Решение № 804 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14018/2011 г.

Решение № 804 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14018/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив против решение № 1419 от 11.08.2011 г., постановено по административно дело № 33 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 377 от 15.12.2010 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 2234 от 16.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към същото РУСО, с които осигурителя "СОКОТАБ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Равадиново, община Марица, област Пловдив e задължен да възстанови в бюджета на ДОО сумите по ревизионен акт за начет № 2234 от 16.11.2010 г. общо в размер на 17 155,84 лв., от които 11 181,76 лв. главница и 5 974,08 лв. лихви за забава. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът "СОКОТАБ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Равадиново, община Марица, област Пловдив, чрез упълномощения адвокат Михаела Христова от САК, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.

С решение № 1419 от 11.08.2011 г. по адм. дело № 33/2011 г. Административен съд - Пловдив е отменил решение № 377 от 15.12.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 2234 от 16.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към РУСО гр. Пловдив, за събиране на суми по ревизионен акт за начет пореден № 2234 от 16.11.2010 г. по сметка на Държавното обществено осигуряване от "СОКОТАБ" ЕООД.

За да постанови този резултат Пловдивският административен съд е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за тяхната отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Първоинстанционният съдебен състав е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.

По делото е установено, че реализираната от органите на НОИ отговорност на "СОКОТАБ" ЕООД касае ревизирания период от 01.01.2002 г. до 31.12.2009 г. и е във връзка с изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, съгласно ревизионен акт за начет (РАН) пореден № 2234 от 16.11.2010 г., посочени както следва:

1. В т. 2 от справка № 1 към РАН - за сумата 4 994,01 лв., от които главница в размер на 2439,38 лв. и лихви в размер на 2 554,63 лв. - изплатени обезщетения по чл. 45 от КСО за гледане на болен чл. от семейството при неприложена декларация по чл. 39, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм., ДВ, бр. 36/14.05.2010 г.) и чл. 78, ал. 1 от Наредбата за експертиза на работоспособността (отм. ДВ, бр. 47/2005 г.) при издаване актовете на органите на медицинската експертиза на работоспособността.

Неоснователен е доводът на касатора за материална незаконосъобразност на решението в тази част. Разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от НМЕР (в сила от 11.06.2005 г. до 17.05.2010 г.) и чл. 78, ал. 1 от НЕР (в сила до 11.06.2005 г.) са приложим материален закон, предвид обстоятелството, че процесните болнични листове са издадени в периода 30.05.2005 г. - 18.10.2006 г. Същите са с идентично съдържание и гласят, че болничен лист за гледане или придружаване на болен чл. от семейството се издава, при условие че в мястото, където пребивава болният, няма друг незает на работа чл. от семейството му, годен да гледа или да придружава болния. Това обстоятелство се установява с декларация на осигурения, на когото се издава болничният лист, която се прилага към болничния лист. Лекуващият лекар или ЛКК вписва в личната амбулаторна карта на болния името, на когото е издаден болничният лист за гледането му, името, местоработата, постоянния адрес, родствената връзка с болния, размера на отпуска, номера на болничния лист и обстоятелството, че е приложена декларация към него. Данните от болничния лист - номер, серия, начало и продължителност на отпуска, се нанасят и в ЛАК на лицето, на което е издаден болничният лист.

Според текста на закона, декларацията следва да бъде изискана от лекуващия лекар или ЛКК при издаването на болничния лист, съответно да бъде приложена към болничния лист, което е условие за издаване на болничния лист. Задължението да изиска декларацията не е вменено на работодателя в качеството му на осигурител. Той има правото, но не и задължението да оспори болничния лист. Това право има и ТП на НОИ, съгласно чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), като в случая същото не е упражнено. Болничните листове са влезли в сила и са станали задължителни, както за работодателя - осигурител, така и за органите на НОИ. Дори да се приеме, че при издаването на болничните листове са допуснати нарушения на цитираните разпоредби, изразяващи се в това, че не са изискани и съответно - представени декларации по чл. 78, ал. 1 НЕР (отм.), съответно чл. 39, ал. 1 НМЕР (отм.), то с влизането в сила на болничните листове, същите са станали неотменими като стабилни административни актове и задължителни за изпълнение. След като плащанията за парични обезщетения за гледане на болен чл. от семейството са осъществени въз основа на влезли в сила болнични листове, то работодателят в качеството му на осигурител не е извършил недължимо плащане и поради това не дължи възстановяване на тези суми по реда на чл. 110, ал. 3, във връзка ал. 1, т. 1 КСО.

2. В т. 1 от справка № 1 към РАН - за сумата от 6 149,14 лв., от които главница в размер на 3875,71 лв. и лихви в размер на 2 273,43 лв. - изплатени парични обезщетения, във връзка с болнични листове издадени за периода от 21.06.2005 г. до 01.01.2008 г. Според констатациите на ревизиращия орган същите обезщетенията са изплатени в нарушение по чл. 40, ал. 1 от КСО /ред. ДВ бр. 102 от 28.11.2008 г./, тъй като в процесните случаи се касаело за "самоотлъчка", при която не се дължат трудово възнаграждение, съответно съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО не се дължат и осигурителни вноски и лицата нямат право на парично обезщетение за съответния период.

Неоснователен е доводът за материална незаконосъобразност на решението по чл. 40, ал. 1 от КСО, в частта му за отмяна на ревизионния акт за начет за задължения от неправомерно изплатени обезщетения за времето на отпуск поради временна неработоспособност, предвид заключението на експертизата, че лицата по т. 1 от справка № 1 към ревизионния акт за начет са били в трудови правоотношения към процесния период и липсват заповеди за уволнение. Установено е, че за времето, възприето като самоотлъчка от административния орган, лицата са имали уважителни причини за неявяване на работа, какъвто е разрешен отпуск поради временна неработоспособност. В тази част разпореждането и потвърждаващото го решение правилно са отменени поради липса на фактически основания за издаване на акта.

3. В справки № 2 и 3 към РАН - за сумата от 6012,69 лв., в т. ч. главница 4 866,67 лв. и лихви 1 146,02 лв. - изплатени парични обезщетения над действително дължимите размери в резултат на неправилно изчисляване на среднодневния осигурителен доход по чл. 41 от КСО поради дублиране на справката за осигурените лица за м. 04.2009 г. по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.

Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на решението в частта за причинена щета от изплатени парични обезщетения над действително дължимите им размери. В тази връзка по делото е безспорно установено, че осигурителят в срок е подал на електронен носител данните за осигурените лица за месец април 2009 г. - декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Независимо от горното, с писмо изх. № К 3898/26.05.2010 г. на РУСО Пловдив е изискана информация от осигурителя за обстоятелствата по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, която повторно е подадена, съответно с декларации № 22000093056175/20.05.2009 г. и № 22000093065436/26.05.2009 г. Неправилното изчисляване на среднодневния осигурителен доход по чл. 41 от КСО, в резултат на дублиране на декларирания осигурителен доход за месец април 2009 г., се дължи на неупражнен контрол по чл. 40, ал. 3 от КСО от страна на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане на обезщетенията. Повторното подаване на декларацията е по искане именно на административния орган, натоварен с контролни правомощия.

Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния административен съд, че преценката за наличие на материалноправните предпоставки, пораждащи право на съответното парично обезщетение по КСО, се извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите. По силата на чл. 40, ал. 3, изр. 2 от КСО в случаите, когато прецени, че лицето няма право на обезщетение или помощ, компетентното длъжностно лице, издава разпореждане за отказ. Следователно, при неправилно изплатено обезщетение, включително досежно размера на същото, евентуално допуснатите грешки от осигурителя при изготвянето на съответния носител на релевантна информация не са единствената и решителна причина за настъпилата щета за ДОО. По-съществена причина, в смисъл на непосредствено обуславяща тази щета, е липсата на дължим по силата на чл. 40, ал. 3 КСО контрол от страна на длъжностното лице в РУСО, дали подадените от осигурителя данни са правилни. Отделно в процесния случай не се установява, а и не се твърди, данните в декларациите за м. април 2009 г. да са некоректно попълнени от осигурителя. Установява се единствено, че Декларация обр. 1 е подадена два пъти, като повторно подадената е във връзка с писмо от РУСО - Пловдив. По същество дружеството осигурител е изпълнило задължението си е и подало коректно Декларация обр. 1 за м. април 2009 г. относно данните, въз основа на които е изчислен размера на паричните обезщетения. В случая компетентното длъжностно лице не е упражнило нужния контрол и не е отчело повторното отразяване на осигурителния доход за м. април 2009 г. в информационната система. Сумите за парични обезщетения са изплатени от ТП на НОИ-Пловдив на осигурените лица, без компетентният административен орган да е извършил цялостна проверка и контрол с оглед нормативните изисквания по КСО и наредбата и не е съобразено обстоятелството, че в системата са повторно въведени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за м. април 2009 г., поради което е било извършено неправомерно плащане на парични обезщетения над размерите по чл. 41 от КСО.

По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение