Решение № 919 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2018 г.

Решение № 919 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. А., от [населено място], чрез упълномощения адвокат М. Кадикянов, срещу решение № 223 от 23.05.2018 г. по адм. дело № 50/2018 г. на Административен съд гр. Д., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-0851-001107/19.12.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Д.. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Д., не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. Д. е отхвърлил оспорването на С. А. срещу заповед за прилагане на ПАМ № 18-0851-001107/19.12.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Д., с която му е приложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. В заповедта са изложени мотиви, че с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Д333523/19.12.2018 г. е констатирано, че на същата дата касаторът е управлявал МПС – "БМВ-Д", с рег. [рег. номер на МПС], като при извършена проверка с техническо средство Алкотест 7510 ARDN-0075 цифровият индикатор е отчел 0,53 промила наличие на алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух. Издаден му е талон за медицинско изследване, но водачът е отказал да даде кръвна проба. За да отхвърли жалбата срещу описаната заповед, Административният съд гр. Д. е приел, че е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил е, че наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя е установено безспорно като времето за даване на пробата в случая не следва да се анализира от гледна точка на нарушение на процесуалните правила при издаване на АУАН. Обосновал е извод, че са налице доказателства, които установяват по категоричен начин наличието на фактическото основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Решението е неправилно. Установената фактическа обстановка не обосновава изпълнение на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В случая е останало недоказано обстоятелството, че към момента на проверката С. А. е притежавал качеството "водач на МПС". Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Целта на тази мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала. Видно от съдържанието на оспорения административен акт е, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил и е спрян за проверка в 22: 10 часа на 19.12.2017 г., без да носи в себе си документи за правоспособност и документите, на автомобила. Дадено му е указание да ги представи в рамките на кратко време в служба "Пътна полиция". Водачът се е явил в администрацията на КАТ с друг автомобил, който не е управляван от него, един час след спирането му за проверка на документите. В заповедта не е изрично посочено кога е извършена проверката с техническото средство. Но от изложеното в първоинстанционната и касационна жалби се установява, че проверката за алкохол е извършена един час по-късно след часа на проверката за документи /водачът е бил спрян за проверка на ул. "Х. Т.", когато от служители на "Охранителна полиция" е установено управлението на МПС от същия този водач без документи/, а проверката за алкохол е извършена един час, час и половина по-късно на друго място – в КАТ и от друг служител. Не се спори, че актът не е съставен на мястото на нарушението, а в сградата на Пътна полиция КАТ гр. Д., но водачът се е явил с друг автомобил, който не е бил управляван от него. Времевото разминаване между управлението на превозното средство и извършената проверка за употреба на алкохол се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители. Следователно към момента на извършване на проверката жалбоподателят не е имал качеството на "водач" на МПС, за да може да бъде субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Напълно възможно е същият да е употребил алкохол във времето, изминало след като е констатирано управлението на МПС от него. Смисълът на разпоредбата, предвиждаща проверка за употребата на алкохол и наркотични вещества е същата да бъде направена непосредствено след констатираното управление на МПС. В противен случай (какъвто е настоящият) с извършената проверка не може да бъде установено дали към момента, в който лицето е имало качеството на водач на МПС същото е употребило наркотични вещества или алкохол. Предназначението и ефектът на принудителната мярка е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Без да отчете твърденията на жалбоподателя и формираните на тяхна база доводи и искания, административният съд е приел, че редовно съставеният АУАН е част от административната преписка и се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Не е отчел обаче, че формалната доказателствена сила на АУАН № Д333523/19.12.2018 г., съставен от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол при ОД на МВР - Д. е била оспорена. Безспорно е по делото, че непосредствено преди проверката за алкохол от полицейските органи, С. А. не е управлявал превозното средство. Той е бил спрян от служителите на Охранителна полиция и видян да управлява МПС повече от час преди проверката за алкохол - време напълно достатъчно да употреби алкохол. Както се посочи по-горе, съставянето на АУАН е станало на по-късен етап и от друг служител, не на мястото и в часа на спиране на автомобила за проверка, посочени в обжалваната заповед. Тъй като в настоящия случай не се установи по безспорен и категоричен начин извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение, то заповедта, с която му е приложена принудителната административна мярка е незаконосъобразна. В контекста на изложеното първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови друго решение по съществото на спора, като се отмени като незаконосъобразна издадената заповед за прилагане на ПАМ. С оглед изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски за цялото производство в размер на 315 лева, от които 300 лева за платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.02.2018 г. /л. 22 и 15 лева за заплатени държавни такси за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,