Решение № 14984 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4418/2014 г.

Решение № 14984 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4418/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ериван Фелах Омер, гражданка на Ирак, против решение № 634 от 6.02.2014 г., постановено по адм. дело № 12208/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването против решение № 1948 от 15.10.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и доказателства по делото и така е постановил неправилно решение, поради и което е поискана отмяната му. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни са изводите на съда, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Ериван Фелах Омер, гражданка на Ирак, против решение № 1948 от 15.10.2013 г. на председателя на ДАБ при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. От материалите по делото е установено, че Ериван Фелах Омер, гражданка на Ирак, се намира в Република България от месец август 2009 г. Тук е заедно със своята майка Хакиме Али Рамадан, която има подадена молба за закрила лично от нея и като законен представител на малолетните си деца - Мехван Фелах Омер, Ериван Фелах Омер и Шериван Фелах Омер, по отношение на която председателят на ДАБ е постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният акт е потвърден с решение на Върховния административен съд. Настоящото производство е по молба с вх. № 1651/10.07.2013 г. на Ериван Фелах Омер, като тази молба за закрила вече е подадена лично от нея и като такава е квалифицирана от административния орган като последваща, по смисъла на § 1, т. 6 от ЗУБ. Чужденката е мотивирала молбата си с твърдения за несигурната обстановка в Ирак, както и с отвличането на баща й през 2005 г. След спазване на административната процедура председателят на ДАБ е издал процесното решение № 1948 от 15.10.2013 г., с което е отхвърлил молбата за закрила на Ериван Фелах Омер. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилно е посочването на съда, че изложените от търсещата закрила обстоятелства за предоставяне на бежански и хуманитарен статут вече са били преценявани в предходното административно производство. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Ериван Фелах Омер, гражданка на Ирак, не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното й положение или относно държавата й на произход - Ирак, с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е втора по ред молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо Ериван Фелах Омер по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденката не е бил принудена да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е била застрашена от такива посегателства при завръщането си в Ирак. Съдът е отбелязал, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин касационната жалбоподателка да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При постановяването на решението си първоинстанционният съд е анализирал и разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, съгласно което за да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него. Такива доказателства по делото не са представени. Съдът се е позовал и на приложената по делото справка с информацията относно състоянието на сигурността в Ирак на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, като обосновано е приел, че не е налице заплаха по отношение на Ериван Фелах Омер поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. Следва да се отбележи, че доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. С оглед на факта, че Ериван Фелах Омер не е представила нови обстоятелства, на които на основе молбата си за закрила, следва изводът, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от нея нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,