Решение № 12895 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4546/2017 г.

Решение № 12895 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4546/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Логис транс" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. А. Н. срещу решение № 223 от 13.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1950/2016 г. по описа на Административния съд-В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03-25-1300164-091-001/21.03.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 157/17.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. В жалбата се релевират доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и предложение трето от АПК от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдено решение и присъждане на сторените разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- В. в представен писмен отговор, чрез процесуалния си представител ст. юрск. Пл. Кръстев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-В. е бил Ревизионен акт № Р-03-25-1300164-091-001/21.03.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- В., потвърден с решение № 157/17.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., с който са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 203 980 лв. и лихва за забава в размер на 184 481.60 лв. и за 2008 г. в размер на 105 108.89 лв. и лихва за забава в размер на 78 787.56 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Изводът на съда е за законосъобразност на процесния РА. В случая страните са сключили договор от 01.03.2007 г., по който са постигнали съгласие ревизираното лице да предостави целият си автомобилен парк за посочената съвместна дейност, а "Орион логистика и търговия" ООД да предоставя посочените в чл. 6 от договора дейности: спедиторски услуги; ремонтни дейности; проучване и разработване на пазара; осигуряване на редовни товари и представляване на "Л. Т." ЕООД при събиране на навла от нередовни контрагенти и пред съдебните органи. Страните са се уговорили да водят счетоводните си записвания съгласно закона за счетоводството на всяка една държава, така също ревизираното всеки месец да изготвя протокол на база на издадените през месеца фактури и процента, заложен по договора, а контрагента следва да изготвя месечен отчет за получените средства. Съдът е приел, че от събраните доказателства не се доказват извършени дейности през периода 01.03.2007 г. - 31.12.2008 г. от "Орион логистика и търговия" ООД по договора за съвместна дейност от 01.03.2007 г. с "Л. Т." ЕООД, предвидени в чл. 6 от договора и техния характер. Не са установени извършени разходи от турският съкотрагент във връзка с договора за съвместна дейност. По делото не са представени доказателства, че сторнираните от "Л. Т." ЕООД приходи за 2007 г. в размер на 2 037 263.78 лв. и за 2008 г. в размер на 1 051 088.97 лв. са отчетени като приходи от "Орион логистика и търговия" ООД. Съдът е счел, че органите по приходите правилно са констатирали, че приходите от транспортна дейност в размер на 2 037 263.78 лв. през 2007 г. и в размер на 1 051 088.97 лв. през 2008 г. са сторнирани без основание, довело до отклонение от данъчно облагане на РЛ. Правилно според съда, с РА на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2007 г. със сума в размер на 2 542.58 лв. и на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2007 г. със сумата в размер на 2 037 263.78 лв. и за 2008 г. със сума в размер на 1 051 088.97 лв., установена е данъчна печалба за 2007 г. в размер на 2 331 727.67 лв. и дължим корпоративен данък за 2007 г. в размер на 203 980.64 лв. /след приспадане на внесения КД/, за 2008 г. установена данъчна печалба в размер на 1 419 999.53 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 105 108.89 лв./след приспадане на внесения КД/. Така постановеното решение е правилно. Административният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните доказателства и е направил обосновани фактически изводи за недоказани реално извършени дейности от "Орион логистика и търговия" ООД по договор за съвместна дейност от 01.03.2007 г. с "Л. Т." ЕООД, в следствие на което органите по приходите са увеличили финансовия резултат на "Л. Т." ЕООД с приходи от транспортна дейност в размер на 2 037 263.78 лв., сторнирани от РЛ през 2007 г. и в размер на 1 051 088.97 лв., сторнирани през 2008 г. В нормата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО е посочено, че за отклонение от данъчно облагане се смята, когато е налице заплащане на възнаграждение или обезщетение за услуги, без те да са реално осъществени. За целите на ЗКПО доказването на реалността на дейностите по договора е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени дейности от страна на турският съконтрагент, може да се приеме, че ревизираното лице законосъобразно е сторнирало процесните суми като приходи осъществени с участието на "Орион логистика и търговия" ООД. Изпълнението на дейностите по процесния договора за съвместна дейност от "Орион логистика и търговия" ООД не се доказва от представените протоколи от страна на ревизираното лице, в които е посочено само стойността на фактурираните услуги, процента и стойността в лева. По делото не са представени доказателства, които да обосновават осъществяването на определен обем от разходи, възникнали във връзка с извършването на описаните дейности. От друга страна твърдяната от касатора стопанска дейност не е документирана с първични счетоводни документи, от които да се формират определени стойности на извършените разходи. Както правилно е посочил административния съд липсват представени отчети от страна на "Орион логистика и търговия" ООД за да се установи какви точно дейности са извършени от това дружество и дали тези дейности попадат в обхвата на договорните задължения. Не са представени доказателства за видовете извършени ремонтни дейности, не са посочени автомобилите които са били ремонтирани, какви точно ремонтни дейности са извършвани по тях. Липсват представени доказателства и за извършвана маркетингова и проучвателна дейност - не са представени изготвени проекти в тази насока, нито дадени консултации характеризиращи проучването и разработването на пазара, липсват доказателства и за извършена рекламна дейност на фирмата, както и участия в изложби. Безспорно е, че осъществяването на такава международна дейност е свързана с разходи, но същите освен да бъдат твърдени, трябва и да бъдат документално обосновани - по аргумент на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. След като от доказателствата по делото, включително и от приетото и неоспорено заключение на вещото лице, не се установява извършени разходи от страна на "Орион логистика и търговия" ООД във връзка с сключеният договор, то твърдяните дейности не са реално извършени. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС-В. е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи и за настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Процесуалният представител на директора на Дирекция "ОДОП" В. не се е явил на проведеното по делото открито съдебно заседание, а само е изготвил и депозирал писмено становище по съществото на спора, с което е оспорил касационната жалба. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 3, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери адвокатските възнаграждения, като юрисконсултското възнаграждение следва да се редуцира и да е в размер на 3/4 от възнаграждението, изчислено по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата, или 4 215 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,