Решение № 5476 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13898/2013 г.

Решение № 5476 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13898/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Т. Кулинова, против решение № 5626 от 22.08.2013 г. по адм. д. № 6280/2013 г. на Административен съд - София-град, в частта, с която е отменено решение № 581 от 26.04.2013 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на Ахмед Кейс Хамид, гражданин на Ирак. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Ахмед Кейс Хамид, чрез адв. Андреева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отменил по жалба на Ахмед Кейс Хамид, гражданин на Ирак, решение № 581 от 26.04.2013 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта, с която е отказано да му бъде предоставен хуманитарен статут и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението. В останалата необжалваема част съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу гореспоменатото решение, в частта, с която му е отказано предоставяне на бежански статут и в тази си част съдебното решение е влязло в законна сила. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че предоставената информационна справка за обстановката в Ирак не е актуална, поради което се е позовал на информацията за сигурността там от информационни интернет сайтове, съгласно която ситуацията може да се квалифицира като немеждународен вътрешен конфликт, поради и което е приел, че спрямо Ахмед Кейс Хамид се доказва наличието на тежка лична заплаха. Именно на това основание съдът е отменил административното решение в частта, с която на Ахмед Кейс Хамид, гражданин на Ирак, е отказано да му бъде предоставен хуманитарен статут. Решението е неправилно. В хода на съдебно-административното производство първоинстанционният съд е извел необосновани изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. Решението в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени като се постанови друго с което се отхвърли жалбата на Ахмед Кейс Хамид, гражданин на Ирак, срещу отказа на Председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел, че актът е постановен въз основата на неактуална информация за страната на произход на чужденеца. Този извод е необоснован, поради факта, че информацията за обстановката в Ирак е официална такава, изготвена от специализирана дирекция, базирана на предоставени данни от МВнР. Справките са от 7.08.2012 г. и 14.02.2013 г., а чужденецът е напуснал Ирак на 1.09.2012 г. - т. е. информацията е актуална към момента на напускане на страната си по произход от страна на търсещия закрила. Настоящата инстанция счита, че щом съдът е приел, че сигурността в държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, то на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е следвало да даде указания на ДАБ да представи актуална справка за ситуацията в Ирак. Също така при разглеждането на данните от информационните интернет сайтове относно сигурността в страната на произход на чужденеца, както и на данните от информацията от справките на ДАБ, съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради и което е направил и необосновани изводи относно наличието на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ с оглед тълкуването, дадено с решение на СЕО по дело С-465/2007 г. По отношение на отказа на административния орган да се предостави хуманитарен статут на Ахмед Кейс Хамид, гражданин на Ирак, настоящата инстанция счита, че същият е обоснован и законосъобразен, като в решението си Държавна агенция за бежанците е изложила подробни мотиви защо не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя в случаите, когато чужденецът е напуснал или е принуден да остане извън държавата по произход, поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, също така и когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказания или екзекуция, изтезания или нечовешко отношение или тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Правилно, при тълкуването на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и на чл. 2, б. "д" и чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. на Съвета относно заплахите срещу живота или личността на цивилно лице в ситуация на въоръжен вътрешен или международен конфликт, административният орган е извел извода, че по отношение на Ахмед Кейс Хамид не са приложими гореспоменатите разпоредби. По отношение на обстоятелството, че чужденецът е напуснал Ирак от страх от евентуални бъдещи посегателства, както и поради случилото се с доктора, не са основание за предоставяне на хуманитарен статут. От една страна това са само предположения за евентуални бъдещи събития, а от друга страна - случилото се с доктора, при който е работил Ахмед Кейс Хамид, първо няма отношение лично към него, и второ - убийството на доктора е действие от криминален характер и е извън приложното поле на ЗУБ. Правилно ДАБ е приела, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. На основание казаното до тук, настоящата инстанция счита, че частта от решение № 581 от 26.04.2013 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Ахмед Кейс Хамид, гражданин на Ирак, е обосновано и законосъобразно, поради и което по изложените съображения следва решението на административния съд като неправилно да се отмени. Вместо него следва да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Ахмед Кейс Хамид, гражданин на Ирак, против отказа на Председателя на ДАБ при МС да му предостави хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,