Решение № 3799 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 689/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас, чрез процесуален представител, срещу Решение 24590 от 22.11.2024 г., постановено по адм. д. 7123/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по оспорване на Импакт Ауто ЕООД е отменено негово Решение 32-859919/20.05.2024 г., с което е определена нова митническа стойност за стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация /МД/ с MRN 21BG001008035634R8/25.05.2021г., като са установени за доплащане задължения за мито в размер на 467,09 лв. и ДДС в размер на 1027,60 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за неправилен извода на съда, че мотивите на административния орган при прилагането на вторичните методи са необосновани. Сочи, че неприложимостта на тези методи е доказана, предвид представената справка от МИСЗА за периода 10.04.2021 г. 09.07.2021 г. за допускане за свободно обращение за автомобили с марка Фолксваген Пасат с код 87032390, като в табличен вид ясно и точно са посочени използваните критерии, а именно: държава на произход СА Канада, метод за определяне на митн. Стойност 1 /договорна стойност/, марка, модел и тип на автомобила, описание на автомобила, дата на регистрация. Сочи, че с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, като е използвана информация, получена по надлежния ред от митнически орган на държава-членка на ЕС и която представлява налични данни на митническата територия на Съюза. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави още и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено от насрещната страна. Ответникът Импакт Ауто ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор по същество оспорва основателността на касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение 32-859919/20.05.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока, описана като употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка Фолксваген, модел Пасат, първа рег.: 01.01.2015, шаси: 1VWBS7A30FC080506, по митническа декларация с MRN 21BG001008035634R8/25.05.2021г. Със същия административен акт е определена нова митническа стойност на декларираната в митническата декларация стока в размер на 6 589,66 лв., както и суми за досъбиране: мито в размер на 467,09 лв. и ДДС в размер на 1 027,60 лв. Общо задълженията за мито и ДДС възлизат на 1 494,69 лв., ведно със съответната лихва за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 25.05.2021 г. в Митническо бюро (МБ) Свободна зона - Бургас (СЗБ) с МRN 21BG001008035634R8 от декларатора Импакт Ауто ЕООД е декларирана за режим допускане за свободно обращение стока с описание: употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: Фолксваген, модел: Пасат, първа рег.: 01.01.2015, цвят: сив, работен обем 1 800, двигател: няма данни, шаси: 1VWBS7A30FC080506, с държава на изпращане: Канада, код по ТАРИК 8703 23 90 00, с декларирана митническа стойност в размер на 1 485 канадски долара (CAD). Към митническата декларация за "допускане за свободно обращение" са приложени: фактура RA-E21032901/29.03.2021г. и опаковъчен лист RA-E21032901/29.03.2021г., издадени oт 9396-9053 QUEBEC INC., 7405С rue Verite Pierrefonds QS H9J3R9, Канада, и морска товарителница HLCUMTR210336734. Декларираното условие на доставка е CFR стойност и навло. Заплатените държавни вземания, изчислени въз основа на декларираната митническа стойност, са: мито - 191.88 лв. и ДДС 422.13 лв. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи е 1 918,75 лв., като взетите под отчет и заплатени вземания са мито в размер на 191,88 лв. и ДДС в размер на 422,13 лв. С получено писмо вх. 32-441111/16.12.2022г. в Централното митническо управление от канадските митнически власти е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ от Канада с местоназначение ЕС. Информацията включва извадка от Канадската система за деклариране на износа /CERS/. На основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ митническите органи са осъществили последващ контрол на стоката, като са анализирали всички, приложени към МД документи, и представените данни от канадските митнически власти. За процесния автомобил те са съобразили, че в износната митническа декларация е декларирана цена в размер на 5 100 CAD. С писмо рег. 32-61344/15.02.2023 г., на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка със съмнения относно декларираната митническа стойност, от вносителя са изискани подробни данни за техническото състояние и извършени ремонтни дейности на автомобилa и всякакви други документи в подкрепа на митническата стойност. В отговор дружеството е предоставило: SWIFT 1109102193 за изходящ валутен превод за сумата от 5 111 CAD, относим за 3 бр. фактури и дневник за сметка 304/1 за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. При тези доказателства митническият орган е приел, че са налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, които не са отпаднали, тъй като липсват достатъчно документи в подкрепа на декларираната цена на стоките. Посочил е, че в условията на плащане по приложената към MRN 21BG001008035634R8 фактура е вписано prepayment /предплащане/, а в представения банков превод не е вписана дата и не може да бъде установено, че това е предплащане. Също така от представената фактура не било видно наличие на волеизявление между двете страни, тъй като липсвали подписи върху нея. Липсвали и доказателства къде е осъществена сделката, налице ли е плащане по нея и как е платено. По тези съображения митническият орган не е приел декларираната митническа стойност на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е определил нова митническа стойност на стоката на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, въз основа на данните в износната декларация, в размер на 6 589,66 лв. (5 100 CAD). След извършена справка в МИС3А, от която са извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии като марка, модел, дата на първа регистрация, държава на изпращане и др., първият от вторичните методи по чл. 74, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради обстоятелството, че автомобилът е катастрофирал и е невъзможно да се установи идентичност с други такива стоки /автомобили/, които да са напълно еднакви във всяко отношение, респективно да са допуснати за свободно обращение в период от 45 дни преди и 45 дни след датата на митническото оформяне. Вторият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради факта, че липсва на информация за период от 90 дни за приети договорни стойности на стоки, произведени в същата държава, които имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока. Подчертано е, че разнородният характер на повредите не позволява извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тези марки и модели. Третият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "в" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Четвъртият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липсата на база данни за разходите и стойността на материалите, разходите по производството и за допълнителните елементи, както и информация за размера на обичайната печалба и общи разходи. Със съобщение рег. 32-525455 от 22.08.2023 г. от Директора на ТД Митница Бургас вносителят е уведомен по реда на чл. 22, § 6 от МКС за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност. В указания срок не е постъпило становище от дружеството. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.19, ал.7 от ЗМ, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Според решаващия състав по аргумент от чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. След анализ на процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение), съдът е посочил, че констатираните несъответствия между обявената при износа стойност и декларираната при вноса договорна стойност на автомобила действително дават основания за извършване на допълнителна проверка по отношение реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, но необосновано митническите органи са отказали да зачетат представените от дружеството документи. Счел е, че действително SWIFT 1109102193 удостоверява извършено плащане за по-голяма сума /5 111 CAD/, но в него е посочено, че то обхваща 3 фактури, които са конкретно посочени, като една от тях е фактурата RA-E21032901/29.03.2021г., представена при вноса на автомобила. В случая според съда, след като са приели, че това доказателство не е достатъчно, митническите органи е следвало да изискат от дружеството посочените в платежния документ други две фактури и така да проверят как е формирана общата сума на превода, съответно да установят категорично дали декларираната при вноса стойност е реално платената цена на автомобила. Поради това, съдът е приел, че няма основание представените от дружеството доказателства да не бъдат ценени и да не се приеме, че декларираната при вноса митническа стойност е реално платената цена на автомобила. Наред с това според решаващия състав липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, както и дали същата съответства на продажната цена или пък не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Така е достигнал до извода, че след като митническите органи не разполагат с други доказателства освен данните от електронната информация за износа, то само въз основа на тях посочената във фактура RA-E21032901/29.03.2021 г. цена не може да се счете за недостоверна, съответно да се приеме, че това не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износа за митническата територия на Съюза. На следващо място съдът е съобразил, че административният орган незаконосъобразно е определил новата митническа стойност съгласно чл.74, параграф 3 от Регламент 952/2013 въз основа на стойността, посочена при износа на стоката. Подчертал е, че това на практика означава, че митническите органи са приели посочената при износа стойност като договорна стойност /реално платена или подлежаща на плащане цена/, т.е определили са новата митническа стойност съобразно чл.70 от МКС, която не може да се приеме за установена и доказана. Подчертал е, че определянето по този начин на нова митническа стойност е незаконосъобразно, тъй като от една страна се заобикаля закона прилага се първичният метод по чл.70, но се посочва като основание чл.74, параграф 3 от МКС, а от друга страна, не се спазват изискванията за определяне на митническата стойност по резервния метод, доколкото чл.144, параграф 1 от Регламента изисква прилагане на разумна гъвкавост, каквато в случая видимо отсъства. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Въз основа на безспорната между страните фактическа обстановка по делото първоинстанционният съд обосновано е приел, че спорът се концентрира върху предпоставките за определянето на нова митническа стойност и установеното допълнително задължение за мито и ДДС за внесения от Канада употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: Фолксваген, модел: Пасат, шаси: 1VWBS7A30FC080506. Както правилно е приел първостепенният съд, събраните по делото доказателства формират извод за обоснованост на възникването на основателни съмнения в митническия орган досежно декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение. Според мотивите за издаване на оспореното решение, наличието на основателни съмнения произтича от данни, получени от канадските митнически власти, за превозни средства, декларирани за износ в Канада с дестинация Р. България. Същите са събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество, въз основа на която е установено, че за автомобил Фолксваген, модел: Пасат, шаси: 1VWBS7A30FC080506, е декларирана износна цена в размер на 5 100 CAD, при декларирана договорна стойност на стоката според фактура от 29.03.2021 г. в размер на 1 485 CAD. При тези противоречиви данни за автомобил с идентични характеристики, настоящият състав намира, че законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали и на основание чл. 74, § 1 от Митническия кодекс остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и § 3 от същия кодекс, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. В този аспект, първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са налице предпоставките митническата стойност на стоката да бъде определена по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Този метод е приложим, когато митническата стойност на стоките не може да се определи последователно по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и то след като се изложат достатъчно аргументирани мотиви, с които се обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение - арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, § 1 от Митническия кодекс. В случая, в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИС-3А по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове тяхното изключване. Независимо, че в мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, то незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Цитираното тълкуване на СЕС, съотнесено към конкретната фактическа установеност налага извод, че определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно "употребявани", "катастрофирали" или "с повреди" и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Няма пречка, според настоящия касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. "а" до "ж" от Регламента за изпълнение. Експертизата не следва обаче да се назначава, за да се определи пазарна цена, която да бъде използвана за определяне на митническата стойност, а за да коригира евентуално по-рано определените митнически стойности при внос с оглед конкретните повреди на автомобилите. В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 от Митническия кодекс и неправомерно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от същия кодекс. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспореното решение, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от заявените касационни пороци и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация - Импакт Ауто ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Не са налице основания за неговото намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед фактическата и правна сложност на спора и предоставената правна защита. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение