Решение № 5810 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14792/2011 г.

Решение № 5810 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14792/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лиляна Христова Кордова от гр. Пловдив, подадена чрез адв. Снежана Стефанова, срещу решение № 1501/3.10.2011 г. по адм. дело № 376/2011 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че в производството пред Пловдивския административен съд са ангажирани достатъчно доказателства, установяващи причинения вредоносен резултат. Касаторката се позовава на решение от 2.02.2006 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, постановено по делото на Георги Йовчев срещу България. Иска се отмяна на решението на Административния съд - Пловдив и уважаване на претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът - Областната дирекция на МВР - Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор по жалбата изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - Пловдив, е отхвърлена исковата претенцията на Лиляна Христова Кордова срещу ОД на МВР - Пловдив, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на бездействието на ответника да изпълни влязло в сила решение на Административния съд - Пловдив. Твърдените в исковата молба неимуществени вреди се изразяват в преживян от ищцата психоемоционален стрес, неудобство и чувство за безпомощност, чувство за несигурност и недоверие в държавната администрация, затруднения и притеснения във връзка с невъзможността да пътува в страни - членки на Европейския съюз. За да постанови обжалвания резултат, съдът, от една страна, е приел за установено наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица от ответната Областна дирекция на МВР - Пловдив, при или по повод осъществяване на административна дейност като предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка е намерил оплакванията на ищцата за основателни и доказани. Изследвайки фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, съдът е приел, че ищцата - настояща касаторка, не е ангажирала необходимата пълнота от доказателства в подкрепа на твърденията си, че в резултат на незаконосъобразното бездействие на ответника да изпълни влязлото в сила съдебно решение е настъпил твърдения вредоносен резултат - психоемоционален стрес, неудобство, чувство за несигурност и недоверие в държавната администрация, затруднения и притеснения във връзка с невъзможността да пътува в страни - членки на Европейския съюз. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон. Няма спор между страните за това, че на 20.01.2010 г. ВНД директор на ОД на МВР - Пловдив, е издал заповед № З-795, с която на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) е забранил на жалбоподателката напускането на страната. Заповедта е обжалвана пред Пловдивският административен съд, за което е образувано адм. дело № 355/2010 г. С решение № 796 от 27.05.2010 г. съдът е отменил заповед № 795/20.01.2010 г. относно наложената на Кордова принудителна административна мярка (ПАМ) - забрана за напускане на страната по отношение на държавите - членки на Европейския съюз. След влизане в сила на решението на Административния съд - гр. Пловдив, на 23.06. жалбоподателката е подала молба до директора на Областната дирекция на МВР - Пловдив, с която е поискала да бъде отразена в регистрите на МВР частичната отмяна на заповед № З-795/20.01.2010 г. С писмо от 19.07.2010 г. Кордова е уведомена, че решението на Административния съд - гр. Пловдив, е технологично неизпълнимо, доколкото автоматизираната информационна система "Налагане на мерки за административна принуда" не позволява частична отмяна на принудителна мярка - напускане на страната. Със заповед № 10010138 от 9.11.2010 г. на заместник-директора на ОД на МВР е отменена заповед № З-795 от 20.01.2010 г., с която на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на страната." Горната фактическа обстановка е установена от съда въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства - заповед № З-795/20.01.2010 г., решение на ПАС № 769/27.05.2010 г., писмо до Лиляна Кордова от 19.10.2010 г. от ОД на МВР - Пловдив, сектор "Български документи за самоличност", заповед № 10010138 от 9.11.2010 г. относно отмяна на заповед, с която е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната, молба от Лиляна Кордова до ЧСИ с вх. № 10746/21.10.2010 г., определение на ПРС по гр. дело № 12309/2009 г. и решение № 769 от 27.05.2010 г., съдържащо отбелязване за датата на влизането му в законна сила в частта, в която е отменена заповед № З-795/20.01.2010 г. При така установената по делото фактическа обстановка обоснован е изводът на съда, че е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответника. По този въпрос не се спори между страните. Спорният момент по делото е: доказани ли са в производството пред Административния съд - Пловдив, вредите, претърпени от касаторката в сочения в исковата молба вид и претендиран размер. Пред първоинстанционния съд Кордова е твърдяла, че в резултат от незаконосъобразно наложената й принудителна административна мярка по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД - забрана за напускане на страната по отношение на страни - членки на ЕС, е преживяла психоемоционален стрес, неудобство и чувство за безпомощност, чувство за несигурност и недоверие в държавната администрация, затруднения и притеснения във връзка с невъзможността да пътува в страни - членки на Европейския съюз. За доказване на горните състояния касаторката е ангажирала пред съда гласни доказателства. По делото са изслушани свидетелските показания на Костадинка Стоянова Кордова - дъщеря на касаторката и Нели Генчева Керкинякова - нейна близка приятелка. С оглед намиращите се по делото писмени и гласни доказателства и воден от правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът подробно е изследвал въпроса за наличието на твърдените от жалбоподателката неимуществени вреди във всичките им форми и проявления. Изводът за недоказаност на вредоносния резултат е направен въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, като показанията на разпитаните свидетели правилно са преценени от съда при условията на чл. 172 ГПК предвид тяхната заинтересованост в полза на ищцата. Обоснован е изводът, че с оглед представените от ОД на МВР - Пловдив, данни за пътуванията на ищцата в периода преди налагането на ПАМ, установяващи, че Кордова е пътувала само веднъж до Република Турция и нито веднъж до страна - членка на ЕС, не би могло да се приеме за доказано твърдението й, че е преживяла такива негативни емоции, довелия я до "психоемоционален стрес". Съгласно константната съдебна практика по сходни случаи неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат. Те трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини, тъй като за всеки отделен човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на решението на Европейския съд в Страсбург по делото на Йовчев срещу България. При условие, че ищцата по делото не е провела пълно и пряко доказване на твърдяната от нея вреда, то съдът правилно е приел, че искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недоказан по своето основание. Освен това соченото решение на съда по делото "Йовчев срещу България" относно доказването на неимуществени вреди е неотносимо към конкретния случай, доколкото касае подхода при доказване на емоционални преживявания и състояния, а не на причината, довела до едно или друго заболяване. Освен това позоваването на част от мотивите на съдебния акт е некоректно, не само защото се отнасят до случай, който е различен от фактическа страна, но и така избирателно извадени, мотивите са изнесени извън контекста на решението. В посоченото дело съдът е решил, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи предвид условията, в които жалбоподателят Йовчев е бил задържан под стража за продължителен период от време и именно в този контекст - продължителност на мярката "задържане под стража" в лоши условия в следствения арест, в техния кумулативен ефект, съдът е приел, че са причинили емоционален стрес. Конкретният случай не е такъв - както се посочи, жалбоподателката фактически обосновава исковата си претенция с настъпили притеснения поради невъзможността да пътува в страни от ЕС вследствие на незаконосъобразната ПАМ. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъда оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба доводи за отмяна. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,