Решение № 2419 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15244/2009 г.

Решение № 2419 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15244/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба за отмяна (наименована от подателя си жалба) от Христо Русинов Майсторов, адрес с. Търън, обл. Смолян, на решение № 147/9.07.2008 г., постановено от Административен съд - Смолян по административно дело № 136/2008 г., и на оставилото го в сила решение № 1506/04.02.2009 г. по административно дело № 10559/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение. Ответниците по молбата, редовно призовани, не изпращат представители в съдебно заседание и не депозират писмени становища по нейната допустимост и основателност. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влезли в сила решения като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваните съдебни актове са неблагоприятни, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. Съдебното производство пред Административен съд - Смолян е по § 4, ал. 1 от ЗКИР и е образувано на 11.06.2008 г. по жалба на Държавно лесничейство (сега Държавно горско стопанство) - Смолян срещу заповед на Кмета на Смолян, с която е одобрено допълване на кадастралната основа с реституиран новозаснет имот кад. № 318 (извън регулация) в ДГФ (съгласно ЛУП от 2001 г.). Административният съд на 9.07.2008 г. е отменил заповедта, като е приел, че тя е постановена, без молителите да са доказали правото на собственост върху имотите, след като към искането за допълване не са представили доказателство за собственост. Подадената касационна жалба срещу решението е мотивирана с това, че жалбата на Държавно лесничейство (сега Държавно горско стопанство) - Смолян срещу заповедта на смолянския кмет е недопустима, защото първоначалният жалбоподател не е собственик на имота. Върховният административен съд в тричленен състав при второ отделение, на 4.02.2009 г. е оставил в сила решението като правилно, постановено при липса на отменителни основания по чл. 209 от АПК. За да обоснове извод за неоснователност на касационната жалба, решаващият съдебен състав е посочил, че Държавно горско стопанство - Смолян е заинтересована страна, активно легитимирана да подава жалба, тъй като е участвала в административното производство, налице са доказателства (карта по ЛУП), че имота е ДГФ, а изводите на първата инстанция, че касаторът не е представил доказателства за придобиване правото на собственост към момента на започване на процедурата за попълването на кадастралния план, са съответни на доказателствата по делото. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни актове, приложим при определените в чл. 239 от АПК основания, каквито в случая нито се твърдят, нито са налице. Представеното с искането за отмяна Удостоверение изх. № 27-883-ДС/27.04.2007 г. на Областния управител на Област Смолян, от което се установява, че имоти 44 и 45 по кадастралната карта (идентични с новозаснетия имот № 318) не са държавна собственост, не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като е било издадено още преди образуване на делото на Смолянския административен съд, и при полагане на дължимата грижа от страната е могло да бъде приобщено към доказателствения материал в хода на съдебното производство и да бъде обсъдено при постановяване на решението. Освен това не е и от съществено значение за спора, защото установява данни, относими към реституционното производство по ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая такива не са налице. Не е налице и отменителното основание по чл. 239, ал. 5 от АПК, тъй като Христо Майсторов не е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство, не са извършени процесуални нарушения и правото му на защита не е било накърнено. В първата част на приложената към молбата за отмяна молба-становище, за която се твърди, че е била адресирана до тричленния състав на ВАС по касационното дело, се преповтарят твърденията в касационната жалба, а в края й и се обсъждат обстоятелства по чл. 239, ал. 1 от АПК, а не отменителни основания по чл. 209 от АПК, относими към касационното производство. Изложеното изключва вероятността тя действително да е била изпратена с писмо до касационния състав, придружено от представеното по настоящото дело известие за доставяне, в което няма данни за съдържанието на писмото. След дадените от съда указания за уточняване на основанието, по силата на което се иска отмяна, с нарочна молба (наречена жалба) от 02.10.2009 г. Христо Майсторов е навел чисто житейски доводи, чиято проверка показва коментар на налични в преписката доказателства, които биха могли да се обсъждат само в допустимо касационно производство, но не и в тази фаза на процеса. Развитите съображения и твърдяните обстоятелства касателно наличието на правото на собственост върху процесният имот в патримониума на наследодателя на молителя, като доводи са наведени още пред първата инстанция и обсъдени от нея. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при второ отделение