Решение № 8749 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2017 г.

Решение № 8749 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 4510/05.07.2017 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 6339/16 година. С обжалваното решение Главната дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на И. Г., на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лева от незаконосъобразно бездействие по задължение за осигуряване на достатъчно храна при пътуване от СЦЗ до Затвора - Л. за периода от 20.06.2011 г. до 20.06.2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба на 20.06.2016 г. до окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлен предявения иск от И. Г. за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 50 000 лева. Касационната жалба на И. Г., подадена чрез процесуалния му представител е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска в пълен размер. Касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е срещу осъдителната част на съдебното решение. И този касатор твърди, че решението в обжалваната му част е постановено при допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част и отхвърляне на иска изцяло. Претендират се разноски. Касационната жалба на ГДИН се оспорва от И. Г. чрез пълномощника му по делото по съображения в писмен отговор на касационна жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са редовни от външна страна, подадени са от страни по съдебния спор, за които обжалваното решение в съответната му част е неблагоприятно за тях, подадени са в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността им съдът приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел въз основа на справки от Затвора - Л. и Софийския централен затвор, че при делегация, при тръгване от Затвора-Л. лишените от свобода закусват и получават храна за три хранения – обяд, вечеря и закуска, а при завръщането им в Затвора – Л. се зачисляват за храна от обяд на следващия ден, а при тръгването им от Затвора – С. получават храна за закуска и обяд, а вечерята се получава от мястото, в което е пристигнал лишеният от свобода. Съдът е кредитирал частично показанията на разпитания по делото свидетел, а именно в частта им, в която съвпадат с информацията от посочените справки. Въз основа на горепосочените доказателства, съдът е приел, че на ищеца не му е предоставяна храна за вечеря в деня на завръщането му от СЦЗ в Затвора - Л. и за закуска на другия ден. Въз основа на справка от СЦЗ за периодите на пребиваване на ищеца на територията на Затвора - С., съдът е приел, че през процесния период – 20.06.2011 г. – 20.06.2016 г., ищецът е бил лишен от вечеря и закуска за 4 дни през 2011 г.; 2 дни за 2012 г.; и за по 5 дни за останалите години от исковия период. Въз основа на съдебно-медицинската експертиза, прието по делото, съдът е приел, че ищецът е с двойна фамилна обремененост за заболяване от диабет, от каквото заболяване е диагностициран през м. септември 2013 година и във връзка с което ищецът е обучаван за поставянето на инсулин. Въз основа на заключението, съдът е приел също така, че седмичното меню зе дела и делегации отговаря на диета № 9, приложима за лица, болни от диабет, както и че сред закупените продукти от затворническата лавка от ищеца преобладават категорично нездравословни продукти. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел, че през процесния период на ищеца не е осигурявана храна за две последователни хранения – вечеря и закуска на другия ден, при завръщането му от делегация в Затвора - С., което е нарушение на чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, изискващ на лишените от свобода да се предоставя безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав. Съдът е квалифицирал нарушението като бездействие на ответника и е приел, че то е довело до причиняване на ищеца на неимуществени вреди, изразяващи се в принудително гладуване и преживян стрес. С. е приел, че заболяването на ищеца от диабет не е във причинно-следствена връзка с бездействието на ответника, тъй като се касаело до непоследователни дни, в които ищецът е търпял бездействието на ответника, нямало научни данни, че гладуването е фактор, причиняващ диабет, както и поради фамилната обремененост на ищеца от това заболяване. За преживените неимуществени вреди за времето от 26 непоследователни дни, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението е 600 лева върху която сума е приел, че се дължи и лихва за периода от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. По касационната жалба на И. Г.: Жалбата е неоснователна. Съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства. Въз основа на събраната по делото съдебно-медицинска експертиза, съдът обосновано е приел, че заболяването на ищеца от диабет не е в причинна връзка с причинените му неудобства от конкретно установеното бездействие на ответника. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, то е отговорило, че пропускането на хранене има отношение при лечението с инсулин, но вещото лице е съобщило, че не разполага с данни, дали гладът причинява диабет. В касационната жалба се твърди, че ранното отключване на диабет от ищеца било именно заради преживения от него стрес, гладуване и психически тормоз. Релевантен за конкретния спор обаче е не стресът въобще, преживян от ищеца при изтърпяване на наказанието – лишаване от свобода, а стресът, преживян във връзка с пропускането на последователни хранения - вечеря и закуска 26 непоследователни пъти в рамките на 5-годишен период. Съдът е формирал обоснования и логичен извод, че само преживените неудобства от ищеца в резултат на установеното бездействие на ответника не са способни да предизвикат заболяването – диабет в ищеца. Не са налице фактически и правни основания за увеличаване на размера на присъденото обезщетение на ищеца. По касационната жалба на ГДИН: Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява същата като частично основателна. Съдът е приел, че в резултат на неосигуряването на две основни хранения на ищеца, който е и болен от диабет, в различни периоди в рамките на процесния са довели ищеца до принудително гладуване и стрес. С. настоящия съдебен състав на касационната инстанция, по делото са налице доказателства, че ищецът не е гладувал през всичките дни на завръщането му от СЦЗ в рамките на исковия периоди. Видно от представената от ответника разпечатка от затворническата лавка в Затвора – Л. е, че през 2016 г. ищецът е бил активен потребител на хранителни стоки, вкл. и за две от датите – 16.02.2016 г. и 14.06.2016 година при завръщането си от СЦЗ. С оглед потреблението на хранителни продукти от ищеца от затворническата лавка през 2016 г., не може да се направи категоричния извод, че той е гладувал в периодите през тази година, когато се е завръщал от СЦЗ, въпреки установеното бездействие на ответника. С оглед установеното, размерът на присъденото от административния съд обезщетение следва да се редуцира до 500 лева и решението на съда се отмени за разликата над тази сума, като се отмени и в частта относно присъдената лихва върху тази разлика. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд