Решение № 13702 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2019 г.

ВАСI отделение15.10.2019 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 594/20.03.2019 г. на Административен съд Варна по административно дело № 3107/2018 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ ЖалбаТА на "Скорпи – Тур – 97" ЕООД против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 234-ФК/07.11.2018 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП. ОСЪЖДА "Скорпи – Тур – 97" ЕООД да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 200 лева. Решението не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 13702 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП срещу решение № 594/20.03.2019 г. на Административен съд - Варна по административно дело № 3107/2018 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 234-ФК/7.11.2018 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП. Касаторът заявява общо недоволство от първоинстанционното решение, като изразява несъгласие с фактическите констатации и правните изводи на съда. Сочи опущения на първостепенния съд в процеса на доказване заради оценката му на писмените и на гласните доказателствени средства. Според него са установени предпоставките за налагане на ПАМ, а фактите от защитната теза на жалбоподателя в първоинстанционното производство са останали недоказани. Отрича релевантността за спора на факта на плащането на наложена на адресата на ПАМ имуществена санкция и позоваването на разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски Ответникът по касация "Скорпи – Тур – 97" ЕООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд - Варна заповед по отношение на "Скорпи – Тур – 97" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект и забрана на достъпа за стопанисвания от него бар-клуб "Ла Вида" /дискотека "Плаза"/ в гр. Варна, ул. "Студентска" № 1 за срок от 7 дни. Административният акт е мотивиран с извършването от търговеца на 3.11.2018 г. на нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В обстоятелствената част на акта като нарушение е описано неиздаването от регистрирания в търговския обект наличен и работещ ЕКАФП на фискална касова бележка при плащане в брой за извършена продажба на услуги на обща стойност 10 лева – два билета за вход в дискотека всеки на стойност 5 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 3 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Признал е компетентността на издателя на акта и съответствието на заповедта с изискванията за форма. Към установените факти е отнесъл несинхронизирането на функциониращото в обекта фискално устройство с въведеното в 4.00 часа на 28.10.2018 г. зимно часово време с разлика от един час и осем минути; съответствието на отчетените и наличните в касата парични средства и наличие на отразени в разпечатката на КЛЕН от ФУ две продажби на стойност по 5 лева. Решаващият извод на съда е за липса на основанията за разпоредената от административния орган правна промяна. С позоваване на разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС и констатация за факта на извършеното от адресата му плащане на наложена с НП № 395556-F43938/9.01.2019 г. имуществена санкция, съдът е обосновал допълнителен аргумент за отмяна на ЗПАМ. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Констатациите на съда не се основават на информационните източници, а съжденията му са в противоречие с логическите и опитните правила. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Доказателствени средства за правно релевантните факти на извършването на продажбата, получаване на плащането и момента му и липсата на издаден фискален бон са протоколът за проверка от 3.11.2018 г., два броя билети и показанията на св. Караиванов. Задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка възниква при извършване на плащането /чл. 25, ал. 3 от Наредбата в ред. от ДВ бр. 111 от 2013 г. /. Едновременно с получаване на плащането това лице предоставя на клиента издадената фискална бележка. Отрицателният факт на неиздаване на бележката се установява от ПИП и от показанията на св. Караиванов. Доказването не е разколебано от разпечатката от КЛЕН и от показанията на св. Петров. Неуспешно е насрещното доказване с разпечатката от КЛЕН. Възприетата от съда неточност в часовника на ФУ от час и осем минути предполага продажбите да са регистрирани в 00 часа и 38 минути, а не в 00 часа и 50 минути. Разминаването на времето по ФУ с астрономическото няма как да се дължи на пропуск да се свери при прехода от лятно към зимно часово време. Съдържанието на промяната на времето е връщане с един час назад. По показанията на Петров на входа на заведението клиентите получават билет за томбола, а фискален бон се издава по-късно. Неяснотата на момента на издаване на фискалния бон изключва установеността на регистриране на конкретните продажби с разпечатката от КЛЕН. Същата практика на търговеца омаловажава доказателственото значение на касовите съответствия. Малко е вероятно получените пари в брой да се въвеждат незабавно в касата, след като и плащането не се регистрира във ФУ при получаването му. Липсват установявания за начина на въвеждане в касата на платените пари за вход. Липсва обусловеност на налагането на ПАМ от осъществяването на административнонаказателна отговорност по отношение на адресата на мярката – чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Ако елементите от фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ са и част от състав на административнонаказателна отговорност, то плащането на санкцията в осъществяването на тази отговорност е по хипотеза юридически факт, който следва във времето налагането на ПАМ /арг. от чл. 187, ал. 4 ЗДДС/ и е с правопрекратяващо действие за изпълнението на мярката, а не влияе върху законосъобразността на ЗПАМ – чл. 142, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неправилното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него се разпореди отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 200 лева за двете съдебни инстанции на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1