Решение № 2657 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11846/2010 г.

Решение № 2657 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11846/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП и на Румен Тодоров Маринов от гр. Русе, против Решение № 1376 от 02.07.2010 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 1223 по описа за 2008 г., съответно в частта му, с която по жалба на Румен Тодоров Маринов е отменен ревизионен акт /РА/ № 180000927/30.01.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с Решение № 130/07.05.2008 г. на директора на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) за 2004 г. в размер над 33 274,53 лв. и съответни лихви и в тази, с която жалбата на ревизираното лице в останалата й част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП се твърди, че решението в отменителната му част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Без основание съдът приел, че разходната част на баланса на приходите и разходите на РЛ за 2004 г. следвало да бъде намалена със сумата за монтиране на санитарни прибори, ел. инсталации, ел. уреди и др. инсталации на обща стойност 20 410 лв. /според заключението на вещото лице Вълчева/, защото в РА не било доказано извършването на тези разходи именно през 2004 г. Самото ревизирано лице не е представило никакви документи за извършените разходи по строежа на сграда в собствения му имот по видове периоди и стойности и затова може да се установи само предполагаемият период на извършването на всяка част от строежа. Ответникът по тази жалба Румен Тодоров Маринов не взема становище по нея. Касационната жалба на РЛ се твърди, че решението в останалата му част е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, изразяващи се в неправилно определяне на обема строителни работи за всяка ревизирана година, съответно неправилно са определени данъчните основи за всеки период; необосновано съдът не кредитирал сключените договори за паричен заем между ревизираното лице и свързаното с него дружество "Алфа Маринови" като заемодател и не взел предвид доказаните заеми на РЛ от КСК"Русенска популярна каса". Без основание съдът не съобразил доказването на внос на валута в периода 1900-1998 г., което е повлияло на началното салдо за 2002 г. Ответникът по тази жалба директорът на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационните жалби за процесуално допустими, но неоснователни поради следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият по-горе РА, с който на РЛ по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) за 2002 и 2004 г. съответно в размер на 41 845,31 лв. и 41 418,87 лв. и съответни лихви. Основанието за определяне на задълженията е установеното при ревизията несъответствие между извършените от лицето разходи и получените от него приходи за двете финансови години. Ревизирано е физическо лице, без регистрация като ЕТ, в чийто имот има построена в ревизираните данъчни периоди двуетажна обществено обслужваща сграда. Спорни пред първоинстанционния съд са били произходът на средствата за построяване на сградата и размерът на данъчната основа за всяка една ревизирана година. РЛ е твърдяло първоначално, че средствата за строежа са били взети назаем от свързаното с него дружество ООД"Алфа Маринови" и КСК"Русенка популярна каса", а едва в съдебното производство е поддържало, че строежът е извършен изцяло със средства на посоченото дружество. Размерът на данъчните основи за 2002 и 2004 г. е определен като са назначени две експертизи - в ревизионното и съдебно производство, които въз основа на наличните строителни книжа да определят размера на извършеното строителство за всяка година, като са взети предвид и разходите за проектиране и строителен надзор. Касационната жалба на РЛ е неоснователна. Направените в нея оплаквания са били изтъкнати пред първоинстанционния съд и на тях съдът е дал обосновани на събраните по делото доказателства и в съответствие с материалния закон отговори, които се споделят напълно от настоящия състав на касационната инстанция. При ревизията е установено превишение на разходите на ревизираното лице над доказаните приходи, което е основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на данъчната основа по особения ред на ал. 2 на същия текст като органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Неоснователно, в тази връзка, е оплакването, че нито в ревизионното производство, нито в съдебното е установен конкретен обем строителни работи за всяка ревизирана година, което е довело до неправилно определяне на данъчните основи за всеки период. При декларираното от ревизираното лице в ревизионното производство обстоятелство, че не разполага с никакви документи за извършването на строителството, органите по приходите и съдът са направили максимално възможното за определяне на посочения обем разходи, като и двете експертни заключения са изготвени при съобразяване на наличните актове, удостоверения и протоколи, издадени във връзка с издаденото на ревизираното лице Разрешение за строеж на процесната сграда, които са цитирани конкретно на стр. 3 от експертизата /стр. 208 от адм. преписка/, приета в ревизионното производство. Първоинстанционният съд подробно е мотивирал извода си за лиса на доказване на твърдяното от жалбоподателя едва в съдебното производство, че процесната сграда е построена изцяло със средства на посоченото по-горе дружество, което лишава от основание тезата на органите по приходите за извършване от страна на физическото лице на неоправдани разходи. Най-напред, това твърдение противоречи на поддържаното от ревизираното лице в ревизионното производство, че разходите са направени от самия него, но със средства взети назаем. Отделно от това, никакви доказателства за плащане на строителството от страна на дружеството не са представени. Самото дружество, макар и свързано лице с ревизираното, не е открито в ревизионното производство и не е представило никакви доказателства на връчените му искания за това. При това, съдът обосновано е приел, че физическото лице, собственик на терена, на чието име са издадени разрешението за строеж и протоколът за строителна линия, е инвеститор на строежа и именно то следва да докаже съпоставимост на разходите за този строеж с получените от него приходи през ревизираните периоди. С основание съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя за получени парични средства на заем от същото това дружество, тъй като не е доказано отразяването на представените договори за заем и разходни касови ордери в счетоводството на дружеството по посочените по-горе причини. Що се отнася до получените кредити от КСК"Русенска популярна каса", още с доклада на жалбата в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд е видно, че става дума за получени от ревизираното лице кредити, които са върнати заедно с лихви в годините на отпускането им, поради което тези средства не са могли да послужат като оправдание на констатираното превишение на направените разходи пред доказаните приходи. Правилно съдът е приел, че доказването на внос на валута от ревизираното лице в периода 1990-1998 г. само по себе си не установява наличието на парични средства, получени от обмена на тази валута в началото на 2002 г. Въз основа на прието в съдебното производство заключение на съдебно-икономическа експертиза е прието, че стойността на извършените разходи във връзка с построяването на сградата за 2002 г. е 131 636 лв., а за 2004 г. - е 156 103,09 лв. Съдът е приел, че за 2002 г. е налице сума от 179 296,94 лв. превишение на разходите над доказаните приходи на РЛ, върху която данъчна основа се дължи данък по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) - 51 345,71 лв./повече от определеното при ревизията/. За 2004 г. съдът е приел, че тази сума е 117 114,94 лв. /вместо определената в ревизионното производство данъчна основа в размер на 145 198,85 лв./, върху която се дължи данък по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) - 33 274,53 лв. /вместо определената с РА сума от 41 418,87 лв./. Касационната жалба на данъчната дирекция е неоснователна. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че при оценката в ревизионното производство на извършените разходи за строителство през 2004 г. неправилно в тази оценка са включени всички инсталации на сутеренния етаж при липса на доказателства за поставянето на санитарни прибори, ел. инсталация, телефони и др. Като е коригирал определената при ревизията данъчна основа за 2004 г., основавайки се на приетото от него заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът обосновано и съгласие с материалния закон е намалил данъчните задължения за този период. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение