Решение № 11541 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министъра на правосъдието, подадена чрез процесуален представител против решение 2522/11.04.2023г. по адм. д. 359/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на Решение на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието за прекратяване на производството по придобиване на българско гражданство по преписка 6371/2021г. на С. Рудаков, гражданин на Руската федерация, обективирано в Протокол от заседание, проведено на 27.10.2022г. и преписката е изпратена за произнасяне на компетентния орган Министъра на правосъдието. Касаторът Министър на правосъдието твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.2 и т. 3 АПК. Твърди, че решението на Съвета по гражданството не подлежи на обжалване, както и че жалбата срещу него е просрочена. По същество се позовава на нормата на §7 ПЗР ЗИЗБГ. Моли за обезсилване на решението и прекратяване на съдебното производство, евентуално, за отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. Ответникът С. Рудаков чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост и неправилност на решението. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, при наличие на изискуемите за това процесуални предпоставки. Разгледана по същество, е основателна. Решението е недопустимо, макар и не поради изложените в касационната жалба основания. Касационният състав не установява от представените по делото доказателства оспорването да е просрочено. Съгласно чл. 14а от Наредба 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство /Наредбата/, за администриране на производствата дирекция "Българско гражданство" използва автоматизирана информационна система, която осигурява връзка с Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (Регистър на населението - Национална база данни "Население") и Държавна агенция "Национална сигурност", включително чрез автоматичен обмен на данни. Алинея 3 на посочения текст предвижда, че автоматизираната информационна система по ал. 1 осигурява онлайн: 1. подаване и обработване на преписки за българско гражданство, постъпили по електронен път чрез дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина; 2. получаване на информация от кандидатите за статута на преписката чрез интернет страницата на Министерството на правосъдието по регистрационния номер и персоналния идентификационен номер, получени при регистриране на молба за придобиване на българско гражданство. Цитираната правна уредба сочи, че за да са в състояние гражданите да следят движението на преписките си, включително за да бъдат надлежно уведомени по електронен път за дадени указания, до знанието им следва да бъдат доведени регистрационния номер и персоналния идентификационен номер, получени при регистриране на молба за придобиване на българско гражданство. Тъй като регистрационният номер на молбата се дава от министерството при постъпване на преписката в неговата администрация и именно тя издава персоналния идентификационен номер, задължение на административния орган е да ги съобщи на лицето, подало молба за придобиване на българско гражданство чрез посолство на Република България в друга държава. Съобщаването следва да бъде извършено по общия ред, предвиден в чл. 61 АПК. В случая не се установява това задължение на административния орган да е изпълнено, което означава, че не е доказано оспореното решение да е било надлежно съобщено на оспорващия, и то на конкретната дата, посочена от касатора. Противно на твърдението на касатора, актът подлежи на оспорване, тъй като в него е изразено волеизявление за слагане на край на производството. Независимо от това, налице е основание за обезсилване на решението. В производството по оспорване на индивидуални административни актове съдът конституира страните служебно. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващия, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Органът, издал административния акт, в случая е Съвета по гражданството при Министерство на правосъдието. Вместо него, като ответник в производството пред Административен съд София-град е конституиран и призован Министъра на правосъдието. Тази ненадлежна страна е призовавана и участвала до края на съдебното производство. Поради това обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане, при което да се извърши надлежно конституиране на страните, съобразно чл. 153, ал. 1 АПК. При констатираната недопустимост на решението, то не следва да се проверява с оглед сочените касационни основания по същество. Разноски по делото не следва да се присъждат, поради това че разглеждането на делото не е приключило. При новото разглеждане съставът на АССГ следва да прецени и дали спорът му е подсъден, с оглед чл.35, ал.5 ЗБГ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,