процеса като подадат касационна жалба срещу решението. Молбата е неоснователна. В случая хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице. Молителите се позовават на нарушение на процесуалните правила при съобщаване на въззивното решение, което в последствие е влязло в сила. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК има предвид нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, които са препятствали възможността на молителите да участват в него и да защитят интереса си като извършват съответните процесуални действия за постигане на благоприятен за тях резултат. Такива процесуални нарушения не се сочат в молбата за отмяна. Ако молителите действително не са били надлежно уведомени за постановеното въззивно решение, както се твърди в молбата, по отношение на тях сроковете за касационно обжалване не са започнали да текат и същите имат процесуалната възможност да подадат касационната жалба срещу решението в частта, касаеща правата им. По тези съображения молбата за отмяна подадена от В. Н. В. и Е. Н. В. е неоснователна и следва да се остави без уважение. По молбата на Ц. Г. Г. от [населено място] и М. Г. М. от [населено място]: С молбата се твърди, че техният наследодател И. В. Г. не е бил редовно призован в производството пред първата инстанция и не е бил надлежно представляван . Според молителите Софийският градски съд неправилно е приел, че по отношение на И. Г. са били налице условията на на чл. 47, ал. 6 ГПК, доколкото през цялото време на процеса същият е живял в [населено място]. Твърдият, че особеният представител адв. З. е била назначена само за първата инстанция, а същата е продължила да осъществява процесуално представителство и пред въззивната инстанция / САС/ в това число и след като представляваният Г. е починал /26.03.2012 г./Това е в противоречие с нормата на чл. 227 ГПК, според която производството по делото следва да продължи с участието на правоприемниците . С оглед на това молителите считат, че техният наследодател не е бил надлежно представляван, а те са били лишени от участие в делото, поради което на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение № 258/16.02.2012 г. по гр. д. № 2529/2011 г. на САС следва да бъде отменено в съответната част и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при което да получат възможност за участие в процеса. Молбата за отмяна е неоснователна. В случая, не е налице процесуално нарушение във връзка с приложението на чл. 47, ал. 6 ГПК: След като наследодателят на страните и ответник по иска И. В. Г. не е бил намерен на посочения в исковата молба адрес - [населено място], ул. "А. Д." № 4, ет. 2, съдът е разпоредил залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, което е било извършено на 26.02.2009 г. В законоустановения двуседмичен срок Г. не се е явил в канцеларията на съда за получаване на съдебните книжа. Видно от представените по делото удостоверение от 09.02.2009 г. на Столична дирекция на вътрешните работи, сектор "Български документи за самоличност", посоченият в исковата молба адрес, на който ответникът е бил призован, съвпада с постоянния и настоящ адрес, на който не е бил намерен. С оглед на това след изтичане на срока по чл. 46, ал. 2 ГПК за получаване на съдебните книжа, съдът правилно е назначил особен представител на ответника на разноски на ищеца по чл. 47, ал. 6 ГПК. Обстоятелството, че по това време същият е живял в [населено място], което е било отбелязано от длъжностното лице по призоваването върху първото съобщение /призовка/, при действащия ГПК, е без правно значение, доколкото това му местоживеене не е регистрирано като негов настоящ адрес по предвидения в Закона за гражданската регистрация ред. Неоснователни са доводите, че Г. е бил ненадлежно представляван от назначената като особен представител адв. М. З. пред въззивната инстанция. С определение на съда от 21.07.2009 г. /стр. 99/ същата е назначена като особен представител без ограничаване на представителните правомощия до приключване на делото пред първата инстанция. В тази насока без значение е обстоятелството кога е било определено и изплатено възнаграждението за осъщественото представителство на втора инстанция. Правилно е застъпваното от молителите становище, че след смъртта на ответника И. В. Г. починал на 26.03.2012 г. производството по делото е следвало да продължи по отношение на тях съгл. чл. 227 ГПК. Вярно е, че със смъртта на Г. осъществяваното процесуално представителство на адв. З. следва да се счита прекратено, доколкото тя е назначена като особен представител на И. Г. при изпълнение на изрично уредени в закона предпоставки, които са били налице по отношение на него. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е следвало служебно да спре производството по делото и след установяване на наследниците на починалата страна да ги конституира като страни по делото като им даде възможност да обжалват въззивното решение с касационна жалба, доколкото към 26.03.2012 г. срокът за обжалване не е изтекъл. /Както се сочи и в молбата, съобщението за изготвено решение е получено от адв. З. на 08.03.2012 г. /. С оглед разпоредбата на чл. 7 ГПК, доколкото молителите не са получили препис от постановеното въззивно решение остава въпросът дали по отношение на тях този срок е започнал да тече. Този въпрос обаче следва да бъде разрешен в друго производство - това по обжалване на решението с касационна жалба, а не в настоящото. Допуснатите процесуални нарушения след постановяване на въззивното решение не са основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на посоченото основание/ чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК/ поради което и тази молба за отмяна следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.