Решение № 10415 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14122/2017 г.

Решение № 10415 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14122/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Ч. против решение № 371 от 24.10.2017 г., постановено по адм. д. № 277/2017 г. по описа на Административен съд С.. Поддържа се, че решението е неправилно, поради необосноваността му и неправилното приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата.

Ответникът в касационното производство - Общинският съвет Ч. чрез своя пълномощник по делото, оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й, и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмена защита.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Прокурорът посочва нормативната уредба - чл. 140 от Конституцията на Р. Б., чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 3 от Закона за общинската собственост, за която се посочва, че разпорежда общинските имоти да се управляват в интерес на териториалната общност, както и че общественият интерес е този, който служи като основа на всички действия по управление на общинската собственост. Прокурорът е посочил необходимостта, този интерес да бъде обсъден във всеки конкретен случай, като се държи сметка за предназначението на обекта общинска собственост, нуждата, за която е предназначен, нуждата, за която следва да бъде предоставен. Според прокурора подобно обсъждане и излагане на мотиви във връзка с това липсва в оспореното решение на Общинския съвет. Прокурорът счита, че решението на Общинския съвет е издадено в нарушение на закона и при липса на изложено фактическо основание. По тези съображения, според прокурора обжалваното решение е неправилно, тъй като изводите, въз основа на които е постановено са необосновани и неотговарящи на приложимите материално-правни норми.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по спора, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й, съдът приема следното:

Предмета на оспорване пред административния съд е било решение № 380 на Общинския съвет - Ч., взето по протокол № 30/31.07.2017 г., с което Общинският съвет-Ч. допълва Годишната програма за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост през 2017 г. (наричана за краткост по-долу Годишната програма за 2017 г.), като създава точка 2.4 "Имоти, които общината има намерение да предостави за управление"

• Посетителски център към феномен "Чудни мостове", представляваща приемна сграда, масивна на два етажа, с РЗП 134 кв. м., построена в УПИ I - 000080 - за приемна сграда и WC, в землището на с. О. ЕКАТТЕ 53669, местност "Чудни мостове", община Ч., област С..

Със същото решение, в неговата втора точка, Общинският съвет-Ч. е решил, имотът, включен в годишната програма за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост през 2017 г., описан в т. 1, да се предостави на Областната администрация - С., безвъзмездно за управление за срок от 3 години.

Административният съд - С., за да постанови решението си е приел за установено следното: имотът е публична общинска собственост, за който е съставен акт № 5, който е вписан в актовите книги към съдията по вписванията. С писмо от 23.06.2017 г., областният управител на О.-С. е поискал да му бъде учредено право на безвъзмездно ползване върху имота и с докладна записка, председателят на Общинския съвет-Ч. е направил предложение за това на Общинския съвет. Това предложение е било подкрепено и от Постоянната комисия по общинска собственост, устройство на територията и инфраструктурата към Общинския съвет-Ч.. Установено е от съда, че решението е прието от Общинския съвет с 8 гласа "за"

Съдът е приел, че на осн. чл. 45, ал. 5 ЗМСМА жалбата е подадена от надлежна страна

По съществото й, съдът е преценил жалбата като неоснователна, тъй като оспореното решение касаело имот общинска собственост, Областната управа е на бюджетна издръжка, а въпросът, дали имотът е необходим за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. По тези съображения, съдът е приел, че е спазен чл. 12, ал. 3 ЗОбС.

Съдът е приел, че решението на ОбС е мотивирано, като е посочил, че мотивите могат да се съдържат и в други документи, прехождащи издаването му документи, които са част от административната преписка, какъвто бил настоящият случай.

Съдът е преценил като неоснователно възражението за нарушение на чл. 39, ал. 4 ЗОбС, посочвайки, че този чл. касаел безвъзмездното учредяване на право на ползване, а в случая се касаело за учредяване на безвъзмездно право на управление.

Като неоснователно е преценено от съда и възражението, че становището на постоянната комисия по ОСУТИ страда от пороци, тъй като върху него бил поставен печат на О.-Ч..

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно по следните съображения: Видно от оспореното пред административния съд решение на Общинския съвет е, че то е прието на осн. чл. 8, ал. 9 и чл. 12, ал. 3 от Закона за общинската собственост. Разпоредбата на чл. 8, ал. 9 ЗОбС в приложимата редакция, а именно, преди изменението й с ДВ., бр. 96/17 г. гласи следното:

(9) В изпълнение на стратегията по ал. 8 общинският съвет приема годишна програма за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост, по предложение на кмета на общината. Програмата се приема най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и актуализация на общинския бюджет. Програмата е в съответствие с раздела за общински публично-частни партньорства от програмата за реализация на общинския план за развитие и съдържа: 1. прогноза за очакваните приходи и необходимите разходи, свързани с придобиването, управлението и разпореждането с имоти - общинска собственост; 2. описание на имотите, които общината има намерение да предложи за предоставяне под наем, за продажба, за внасяне като непарична вноска в капитала на търговски дружества, за учредяване на ограничени вещни права, за публично-частно партньорство или за предоставяне на концесия; 3. описание на имотите, които общината има намерение да предложи за замяна срещу имоти на граждани или юридически лица, с подробно описание на нуждите и вида на имотите, които общината желае да получи в замяна; 4. описание на имотите, които общината има намерение да придобие в собственост, и способите за тяхното придобиване; 5. обектите, за изграждането на които е необходимо отчуждаване на частни имоти; 6. обектите по т. 5 от първостепенно значение; 7. други данни, определени от общинския съвет.

Съгласно ал. 10 на същия член,

(10) Стратегията по ал. 8 и програмата по ал. 9, както и промените в тях се обявяват на населението по ред, определен в наредбата по ал. 2, и се публикуват и на интернет страницата на общината.

От цитираните разпоредби следва, че предложението за годишната програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост следва да е на кмета на общината, че програмата може да бъде актуализирана през годината, както и че програмата и промените в нея следва да се съобщят на населението на общината вкл. и чрез публикуването им на интернет страницата на общината.

В конкретния случай, не кметът е направил предложението за актуализиране на Годишната програмата за 2017 г. и включването в нея на въпросния имот, а липсват и данни, че актуализацията й е съобщена на населението на общината. Тези обстоятелства са достатъчни да се приеме, че оспореното решение на Общинския съвет-Ч. за актуализиране на Годишната програма за 2017 г. чрез включването в нея и на въпросния имот е прието при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Незаконосъобразното включване на имота в годишната програма за 2017 г. води и до незаконосъобразност на взетото решение на Общинския съвет във връзка с управлението на този имот.

Споделят се напълно и възраженията на касатора, както и съображенията на участващия по делото прокурор от ВАП, че в решението на Общинския съвет-Ч., с което управлението на имота се предоставя на Областната управа -С. е немотивирано. Липсата на мотиви обосновава извода, че в конкретния случай Общинският съвет-Ч., чиято е доказателствената тежест не е доказал наличието на една от предпоставките на чл. 12, ал. 3 ЗОбС, а именно, че този имот не е необходим за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка. В случай, че е налице подобна преценка, тя е въпрос на целесъобразност, както е приел административния съд, но в конкретния случай липсват данни, че такава преценка е извършена въобще, а извършването й е необходимо за законосъобразното приложение на чл. 12, ал. 3 ЗОбС.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като неправилно. Изводите, до които е стигнал съда не кореспондират с данните от документите, съдържащи се в административната преписка. В резултат на тези необосновани изводи, съдът е приложил неправилно и материалния закон, отхвърляйки жалбата срещу оспореното решение на Общинския съвет. На осн. чл. 221, ал. 2 АПК, решението на административния съд следва да се отмени, а вместо това се отмени като незаконосъобразно оспореното решение на Общински съвет-Ч..

Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд