Решение № 5618 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14887/2018 г.

Решение № 5618 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14887/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. М. от [населено място], чрез адв. Анастасов, против Решение № 424/19.10.2018 г. по адм. дело № 207/2018 г. на Административен съд - С. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се и разноски. Ответникът-директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- С., не се явява и представлява, но в писмен отговор чрез юрисконсулт С. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Депозира и заверено копие на Заповед № 1015-20-36/09.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - С. във връзка с промените в управленско- организационната структура от 01.04.2016 г. и Уведомление, изх. № 1348/2018 г. от 03.10.2018 г. на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура- С. до пострадал за образувано досъдебно производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, интерпретирал ги е правилно и въз основа на това е направил верни правни изводи, като е счел, че административният орган действа при обвързана компетентност в случая на чл. 54г, ал. 4 от КСО, тъй като законодателят не е предвидил възможност за преценка дали да спре или не производството, както и че за приложението на нормата се изисква наличие на данни, а не на категорични доказателства за наличие на посочените основания. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. По делото е установено, че е сключен временен трудов договор между "SERV. AGRICOLAS L., SLU /"Селскостопански услуги Л. "/, представлявано от Л. С., в качеството му на работодател и Р. М., като земеделски работник. Продължителността на договора е от 29.11.2017 г. до 14.12.2017 г. Данни за мястото на заетост са в Кралство Испания, община Роа. От фирмена комуникация за колективен трансфер на работници е видно, че Р. М. е командирован към място на заетост в работен център във В. /България/, считано от 29.11.2017 г. Посочено е, че това се налага поради съпътстващи организационни причини за стопанската дейност, свързани с изпълнението на земеделски задачи и съгласно чл. 40, 1 от Кодекса на работниците. Р. М. е подал заявление на 20.12.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е приложил към него и документ за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка със СЕД U002. В него е декларирано трудово правоотношение с дружеството " SERV. AGRICOLAS L., SLU", прекратено от 15.12.2017 г. В хода на административното производство било изпратено писмо до Дирекция "ЕРМД" към ЦУ на НОИ за удостоверяване на осигурителните периоди и доходи със СЕД U002. Във връзка с това бил изпратен преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Кралство Испания, удостоверяващ период на осигурена заетост по законодателството на държавата-членка за периода 29.11.2017 г. -14.12.2017 г. и осигурителен доход за периода на заетостта-929, 60 евро. Към ГД "Национална полиция" в МВР било направено запитване за периодите, в които лицето е напускало страната. Установено е, че на 19.11.2017 г. той е напуснал РБ през ГКПП "Аерогара С.", като се е завърнал в страната на 21.11.2017 г./ т. е. над седмица преди сключването на трудовия договор/. С Разпореждане № 201-00-1365-3 от 21.02.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- С., на Р. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица/ПОБ/, считано от 15.12.2017 г. до 14.06.2018 г. вкл. в размер на 84, 04 лв. дневно, като за периода от 15.12.2017 г. до 31.03.2018 г. жалбоподателят е получил парично обезщетение за безработица в размер на 5 966, 84 лева. С Разпореждане № 201-00-1365-4 от 09.05.2018 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ- С., е спряно производството по изплащане на парично обезщетение на Р. М., на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО. В мотивите към това разпореждане е посочено, че за лицето е удостоверен от страна на компетентната институция на Испания с ПД U1 период на осигурена заетост от 29.11.2017 г. до 14.12.2017 г. След извършена проверка от страна на Главна дирекция "Национална полиция" /ГД "НП"/ към МВР се установява, че Стефанов е напуснал територията на България на 19.11.2017 г. и се е завърнал на 21.11.2017 г. Резултатите от проверката са обективирани в Писмо, вх. № 4008-20-16 от 24.04.2018 г. По този начин се установява, че е налице несъответствие на данните, визирани в писмото на ГД "НП" към МВР и данните, които първоначално са удостоверени от компетентната институция /КИ/ на Кралство Испания, като период на осигурена заетост на лицето. Тези обстоятелства са били предпоставка за прилагане на предвидените в разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО хипотези за спиране на производството: наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащане на обезщетението и удостоверяване на осигурителния стаж от компетентната институция на Кралство Испания с оглед новите факти. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 54г, ал. 4 от КСО, длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 от КСО спират с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и / или е необходимо изясняване на осигурителния стаж и / или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. Предвид получената информация налице е несъответствие на данните, визирани в писмото на ГД "НП" към МВР от 24.04.2018 г. и данните, които първоначално са удостоверени от КИ на Испания като период на осигурена заетост на лицето. Именно поради това и с оглед изисканата повторна проверка от страна на ТП на НОИ- С. до Дирекция "ЕРМД", законосъобразно и правилно е било спряно административното производство по изплащане на ПОБ на лицето. Спирането има временен обезпечителен характер и охранява предотвратяването на неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. В случая очевидно е налице необходимост от една страна да се установи истинността на подаваните данни от осигурителя "SERV. AGRICOLAS L., SLU" и упражняваната трудова дейност от лицето в контекста на неоспорените от него данни за пребиваването му на територията на РБългария и Кралство Испания в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност, както и за режима на командироване, за който не е постъпвало заявление в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в изпълнение на чл. 12, ал. 1 от НУРКИРСРПУ /Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги/. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Съществен е моментът, че при прякото прилагане на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., размерът на паричното обезщетение за безработица се определя от осигурителния доход през последния завършен осигурителен период, независимо от неговата продължителност и от това къде е завършен. В настоящия случай размерът на ПОБ ще се определи от осигурителния доход при последния осигурител"SERV.AGRICOLAS L., SLU". Съгласно разпоредбата на чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най- малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в РБългария или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по кодекса, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност от Р. М. е съществен момент с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, поради което е образувана и преписка с № 1348/14.06.2018 г. по описа на Окръжна прокуратура - С. Видно от представеното пред касационната инстанция Уведомление, рег. № 1348/03.10.2018 г. по описа на ОП - С. до директора на ТП на НОИ - С., по преписката е образувано с постановление и досъдебно производство за престъпление по чл. 212, ал. 5 във вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и спирането на производството съгласно нормата на чл. 54г, ал. 4 от КСО е извършено законосъобразно на базата на събраните писмени доказателства. От друга страна, макар и формално, спирането охранява и интересите на Милеков, защото, ако се установи, че паричното обезщетение за безработица е отпуснато неправомерно и се стигне до връщането му, ведно със съответни лихви, тъй като очевидно са налице данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, лицето ще е пряко финансово засегнато. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Точно и в съответствие с действащите нормативни разпоредби са определени и дължимите деловодни разноски. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение