Решение № 2527 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11346/2011 г.

Решение № 2527 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11346/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Иванов Илиев от гр. Шабла срещу решение № 1511 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 123/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 804/15.10.2010 г. на началник сектор ОЗ "Охрана" гр. Добрич за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост. Ответникът - началник сектор ОЗ "Охрана" гр. Добрич, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. По делото няма спор относно фактите. Касационният жалбоподател е дисциплинарно наказан на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР - за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност във връзка със заеманата длъжност - оперативен дежурен при Съдебна палата гр. Добрич. В заповедта е посочено, че по време на дежурство на 18.08.2010 г. (07.00 - 19.00 часа), в интервала между 09.10 - 09.23 часа полицай Георги Илиев е напуснал поста си без да е получил за това си действие разрешение. Напускането на поста от оперативния дежурен е възможно, но само при определени обстоятелства, които са регламентирани в т. III от "Правила за функционалните задължения на постовия при пост № 1 на Съдебна палата - Добрич". Нарушението е констатирано при наредена от дисциплинарнонаказващия орган нарочна проверка чрез технически средства за наблюдение (видеокамери), за резултатите от която е изготвена докладна записка от гл. полицай Митко Георгиев - МИ по охраната в ОЗ "Охрана" - Добрич. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е счел за доказано приетото за виновно извършено от Илиев дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Решението е неправилно. От фактическа страна е установено и не се оспорва от жалбоподателя, че без да поиска разрешение, той е напуснал пост № 1, но поддържа в обяснението си от 20.02.2010 г., че е бил сменен от колега за около 10 минути. Съгласно раздел III от "Правилата за функционалните задължения на постовия при пост № 1 на Съдебна палата - Добрич", на същия се забранява да напуска поста, без да бъде сменен или снет, освен когато се касае за предотвратяване на тежко криминално деяние. В този вътрешноведомствен административен акт, утвърден от началник сектор ОЗ "Охрана" гр. Добрич, липсва вменено задължение на постовия да иска и да получи разрешение, за да напусне поста си. Както се посочи, изискването е "да бъде сменен или снет". Поради изложеното не е налице нарушение на служебни задължения, ако Илиев е бил заместван от друго лице за времето на отсъствието си. Твърдения за обратното дисциплинарнонаказващият орган не навежда, съответно не ангажира и доказателства в тази насока. Предвид това не може да се вмени във вина на служителя конкретното дисциплинарно нарушение, което е квалифицирано като "пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност", доколкото липсва позоваване в заповедта на други разпоредби извън тези по раздел III на Правилата. В хода на съдебното производство се прави опит от страна на дисциплинарнонаказващия орган да установи неизпълнение на служебни задължения, вменени на служителя от друг административен акт, чиито разпоредби същият е "пропуснал да научи и приложи", като чл. 13 и чл. 14 от Правилата на организация на дежурството в ГД "Охрана" към МП. Първата разпоредба регламентира три хипотези, в които по изключение оперативните дежурни могат да напускат поста си, а втората изисква наличие на заповед (нареждане) за заместване по време на отсъствието, освен ако не се касае за стихийно бедствие, крупна авария и пожар, когато постовият има задължение да уведоми незабавно висшестоящото ръководство за напускането на ОДЦ и ОДЧ. Както в докладната, така и в заповедта се сочи, че е налице "напускане на поста без разрешение" от Илиев, от което дисциплинарнонаказващият орган неправилно извежда заключение за непознаване и неприлагане на регламентираните му задължения в раздел III на "Правилата за функционалните задължения на постовия при пост № 1 на Съдебна палата - Добрич". Очевидно е, че такова нарушение би било налице само при положение, че е доказана липсата на сменяване на постовия за времето от 13 минути отсъствие от поста, каквото не се твърди, а и не е установено. Подмяната на мотивите на заповедта едва при съдебния й контрол е недопустимо предвид императивната разпоредба на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Съгласно същата дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Изложеното в заповедта и събраните при проверката доказателства не обосновават извод за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Илиев за вмененото му във вина нарушение. Следователно, оспорената пред АС - Варна заповед е издадена при допуснато нарушение на материалния закон, доколкото не са налице материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание. Вместо да я отмени, съдът е отхвърлил жалбата, поради което решението му е незаконосъобразно и необосновано. Същото следва да се отмени от касационната инстанция и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба срещу административния акт. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции, които са общо в размер на 1215 лева (10 лева държавна такса пред АС - Варна и 450 лева платен адвокатски хонорар, 5 лева държавна такса пред ВАС и 750 лева платен адвокатски хонорар). Разноските следва да се възложат в тежест на юридическото лице, в чиято структура е административният орган - издател на акта - Главна дирекция "Охрана" при МП. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,